Аз, или "Най-токсичният човек в живота ми"

Не сме ейджисти, но още в първия си коментар ти казах, че в целия ти пост "чувам" гласовете на някакви възрастни около теб, родители, роднини, това не звучи като собствена мисъл, а като тръшкане на тийн, който преповтаря критиките на родителите. И да си инфантилен не е до възраст, хора са така и на 50-60, но за да намалиш вътрешните си конфликти, дали с терапия или без, е хубаво да изчистиш собствената си мисъл, своя глас, от гласовете на останалите. Ти какво мислиш? Ти искаш ли нещо сериозно и да се жениш, защото според мен не искаш. Виждала съм го много пъти в годините, жена настоява, че търси сериозни отношения и брак, а реално изобщо не иска подобно нещо. Както и обратното. Реално да се ожени човек е най-лесно, всеки го може и мнозинството с такива нужди докъм 30 вече имат семейство. Но не е казано, че всеки трябва да иска това, че всеки трябва да го иска по принцип, а не по случая. Моите възгледи винаги са били, че в един момент с определен човек можеш да поискаш семейство с него, много знаеш по начало кое ще е сериозно и кое не. Моят брак започна меко казано несериозно и изобщо не ми е хрумвало, че ще се омъжа за този човек точно някога.

Ако е с голяма 3,14шка - простено да ти е.

Имаш нужда от добър терапевт (много от тях, за нищо не стават), но продължавай да търсиш. Струва си. Трябва ти някой да изслуша безпристрастно, да ти задава точните въпроси, да те насочва, да не те съветва ръководейки се от собствените си пристрастия само. Трябва ти професионалист. Някой, който да ти помогне да излезеш от тази relationship loophole.
Освен добър безпристрастен, неосъждащ терапевт, ти трябва и твоя силна вътрешна промяна.
Да не се окаже, че искаш връзка, ама нямаш желание
Оправи си връзката със себе си. Това е процес. И няма да стане във форум.

Теб като да те е страх да чуеш себе си е положението.
Какво искаш ти точно, а не как трябва.
Ако се разпиляваш да слушаш как трябва да са нещата и как изглежда отстрани, никога няма да се свържеш с вътрешното си аз.
Дали ще си го обясняваш с инфантилност, насадени предразсъдъци или други външни фактори, няма значение.
Намери и послушай вътрешното си гласче, като разбира се, опиташ да си адекватна и на външния свят като не изпадаш в крайности. Демек – какво ще кажат хората или пък – а, не, този ще го оженя за мен.

Възможно е да си от хората, които отделят повече време да мислят как изглеждат в очите на другите, а не как те приемат и изживяват ситуацията т.е сега е време да смениш ракурса и да отделяш повече време в това какво чувстваш, какво мислиш, защо го мислиш, кое е най-добре за теб в кратксрочен и дългосроченн план.
Голям човек си - може сама да почетеш и поработиш върху емоционалната си интелигентност.
Важна част от порастването е поемането на ОТГОВОРНОСТ - на работата, към приятели, близки, към дом, домашен любимец, партньор, деца. Въобще не е задължително всички да имат деца и да са в брак. Сега си млада и намираш партньори за кратки авантюри и несериозни връзки, но с годините не стига, че намаляват ами и конкуренцията от по-млади от теб става значителна - трябва да си готова да поемеш РИСКА да си сама в дълги периоди.

Трябва да размислиш сериозно и да решиш какво искаш за себе си  в краткосрочен и дългосрочен план и съответно да се опитваш да правиш планове и действия към целите.

Колегата тревоман даже не го коментирам като някакъв казус. До тук можеше да си го изтр@хала с ясното съзнания, че е физически спорт и без драмата с хлътването. Начина по който го приемаш го прави за негоден да е фактор с тежест в живота ти. Важни са други неща - защо налиташ на такъв, ще имаш ли угризения, как ще се чувстваш като той замине и така. Дори и в тази ситуация трябва да се обърнеш към себе си и да се разбереш.

