Това сигурно ще е най-малоумната тема пълна с риторични въпроси и очевидни отговори.. и много себетоксичност. Знам как тук не прощавате и може би имам нужда от това, а и няма с кого толкова да говоря..
На 33 съм, но моля не започвайте с това как може на тези години такива истории. Да, на толкова съм и, да, такава съм, въпреки това.
Не знам как да контролирам хормоните си, за да не допускам еднакви грешки, но с различни хора. Продължавам да се водя от физическо привличане, въпреки очевидният червен флаг, който се вее над въпросния.
Колега 🚩
На 25 🚩
Незаинтеруван от връзка , а FWB 🚩
Неопитен, нестабилен,тревоман, ще напуска БГ (чужденец е) след 5 месеца🚩
И въпреки това всичко, въпреки, че знам колко ще се привържа, въпреки че си търся сериозна връзка и знам че ще страдам... аз развявам най-зеленият флаг за отношения с него, колкото да го запазя. Той казва "ама ще те нараня, не знам дали е добра идея", аз казвам " ама аз не искам нищо сериозно с теб така или иначе".
Какво по дяволите ми става? Не искам да напускам засега, ама той седи до мен...а
е прав човека.. ще ме нарани и то много. Но аз съм мазохист и ще търпят само, защото не мога да понасям да съм отхвърлена и забравена, във френдзоната ..и то от колега, демек няма я възможността "далече от очите, далече от сърцето".
Та аз тъпа ли съм или да, е днешният въпрос на тази смислена тема...