Амоняк, с издръжката върви и зависимостта за следващите 18 г.
Вече ако се пътува често в чужбина, тогава е друга бира. Но аз защото не пътувам никак често, от моята камбанария си гледам.
А и помня мизерното майчинство втората година.
- Публикувана: 23 ноем. 2024, 09:03 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2024, 10:08 ч.
Бременна и сама
Това добре го осъзнавам, ако иска да се грижи, няма страшно. Но примерите, които виждам при липса на отговорност са по-скоро липса на контакт. Те забравят за децата си, нищо, че плащат издръжка.
Вече ако се пътува често в чужбина, тогава е друга бира. Но аз защото не пътувам никак често, от моята камбанария си гледам.
А и помня мизерното майчинство втората година.
Не е само за пътуването.
Нито липсата на контакт.
Ще трябва да го търси за всичко, свързано с детето. Ще трябва да иска разрешение да му смени местожителството, да му извади документи. А пари той може и да не плаща. Гаранция няма, освен да води дела, да получава мизерна сума от държавата и т.н.
ynox0a, спокойно,успях да те прочета, но те съветвам първо да четеш внимателно и после да бързаш да пишеш.
Помисли за какво се бориш в темата и го напиши грамотно и спокойно.
Авторката търси съвети, а не крясъци.
Нито липсата на контакт.
Ще трябва да го търси за всичко, свързано с детето. Ще трябва да иска разрешение да му смени местожителството, да му извади документи. А пари той може и да не плаща. Гаранция няма, освен да води дела, да получава мизерна сума от държавата и т.н.
ynox0a, спокойно,успях да те прочета, но те съветвам първо да четеш внимателно и после да бързаш да пишеш.
Помисли за какво се бориш в темата и го напиши грамотно и спокойно.
Авторката търси съвети, а не крясъци.
Авторката е решила да роди като между редовете прочитам, че се надява бащата да се върне.
Не знам дали детето ще е щастливо, но е 100% сигурно, че биологичният баща няма да го погледне.
Ако авторката беше на 35+ бих разбрала това желание на всяка цена да роди. В случая - не.
Много несигурно и наивно разсъждава, преди да спомене годините си мислех, че на 19-20 години.
И както обичайно в такива теми - от финансово няма да мога да плащам квартира, стигаме до имам 3 образования (какви?) и 3 работи. Вероятно истината е по-скоро до първото твърдение.
Родителите и вероятно не са пенсионери, така че помощта може да е съвсем символична.
Не знам дали детето ще е щастливо, но е 100% сигурно, че биологичният баща няма да го погледне.
Ако авторката беше на 35+ бих разбрала това желание на всяка цена да роди. В случая - не.
Много несигурно и наивно разсъждава, преди да спомене годините си мислех, че на 19-20 години.
И както обичайно в такива теми - от финансово няма да мога да плащам квартира, стигаме до имам 3 образования (какви?) и 3 работи. Вероятно истината е по-скоро до първото твърдение.
Родителите и вероятно не са пенсионери, така че помощта може да е съвсем символична.
Моето виждане е аборт. С уговорката, че вземали с разума си решението, не ме мъчат морални терзания (оказа се). Авторката си се познава, ако има вероятност да изпадне в дупка след такова нещо, хич да не ме чете. Честно казано, въобще не мисля за живота на хипотетичното дете, а за нейния - в общи линии, малкото което може да се вземе от живота безгрижно, за нея ще е на висока цена.
Тъпунгерът - директно и завинаги зад борда. Не е нейният човек, бурна любов, винаги е равно на кратка, никога на "докато смъртта ни раздели".
Тъпунгерът - директно и завинаги зад борда. Не е нейният човек, бурна любов, винаги е равно на кратка, никога на "докато смъртта ни раздели".
Аз също мисля, че авторката има някакви мераци към осеменителя. Тя си вярва, че този мъж е направил детето с желание, че го е чакал и искал. А това не е вярно, кефел се да прави секс без презерватив и после друг да бере кахъра.
Жена в близкото ни обкръжение изпадна в такава ситуация. Нейното сякаш малко от комплекси, непопулярно момиче, изведнъж хлътна по този, червените лампи не ги видя. Той вече едно зарязано от него дете имаше. Тя реши, че ще ражда и накрая му се молеше да дойде да признае детето, че да не останело без баща. Ми то остана с баща на документи. Майка и й баща й гледат и нея, и детето. Бащата е на книга някъде в акта за раждане.
Ако авторката беше някоя гонеща 40 със случайна бременност, повечето щяха да съветват да ражда, че репродуктивната възраст не е безкрайна. Но човек под 30 първо трябва да се научи да е възрастен, а не лекомислен и влюбчив все едно е на 17!
Жена в близкото ни обкръжение изпадна в такава ситуация. Нейното сякаш малко от комплекси, непопулярно момиче, изведнъж хлътна по този, червените лампи не ги видя. Той вече едно зарязано от него дете имаше. Тя реши, че ще ражда и накрая му се молеше да дойде да признае детето, че да не останело без баща. Ми то остана с баща на документи. Майка и й баща й гледат и нея, и детето. Бащата е на книга някъде в акта за раждане.
