Семейството също може да се обърне срещу теб. А понякога приятел може да е по-близък от семейството. Всякакви случаи има.
- Публикувана: 25 ноем. 2024, 16:49 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2024, 14:08 ч.
Имате ли приятелки в живота и работата си?
Семейството също може да се обърне срещу теб. А понякога приятел може да е по-близък от семейството. Всякакви случаи има.
Така е. Аз визирам съпруга ми. С него мога да си кажа всичко и да разчитам на 100%. От никоя приятелка не мога да очаквам да ме постави пред съпруга и децата или внуците си обаче. Нито пък от колежка да постави мен пред себе си в работата.
Едното не замества другото, няма нужда от противопоставяне.
Общото между семейство и приятели е комуникацията, уменията, желанието за общуване. Както има хора, които се озовават изолирани от роднините си, невписани дори сред най-близките си, така има и такиква, които остават без приятели. Даже често двете групи съвпадат, понеже... комуникацията, нали...
Общото между семейство и приятели е комуникацията, уменията, желанието за общуване. Както има хора, които се озовават изолирани от роднините си, невписани дори сред най-близките си, така има и такиква, които остават без приятели. Даже често двете групи съвпадат, понеже... комуникацията, нали...
Не съм казала, че замества. Просто трябва да се знае кое и колко може да очакваш от приятелите, защото те не могат да са винаги и за всичко насреща, нито е редно да знаят всичко за теб и да вземат участие в прекалено личните неща. Има хора, които очакват и изискват прекалено много и после се сърдят.
Всеки пише собствената си гледна точка на база своя личен опит.
Нищо не противопоставям.
За себе си поставям граници и се надявам и приятелите ми също да поставят, за да бъдат истински приятели. Намесят ли ме твърде много в семейните си отношения, аз лично се дистанцирам.
Особено се впечатлих от това за завистта и щастието на другите в работна среда от заглавния пост. Откъде колегите знаят как живее някоя колежка, че да имат поводи за завист?
Нищо не противопоставям.
За себе си поставям граници и се надявам и приятелите ми също да поставят, за да бъдат истински приятели. Намесят ли ме твърде много в семейните си отношения, аз лично се дистанцирам.
Особено се впечатлих от това за завистта и щастието на другите в работна среда от заглавния пост. Откъде колегите знаят как живее някоя колежка, че да имат поводи за завист?
Разбирам, но напомням, че пишем всеки за своя собствен опит, а аз познавам съпруга ми преди всичките ми останали приятели - буквално от деня на моето раждане. 
Най-дългогодишната ми приятелка познавам от детската градина, другата от гимназията, останалите горе-долу от студентството и после покрай майчинството, чак след това са бившите колежки и т.н.
Най-дългогодишната ми приятелка познавам от детската градина, другата от гимназията, останалите горе-долу от студентството и после покрай майчинството, чак след това са бившите колежки и т.н.
Всеки поставя границите там, където ги чувства, няма правилно и грешно.
Моите приятелства отпреди брака остават валидни, няма да ги зачеркна заради мъжа ми.
За мен лично е червена лампа какво се случва в една двойка, ако видя, че се е стигнало до изолация от старите приятели.
Моите приятелства отпреди брака остават валидни, няма да ги зачеркна заради мъжа ми.
За мен лично е червена лампа какво се случва в една двойка, ако видя, че се е стигнало до изолация от старите приятели.
...
За мен лично е червена лампа какво се случва в една двойка, ако видя, че се е стигнало до изолация от старите приятели.
За мен лично е червена лампа какво се случва в една двойка, ако видя, че се е стигнало до изолация от старите приятели.
Разбира се, че това е важно. Изолация на единия или на двамата партньори е прекалена.
Аналогично е и за предпочитането на приятелите пред партньора. Или пък пред децата, защото познавам хора, които пренебрегват нужди на децата си, защото приятелите им се нуждаели уж от тях.
Необходим е баланс. Като при всяко нещо.
Точно. Баланс трябва. Тук съм попадала на толкова изказвания в стил "Вече имам мъж (новият най-важен) и приятелите (старите най-важни) отиват на заден план". Тук се губи балансът, това отношение ми е много незряло, на такъв човек въобще не може да се има доверие.
П.П. Пиша с уточнението, че говоря за приятели, не за добри познати, защото съм забелязала, че много хора бъркат двете понятия. За мен приятел е човек с когото си изял много сол и много захар, който познава и кътните ти зъби и въпреки това продължавате да сте близки и да разчитате един на друг. Ако не отговаря на тези условия, значи е добър или не толкова добър познат.
П.П. Пиша с уточнението, че говоря за приятели, не за добри познати, защото съм забелязала, че много хора бъркат двете понятия. За мен приятел е човек с когото си изял много сол и много захар, който познава и кътните ти зъби и въпреки това продължавате да сте близки и да разчитате един на друг. Ако не отговаря на тези условия, значи е добър или не толкова добър познат.
Аз не мисля, че има нужда да противопоставяме мъжа и децата срещу приятелите. Кръговете на познанство и близост около нас са като концентрични кръгове. В центъра сме ние със семейството, след това разширеното семейство, след това приятелите, после колегите и познатите.
Не очаквам, че приятелката ми ще си зареже болното дете, за да излезе с мен на тренировка. Кой би очаквал такова нещо? Като сме били тийнейджъри и студенти сме имали много свободно време и сме прекарвали часове заедно. Сега не е чак така, но приятелството остава.
Мм има приятели от класа му още в началното училище, живеем през 2 блока с цялата компания. Уикендите се събираме на кафе с тях, всеки води каквото има - деца, кучета. Става весело, децата са приятелчета по между си. Като са били на по 18-20 момчетата са се събирали да си сменят гумите на колите сами, хем да си прекарат време заедно, хем да не плащат на гумаджия. Сега нали не очакваме това да се случи? Всеки ще отиде да си смени гумите на гумаджия, но не е защото сме по-малко приятели.
Баща ми до последно имаше хобита - риболов и се сещате, че не споделяше това хоби с майка ми. Обикаляше си с приятели и това е най-нормалното нещо на света.
С други не се виждаме така често, защото са в други градове или чужбина, но отношенията са все така топли.
Не очаквам, че приятелката ми ще си зареже болното дете, за да излезе с мен на тренировка. Кой би очаквал такова нещо? Като сме били тийнейджъри и студенти сме имали много свободно време и сме прекарвали часове заедно. Сега не е чак така, но приятелството остава.
Мм има приятели от класа му още в началното училище, живеем през 2 блока с цялата компания. Уикендите се събираме на кафе с тях, всеки води каквото има - деца, кучета. Става весело, децата са приятелчета по между си. Като са били на по 18-20 момчетата са се събирали да си сменят гумите на колите сами, хем да си прекарат време заедно, хем да не плащат на гумаджия. Сега нали не очакваме това да се случи? Всеки ще отиде да си смени гумите на гумаджия, но не е защото сме по-малко приятели.
Баща ми до последно имаше хобита - риболов и се сещате, че не споделяше това хоби с майка ми. Обикаляше си с приятели и това е най-нормалното нещо на света.
С други не се виждаме така често, защото са в други градове или чужбина, но отношенията са все така топли.
