Аз, или "Най-токсичният човек в живота ми"

Аз бих отръшкала млад колега, за когото зная, че заминава след 5 месеца. Ако не ти хареса, поне ще знаеш, че колегата не става. Ако ти хареса, обикновено е взаимно и поне ще си с мъж, който те привлича. За известно време. Само бих го помолила да държи връзката в тайна и да не я афишира.

Нищо не губиш. Не е като в момента да имаш наредени на опашка 10 подходящи. Изживей си кефа с този и продължи напред!

Ревността е черта на характера и след късно детство не може да се промени. Ревнивите си остават ревниви. Не съм ревнива и ревниви мъже не понасям. Ти си знаеш защо ревнуваш. За мене е слабост и голям порок.

Може да мислиш с оная си работа, но действаш с главата. Виждаш и само какво си изпуснала, но не и какво си получила. Съгласна съм с Дренка. Ти си гледаш интереса. Не е лошо, но е добре да го осъзнаеш и да не се самозалъгваш.

Бившият те е настанил. Не те е осакатил. Била си свободна да го напуснеш, но си избрала да седиш.

Мисля, че просто трябва да се отпуснеш и да излизаш с мъже.

А в какъв контекст колегата ти казва, че ще те нарани?

Според мен младежът не ти е много навит, това "ама аз ще те нараня" не е признак на някаква особена доброта и грижа за теб, а на липса на силно привличане. Поради възрастовата разлика, чужденецкия и служебния фактор може и да не знае как да се измъкне от зелените ти флагове и е в небрано лозе. Друг вариант е да те е преценил като лабилна жена, която ще драматизира и ще му прави проблеми. Е, това хич не е секси.

Дали и колко да продължаваш в тази ситуация е малко все тая, май и в двата случая ще съжаляваш. Досега какво те е мъчело повече - нещата, които си направила (имаш после угризения, правиш самоанализи, тюхкаш се защо си постъпила така, яд те е на себе си) или нещата, които не си направила (обвиняваш се в бездействие, ядосана си какво си пропуснала, укоряваш се в пасивност)?

Ненене, чакайте ..

Относно този, с когото живях (въпреки, че не е темата той). Той не ми е помагал, ние просто бяхме съквартиранти и после прерастна в друго, но впоследствие разрах, че той през цялото време и бил "тайно". влюбен в друга, а аз съм била за секс само явно ... Но, да..грешката ми е , че останах в апартамента доста дълго след това,  но не можах да си позволя друго тогава.

Младежът ми е доста навит, иначе нямаше да се занимавам, така че това няма смисъл да се нищи.. Определено не съм отчаяна да бъда с незаинтересован мъж, а просто силно привлечена към този специфично, просто се подсигурява, че знам какъв ще е краят. Почти винаги съжалявам за нещата, които съм направила, защото, ако не си направил нещо, не е имало последствие..демек няма над каквондансе обвиняваш.

Иначе аз излизам с мъже (от тиндър), ама в края на вечерта се сещате.за кого мисля.

Не се определям като жертва в този случай специфично. За всичко, което ще се случи, ще обвиня само и единствено глупостта си, мисля, че и позаглавието си личи. По принцип съм отговорен и здравомислещ човек (Дева за почитателите на астрология), но когато е за мъже.. просто оглупявам. А този е много готин 😀

Да, на това му се казва counter phobia,  поне така ми е обяснявала една психоложка + терапевт (и университетски преподавател,  впрочем).
Толкова те е страх да не те изоставят, че или ти изоставяш първа , или търсиш връзки с недостъпни мъже, за да изпиташ отново и отново изоставянето и така, ужким,  да се отървеш от (извисиш над) страха си.  В допълнение,  в психиката стоят и други механизми,  например,  желание да се поправи щетата. "Този път ще е различно и няма да ме изоставят (ако направя еди какво си,  ако се боря, etc)"
За психолог е положението,  да, защото ако не е този колега, ще е друг. Зелен флаг е,че изобщо си даваш сметка за тези неща,  видяла си повторението,  което сама правиш,  пуснала си тема в бг-мама. Имаш всички предпоставки да се оправиш,  дерзай!
А за момчето вече сама знаеш.  Видимо по-млад, несериозен,  културни различия,  скоро няма да  е в България.  Ясно е, че няма много какво да излезе от тая работа,  освен твоето разбито сърце. Някакви точки има,че тоя поне те е предупредил,  но все пак бяга от отговорност.  Любимо ми е това: "Ама аз ще те нараня "..
Пожелавам ти успех!

Като знаеш какъв ще е краят не виждам драмата, изживей си го. Не търчи по него като изглупяла патка и не афиширай връзката, защото Абуто е прав, че няма да ти се вдигнат акциите от това, но цялото драматизиране и самобичуване са не само излишни, но ще те доведат до още по-голяма склонност към тъпотии. Човек се самонаказва най-добре с повторение на същото, за което се вини.