Ако авторката беше някоя гонеща 40 със случайна бременност, повечето щяха да съветват да ражда, че репродуктивната възраст не е безкрайна. Но човек под 30 първо трябва да се научи да е възрастен, а не лекомислен и влюбчив все едно е на 17!
И както обичайно в такива теми - от финансово няма да мога да плащам квартира, стигаме до имам 3 образования (какви?) и 3 работи. Вероятно истината е по-скоро до първото твърдение.
Родителите и вероятно не са пенсионери, така че помощта може да е съвсем символична.
Родителите и вероятно не са пенсионери, така че помощта може да е съвсем символична.
Имам предвид, че не съм в собствено жилище и живея сама. За първо дете и то новородено, е по-лесно някой в някакъв момент да бъде до теб. Не е решение доживот. Но е предложена помощ от семейството ми. Нека не е преразказ по картинка, затова уточнявам.
Далеч по-лесно е с първо дете и без опит да не си зависима от родителите си, особено пък на близо 30 и "излъгана" от бащата.
Родителите ти на колко години са? Работят ли? Имат ли и други деца?
Родителите ти на колко години са? Работят ли? Имат ли и други деца?
Единствено дете съм. Работещи са, в диапазона 50-60г. са и двамата.
Относно коментар назад - не виждам полза да лъжа за нещо, все пак идеята е да получа обективни мнения. Съжалявам, ако това е практика тук.
Развивам се в академичните среди основно.
Как тогава си представяш помощта им, когато те ходят на работа и реално ще ги виждаш за няколко часа вечер и през уикенда, а те тогава вероятно ще са уморени и ще имат нужда от почивка?
Надявам се, че не очакваш вечер да къпят бебето, да стават през нощта и т.н.
Защо тогава не живееш отделно, щом можеш да си го позволиш финансово, а да им го оставяш през уикенда за няколко часа, за да си починеш, да работиш, да учиш или да излезеш да се разнообразиш?
Как очакваш да ти помагат и ти насреща готова ли си вечер да ги чакаш със сготвено, изчистено, напазарувано и т.н., за да са реципрочни отношенията ви?
Не може ли те да ти помагат с наема или с покупките за бебето, но да си самостоятелна, докато си стъпиш на краката?
Надявам се, че не очакваш вечер да къпят бебето, да стават през нощта и т.н.
Защо тогава не живееш отделно, щом можеш да си го позволиш финансово, а да им го оставяш през уикенда за няколко часа, за да си починеш, да работиш, да учиш или да излезеш да се разнообразиш?
Как очакваш да ти помагат и ти насреща готова ли си вечер да ги чакаш със сготвено, изчистено, напазарувано и т.н., за да са реципрочни отношенията ви?
Не може ли те да ти помагат с наема или с покупките за бебето, но да си самостоятелна, докато си стъпиш на краката?
Нека не обсъждаме подробно какво, къде и как работя, умишлено не го правя заради основната ми месторабота. Справям се, винаги съм се развивала. Трудността ми е друга в момента. Проблем е и емоционалността ми в този период.
И моля - наистина да се придържаме към темата. Нищо лично против никого няма как да имам, но се получава едно излишно надскачане по ненужни теми. Можете да ги обсъждате и на лично. Просто в момента може би не ме вълнува толкова кой е грамотен и каква е заплатата на лекарите.
П.П. Ценя и критичните ви мнения.
И моля - наистина да се придържаме към темата. Нищо лично против никого няма как да имам, но се получава едно излишно надскачане по ненужни теми. Можете да ги обсъждате и на лично. Просто в момента може би не ме вълнува толкова кой е грамотен и каква е заплатата на лекарите.
П.П. Ценя и критичните ви мнения.
Нека не обсъждаме подробно какво, къде и как работя, умишлено не го правя заради основната ми месторабота. Справям се, винаги съм се развивала. Трудността ми е друга в момента. Проблем е и емоционалността ми в този период.
И моля - наистина да се придържаме към темата. Нищо лично против никого няма как да имам, но се получава едно излишно надскачане по ненужни теми. Можете да ги обсъждате и на лично. Просто в момента може би не ме вълнува толкова кой е грамотен и каква е заплатата на лекарите.
П.П. Ценя и критичните ви мнения.
И моля - наистина да се придържаме към темата. Нищо лично против никого няма как да имам, но се получава едно излишно надскачане по ненужни теми. Можете да ги обсъждате и на лично. Просто в момента може би не ме вълнува толкова кой е грамотен и каква е заплатата на лекарите.
П.П. Ценя и критичните ви мнения.
Нека и аз смекча тона, все пак сме хора:
Не предпочиташ ли след 2-3 години, когато срещнеш мъж, с който да изпиташ една споделена, пламенна любов, да му родиш дете? Представи си Бог (или в каквото вярваш) да те благослови с близнаци. Няма ли да си по-щастлива, по-спокойна, по-сигурна и уверена? Това, което се случва в момента, а именно-бременността ти, е следствие на биологически процеси. Тези процеси може да ги повтаряш по огромен брой пъти на година. А това дете (за мен 4 клетов организъм, който не е започнал да се развива в човешка форма) - то няма ли вечно да ти напомня за предателството от този мъж? Всеки път като погледнеш детето си ще се сещаш за него. А заслужаваш като погледнеш детето си да се сещаш за мъж, който би преместил планина за теб и за детето ви