Виж си последния пост и за всичко което си написала за себе си - дума по дума - се попитай защо мисля това? От къде почна?

Трябва да намериш отговор на въпроса "Какво искам аз?"

И да отделиш какво наистина искаш ти от това, което се смята за "правилно" и какво искат мама, тате, баба, дядо и всички останали.

Всичките ми познати българи, които отидоха да учат и работят в чужбина, са така. Справят се, намират си добра работа, имат академични успехи, пътуват, но са леко инфтантилни и като взаимоотношения с другия пол, и като забавления. Не е толкова странно, просто животът е различен там. Човек на 30 в БГ се държи, облича и забавлява различно от човек на 30 в Холандия/Германия. В БГ на 30 години вече те напъват за второ дете, теглил си ипотечен кредит, засадил си дръвчета на село и косите ти са посивели от стрес. В Германия най-накрая си завършил бакалавър и свиваш масе в парка с приятели, за да го отбележите.
Страхът от обвързване, недоверието в сериозните връзки и липсата на желание за деца ще се изпарят като си намериш приятел, с който да сте взаимно влюбени, споко.

Добре де, а защо не се отпуснеш и не заживееш както ти се иска, без сериозни връзки и деца?

Защо мислиш, че ще съжаляваш ако нямаш деца. И на мене ми казваха същото. Имам деца, но зная със сигурност, че нямаше да съжалявам ако нямах.

Страх те е, страх те е. Ти си искаш свободата без излишни отговорности. Прекрасно. Живей до дупка!

Не се обвинявай, за да си емоционално незряла със сигурност има причини, има и механизми да се справиш. И аз съм много емоционално незряла, въпреки академични успехи , награди на работа и т.н.
Просто двете неща не са свързани

Благодаря ви много за менията, всичките изчетох и се замислих над тях.  Има много над какво да работя.. наистина. Най-вече  на това  да не поддавам от социалния натиск, който ме връхлетя, когато се прибрах. всички  с жилища, деца , женени и тн.. те не ме разбират, аз не ги разбирам. Mandy Bo много добре е описала нещата.

Може би наистина темата нямаше много смисъл, ама виждам, че се получила дискусия и всички мнение и гледни точки са ми интересни. Но Няма да лъжа, на психолог едва ли ще отида поне в този период. Пък с колегата какво ще става, предстои да видим.

Колегата ако смяташ че не би страдала после по него, не пречи да го пробваш... това при условие че той не се дърпа де, защото ми прозвуча така малко. Аз не бих се бутала където не ме канят, още повече пък мъж дето и ще ми се дърпа. Твърде много се променя динамиката, то ако ще го преследвам все аз, накрая не можем се разбра кой е мъжът
Имай предвид и че ако е все напушен, може и да не пропускаш кой знае какво и в секса, та съвсем не знам струва ли си да се занимаваш
Ако смяташ че подобен опит няма да ти се отрази добре, по-добре си го спести направо. Ако правилно разбирам, ще сте колеги още няколко месеца и ще трябва и да се виждате докато си замине. Едва ли са се свършили мъжете, хеле пък за нещо несериозно че то с него няма как да не е такова.

Нито ми се струва, че си токсична, нито че тази връзка е невъзможна. Малко неприятно, че е колега и ако нещо разритате седянката, другите ще разберат, а и на теб ще ти е кофти, че го виждаш всеки ден. Обаче той пък като заминава след 5 месеца, най-вероятно няма да се стигне дотам.
Никой от вас не е женен, няма деца замесени, аз пречки за едни неангажиращи отношения не виждам. Според мен всички отношения започват неангажиращо, така че няма какво да се тормозиш и по този въпрос. Също, какво те интересува, че пушел трева. Да пуши! Ти няма да се жениш за него и да имате деца, няма да го представяш на родителите си. Тъй че какво те бърка какво пушел? Гледай си там кефа и не взимай нещата толкова насериозно. Успех!