Мама и свекърва

Зависи дали и как се е съгласила. Може синът да я е поставил пред свършен факт, че си идва и води снаха.

В случая не се разбра свекървата да е направила нещо лошо. "Драмата" е, че снахата "не я иска тази, както се е изразилс, а иска майка си. Не е ли мислила, когато отива да живее при" тази".

Ще бъда малко груба. Не заради самия плач, който след раждане е нормален - то са хормони, то е чудо. Но разбрах от темата, че и преди е имало рев и хленч по същия въпрос.

Та, мамина Богданка да се стяга и да почва да се държи като нормален възрастен човек и родител, защото вече има дете. Абсолютно безумни за мен за съветите да си взима бебето и да си ходи при мама, щом е толкова нещастна мъченица. Моля?! Това бебе има баща и този баща има бебе. Човекът самата Богданка си го е избрала, поела е отговорност към него и към бъдещото бебе да си осигурят взаимно нормално семейство, а за целта са осигурени дом, заетост, помощ. Ох, ама сега не ѝ харесвало - ами неин проблем. Като се освести, да започне малко по малко да работи мъжа си да потърсят друг град, дом, съдба. Има начини да го постигне, ако наистина го иска. А ако иска просто да се лигави - да си се лигави, без да съсипва живота на още двама души, от които единият е собственото ѝ невинно бебе, а другият - бащата, който доколкото схващам поема своята отговорност, държи се като нормален човек и изобщо с нищо не заслужава да бъде захвърлен на 600 км надалеч от детето си  заради неистовата любов между Богданка и мама.

Пак да кажа, че това пиша заради предходното мрънкане. Иначе конкретно дето плачела седмица след раждане -  нищо не значи. И аз, която съм доста корава, първите седмици след раждане на първото дете ревях за щяло и нещяло. Ама наистина за всичко. Пръст ми покажи (не среден) - рев. Със следващите деца нямах такива драми.

За мен Е голяма драма и затова не живея с нея. Толкова е просто.
Но да живееш в къщата ѝ, и да поканиш в нея майка си за 1 месец - ами баш си е нагло.

Свекървата е имала избор да НЕ се съгласи със СИНА си. И да каже вън и на двамата. И сега има този избор - ако много пречат, свекървата и мъжът й могат да изгонят бездомните син, внуче и снаха.
Въпреки че живеят в дома на свекърите, свекървата не може да командва как се гледа внучето - тя не е майка, а бебето не е вписано в нотариалния акт. А авторката от това се оплаква, че свекървата се опитва да измести майката.
Аvaa00, най-вероятно имаш следродилна депресия. Посъветвай се с лекар за подходяща терапия, при кърмачки не дават лекарства, но може би някакво дишане, упражнения.
За намесата на свека: това дете с мъжа ти сте го правили, с него (а не сама) ще търсите решения. Кажи му как се чувстваш, чуй той какво мисли. Обсъдете конкретно как да сложите граници и да имате свое семейство (тримата) в чуждия дом на родителите му. После той (евентуално двамата заедно) да обясни на родителите си как виждате съвместното съжителство.
И най-важното - мислете как възможно най-бързо да се изнесете, да бъдете самостоятелни. Ясно е, че с новородено и през зимата преместването е трудно. Но трябва да мислите за спешни мерки.

Нямам особен избор дали да ходя на работа, или не, а и работата не е място, където да правиш приятели. Затова там човек се съобразява какво говори.
Дали да живееш при свекървата първо, е личен избор, и второ - тема след тема се доказва, че това е изключително грешно решение. Едно семейство трябва да е самостоятелно, иначе дали ще е тъща, дали ще е свекърва, дали ще е някой друг роднина, все някой ще се бърка.

Моята свекърва също като потърпевша от такова съжителство беше казала ,,връзката е по-хубава, когато си далеч от родителите", съвсем между другото ни в клин, ни в ръкав. Има неща, за които я уважавам.

От съжителство пораснали деца и родители, няколко поколения в една къща добро няма, а и няма обективна причина така да бъде, освен ако  не говорим за абсолютна бедност или някакви затворени общности с такива традиции.
В чужда къща е авторката съобразява се, три поколения заедно не е лесно, но е доброволен избор. Има алтернативи стига да искат да ги видят и да поемат отговорност.
За съжаление този психолог е много прав, аз се сетих за история от психолог, майката идва с порасналата и дъщеря, то сълзи, драма, прекрасни родители, гледана като принцеса, има всичко, но нещастна и тъжна и той обясняваше подобно на написаното от теб.

biborana може и да не е могла да ги изгони, защото "какво ще кажат хората", а и не прочетох свекървата да командва какво да се прави с внучето. Радва му се жената,а авторката се дразни, че свекърва ѝ е наоколо, а не е майка ѝ. Свекървата не се опитва да измести майката на бебето. Просто в очите на авторката свекървата "измества" майката на майката.

