В момента чета ... 92

Всичките книги за Еймъс Декър са хубави. Или поне ще си харесат на тези, на които им е допаднала първата.
Завърших "Списъкът" на Луси Фоли. Приятен трилър с неочаквани обрати. Историята се разказва от гледната точка на различните участници в нея. Бързо и леко четиво.

Прочетох “Бруклин” и след това продължението ѝ “Лонг Айлънд”, и двете на английски. Първата ми хареса, прочетох я много бързо, докато втората не - особено финала. Няма да издавам спойлери, но ми се стори, че е някак претупана.
Мисля да продължа с “Нора Уебстър” и дано не се разочаровам пак.

За много книги и от мен тук. Да сме здрави, другите неща да ни вървят прилично - че да имаме време и мерак да четем още повече.
Миж - наздравица от мен за разбора ти! То в едната класация направо се чудех какво да чаФна, понеже през 24-а нашите творци ги бях загърбил. Съвсем съзнателно. И още нещо: защо харесвам безкрайно темата ни и ми е твърде полезна (поднасям извинения предварително - кратко ще звучи тъй - не целя да обидя ничии пристрастия):
- различни книги, различни читатели, различни коментари тук; личният ми подсъзнателен "избирателен нюх" включва едни мнения с много прехласвания и "стисване на сърцата"; отделно имам си наум за някои така "по-дамски" четива; и четейки постовете в темите ни - подробно - тутакси си отбелязвам едни книги, които да не докосвам. (Разбира се, може и да греша някъде. За моя сметка си е. И ако отбележа БГ автори - изключая някои съвременни - с и без Букъри - аз съм от онова поколение, дето четеше и задължителни книги и тъй прочете доста. Днес опитвам да отгранича времена, епохи и подробности от пейзажа - свързани с тях. Наслуки бих казал - като Вежинов или Фучеджиев - за да са различни "бои" и не чак измежду тежките ни класици, не съм открил следващи. Което ме натъжава донякъде.)
Две приказки за Геймън. Като обществена фигура ми е вече спОрен. Но имам почти всичко негово на хартия. Отличавам високо "Американски богове" (и сериалът не беше лош) и "Сканди митологията". Харесвам даже "детските" му.

Май от книгите на Ирса научих за исландския обичай по Бъдни вечер да прочетеш малко от томчето, което тъй и тъй четеш. А на Коледа - понеже там се подаряват книги - вече нещо и от подарената нова. Та аз завърших годината с предпоследната на С.Бекет за антрополог Хънтър, Балдачи - Обикновен гений (старичка, сега ми беше изпаднала от читалището - пак ми хареса тонът на повествованието) и Ксеноцид от Ендъровите игри на Скот Кард - понеже само тя ми липсваше (хартиена) и си я купих, че и я прочетох пак (на някои от 5-6-те книги от серията - с паралелните разказвачи - на стари години съм плакал, признавам си). И набързо влязох в новата 25-а с братята Лий и Андрю Чайлд (повечето на Лий ги имам, това ми е първи досег с тандема им) - Без план Б. Мината за 3 дена без да се лишавам от удоволствието да претупвам скитника-добротворец Ричър. Препоръчвам я, макар да е някак по-пестелива и не тъй подробна като някои други от старите.

Много ми хареса този обичай, но май съм го пропуснала при Ирса.

Пак прекъснах "Вълшебника" на Тойбин. Колежка ми донесе назаем трета книга от поредицата "Черен лед", и искам да я върна бързо. (На чешки е преведена като "Дълбините", но не знам как са решили на български език).
Излязла е и последната от поредицата за Хюлдар и Фрея, задължително ще ида за нея, както и за последната за отделение Q на Адлер-Улсен.

От българските автори миналата година ми хареса Петър Делчев (Трънски разкази), но умишлено четох малко от книгата, защото ми хареса дотолкова, че да искам да чета от неговите разкази периодично, а те не са много. Вероятно предимно ще чета Сандерсън, защото ми допаднаха “Летописите…” дотук, но тези дни отделих внимание и на някои интересни за мен истории от “Недовършени предания”.

На български език има преведена само първата книга от поредицата, отново озаглавена "Черен лед". Което ми напомня, че отдавна ми стои "ДНК" у дома и трябва да я подхващам някога. Примерно книгата на Нийл Геймън ми стоя "само" 7 години в библиотеката Сега съм си приготвила книга на Мураками, която също отдавна чака да бъде прочетена, а и от последната ми среща с него минаха над 5 години.

Прочетох “ Сумистът, който не можеше да надебелее” Ерик -Еманюел Шмит. Това е последната книга от цикъла “Кръговрати на незримото”. Хареса ми, но не толкова много, колкото предишни негови творби. Имаше моменти, които ме докоснаха, като писмата на неуката майка и как синът тълкува какво иска да му каже тя. Връзката учител -ученик, как му показва пътя и насочва. Ето и няколко любими цитата:

“Ако това, което казваш, не е по добро от тишината, замълчи!”

“Не искам да побеждавам, искам да живея””

“…можеш да скриеш името, произхода, травмите си, това не ми пречи да живея. Ако ги скриеш от себе си, това пречи на теб да живееш.”

Някой чел ли му е поредицата? Не ѝ помня заглавието, първата май беше "Изгубеният рай". Това е един от малкото автори, към които съм имала предразсъдъци и които са ми харесвали изненадващо.

Лий и Андрю Чайлд не са ли баща и син? С такова впечатление съм останала.
За българските автори - останах в тих ужас от "Керван за гарвани", такъв тюрглюгювеч, с толкова елементарни сюжет, герои, изразни средства, не бях срещала скоро. Но пък е трето издание, явно се чете и явно не е моята книга.

Братя са. Лий Чайлд иска да се пенсионира от поредицата за Джак Ричър и сега брат му ги дописва. В няколко двамата са писали, но последните за изцяло на Андрю.

Ох, тъкмо вчера си говорехме с една приятелка относно моя потрес от "Сайбиевата невеста". Тя е в същия от "Керван за гарвани"... Решила съм да я пробвам (мазохистично).

На мен "Керванът" ми хареса с целия си тюрлюгювеч и абсурдността си, с която много хубаво описва безвремението и капана на провинциалния живот. На места се смях с глас, на други ми ставаше тъжно от горчивата действителност, която описва. Хареса ми и хумора на авторката. Симпатична книжка, без да е нещо уау. Оцених я с 3 звезди.

Засега съм в началото и ми изглежда интересна, но не бързам с изводите. Едвам доизслушах “Pumpkin Spice Cafe”, в началото беше хубава, после като се почнаха едни вулгарни сцени и описания. Може би проблемът е в мен, тъй като за мен литературата е изкуство, в което няма място за цинизми.

"Пътуване през времето" е поредицата. Имам "Изгубеният рай" и скоро ще я започна, не съм сигурна дали точно тази поредица ще ми хареса, от Шмит повече харесвам кратките форми, романите - по-малко, затова и не съм си взела следващите. Мисля, че са излезли 4 от общо 8 тома.

Аз също смятам да ѝ дам шанс, но не знаех, че е толкова голяма поредица. Това ме спира до известна степен, защото не съм им фен по принцип. Трилогия може, но след това става прекалено разтеглено.