Много мъже ходят с първата жена, която им пуска секс дори когато са влюбени в друга. При тях влюбването не е като при нас, жените и не въртят и не сучат като нас, нито мислят непрекъснато за възлюбената си. Спяла си с него, защото си искала. Чак пък да те е осакатил. Ползваш много силни думи и искаш мъжете да се грижат за твоето ментално състояние, което няма как да стане. В една връзка всеки гледа първо себе си, основно себе си. Другият може да изисква и да постави граници, но трябва да го изрази ясно, по възможност преди връзката да започне или веднага след като види проблем. 

Ти също правиш това, в което обвиняваш съквартиранта. Излизаш с мъже от Тиндър, които не ти харесват, а си влюбена в колегата.

Искаш колегата. Той те иска. Грабнете се и се накефете! Девите сте повечето визуални и имате ясни изисквания, от които не мръдвате на йота. На тебе ти трябва влюбване за да се получат нещата.

Това, че се харесвате с колегата означава, че сте подходящи един за друг. Не си губи времето с тиндърджийските чикиджии, много от които са женени или обвързани и търсят само секс! Това време можеше да го прекарваш в прегръдките на мъж, когото искрено харесваш. След само 5 месеца може и да нямаш тази възможност.

Дори и да не се получи трайна връзка, ще си имаш хубави спомени, удоволствие.

Не мисли за трайността на връзката преди да си пробвала човека поне 3 месеца! Какво? Ако се окаже г*з или кръгла нула в леглото, ще седиш ли с него, защото вече си с него?

Малко се отпусни! Спри да гледаш на нетрайните връзки като на провал. Провал е да се обвържеш така, че да не можеш да мръднеш от мъжа. Раздялата не е провал.

Да, извинете, объркала съм темите. Не ми дава да изтрия, затова го редактирам.

Мая, смесила си темите.

Не е, не е.
Тя темата си е една и съща.
Особено за някои.

По-веротно имаш детски травми, които не успяваш да отиграеш и да преминеш през периода "търся нахакан хлапак за уническа любов".
Забавяш се в съзраването и то сериозно. Вероятно се чувстваш доста самотна, за да скачаш на неудачници, но е възможно и сама да си ги търсиш точно такива. А да ти се лепят такива, то вероятно и външно не се държиш/обличаш подобаващо за годините си.

Имаш нужда от работа с психолог и да разбереш защо не търсиш и привличаш мъже за ериозна връзка. Вероятно даже са ти скучни.

Стига глупости – работа с психолог за всяко по-вълнуващо нещо или извън скуката на ежедневието и праволинейността.
Да си изживява случките в живота. Така човек се научава и за себе си, и за другите.

И аз от несериозни отношения имам три деца.

Ако и двамата имате едно и също желание, направете го. Пък ако хлътнеш, ще ти мине като си тръгне той.

Да бе "глупости" - авторката не е на 18, а е с емоционална зрялост на тинейджър "Искам, ама не ми стиска - не ми стиска, щото не знам що!"

Какво му е вълнуващото на 32 да почнеш връзка с 25 годишен пушач на марихуана, с ясното съзнание, че я почват за бройката? Просто една детинщина. И ако човек еднократно хлътне - изживява си /тук не е клуба на вдървените моралистки/. Какво толкова? Но когато ти е модел на поведение си е за терапия и самоосъзнаване и осветляване на корена на проблема.

Странно ми е как смятате, че е нормално жена да пише във форум, явно определяйки се за объркана, но като и се даде съвет за адекватна професионална помощ надавате вой "Стига глупости - чак психолог" И какво ще стане като иде на психолог? Ще получи много по-адекватни съвети, отколкото от дами прецеждащи казуса и според собствения си момент на нещоизживяване

Истината е, че аз наистина не се чувствам на годините си.  Не знам защо съм пропуснала това съзряване, жиеяла съм в 2 различни държави, абсолютно самостоятелно, 10 годинини бях извън България,  пропътувала съм света сама, но когато става въпрос за мъже..се превръщам в тиийн. Идеята за сериозни отношения ме задушават, не знам как мога да съм с някого цял живот, страх ме е, че на него ше му писне от мен и ще си тръгне  и аз ще остана наранена. Много ми е трудно да понасям болката от изоставяне. Дори деца не искам (освен в някои периоди), а знам че ще съжалявам някой ден като стана 40+.

Но все пак, както помолих в началото на темата, дa не бъдем ейджисти. Не всеки иска задомяване и не всеки го иска в определен период. Скандализирана съм от женените мъже като цяло и нещата, които правят.. не вярвам в тази институция и не мисля, че на тези години ще срещна някой нормален и подходящ за дълги отношения. Просто не съм имала добър пример в живота си.. Чела съм по темата, била съм на психолози, и честно казаано, нищо ново не ми казват. Не мисля, че ще се променя.

Супер! И темата е за какво точно питане?