Ама така е, отидете до една току що родила мечка и да видим ще иска ли да ви даде малките си да ги полюляте в ръцете си. Ние не сме мечки, но в нас също има такъв инстинкт. То са хормони, то е чудо. Аз също не исках да ми пипат много-много бебето, камо ли хора, които по условие са ми неприятни. Но дори и от моето семейство не исках да го прехвърлят от ръка на ръка или да го гушкат дълго. Новороденото не е някаква плюшена играчка, мястото му е при родителите му и най-най в началото при майка му основно.

Свекърва ми му се порадва цял един час в ръцете си, мен не ме поздрави изобщо, че съм родила, от вратата бебето и айде. аз й сложих втзглавница за кърмене да й е удобно даже. Но я гледах на кръв, мразех я с цялото си същество докато гледам как ми пипа бебето след да кажем 3тата минута. И много, ама много току що родили са така.

Аз лично съм се зарекла да ПОМНЯ как съм се чувствала като младо момиче, като млада майка и да не се натрапвам дори с радването си на някогашната си снаха, ако имам такава. Защото това е мега отвратително и незряло. Нали старите знаят по-добре? Ами нека се държат като повече знаещи и честно казано, ако се държат така, ще получат много повече достъп от снаха си. Аз бих дала на такава свекърва, ако ми спечели доверието и уважението по този начин.

Е, ти започна още от кокошката и яйцето. То, ако ставаше така, тия теми нямаше да съществуват.
За съжаление не малко свекърви правят същото, което на тях са им правили и считат, че така е правилно. На тях им е било гадно, сега е ред те да правят гадно. Някои и в прав текст си го казват, и са много изненадани, че получават отпор, сърдят се и се тръшкат.

Ами тогава няма какво да си говорим. Щом си го и казват. Пфф а за хора като мен, идващи от семейство с дълбока традиция снахата и свекървата не само да се разбират, уважават, но и искрено да се обичат и да са сърдечни и топли по между си, отидох в семейство с точно обратната традиция. Ако в моето предците ми не могат да се сетят за случай, в който е имало някаква токсична борба и омраза между свекърва и снаха, в семейството на мъжа ми няма случай на добра връзка. дали е случайно, че в едното семейство не са живяли заедно, а в другото (неуспешното) да? Свекърва ми е сериозно травмирана от съжителството с родителите на мъжа си според мен. Нека всеки направи изводите си.

Според мен една от ,,тайните" е също свекървата не само да помни и чрез опита си да приложи едно много зряло отношение, разбиране към новата майка, към новото семейство, но и да я почете като отделно същество, като част от семейството. Снахата не е ,,тръба", през която е минал новият наследник на свекървата. Снахата не е ,,чужда", с която може да се държи гадно и противно, а със синчето съкън да не му нарани чувствата. Комуникацията и способността за комуникация също са ключови моменти. Много социални способности и качества на човека се тестват в тази връзка. за жалост аз по условие очаквах, че свекърва ми ще ми е нещо като втора майка, че ще се обичаме и приемаме както майка ми и баба ми от страна на баща ми. И както прабабите ми, за които съм чувала истории само. Но не стана.

Живеем в 21 век, традиции, било е някога, да не идеализираме как куп народ са живяли щастливо, напротив най-стария командва, другите мълчат.

Синчето му е добре при мама, тя си иска, тъгува за нейната мама въобще идилия.

Има и щастливи истории. Моята майка и свекърва й се разбират. Баба ми и нейната свекърва също. Предишното поиоление също. Всеки си е живял в собствен дом, може би това е било първата стъпка, ,,модерното" за времето. За моето семейство мога и да допълня, че не само майка ми, но и баба ми са с високо самочувствие, и двете не обичат да бъдат командвани и не биха позволили. Но могат да комуникират открито, директни са и двете и същевременно явно си пасват  и това е било спасително и създаващо доверие и при двете. Нямало е ситуации ,,старите командват, младите мълчат", или поне е нямало такава тенденция в отношенията им има и щастливи истории, нека не убиваме надеждата на младите хора, че и на добрите бъдещи свекърви. Възможно е да имаш добра връзка със свекърва си, не е по условие свирен мач. Но в една къща....не вярвам. Много трудно, ако не и невъзможно. От разстояние също не е лесно, но е по-възможно от другото.

Добре де, къде е бащата в тази петричка драма. Само майки, тъщи и ревливи кърмачки..къде е бащата в картинката?