Какъв мъж си избрахте?

Добре бе, обяснете как така случайно сте попаднали на вторите си мъже.
Как на някои хора случайно им се случват разни неща в живота?
Абсолютно нищо в тоя живот не ми се е случило случайно, за всичко съм си довела дупето до мястото на случката и съм си казала - Ок това го правя/това не го правя.
А ако е имало някой случаен желаещ, винаги съм бягала. На случайни не мога да се доверя.

Ако моя опит с жена ми е фактор - запозна ни обща приятелка - то пък взехме че се влюбихме доста бързо.

Защо ме е избрала жената. Не знам.
Аз я харесах заради факта, че умееше да изслушва без да те прекъсне, не беше драма куин, не беше най-красивата жена (тогава момиче) на Земята, но беше и все още е хубава и симпатична жена. Очите, аз гледам много очите, там имаше топлина и някакво особенно спокойствие. И започнахме от нула и двамата. Каквото постигнахме, каквото загубихме, през каквото минахме, с каквито и демони да се борихме, каквито и битки да водихме... навсякъде бяхме заедно.
Вчера беше деня, в който навършихме трийсетата официална обиколка около Слънцето заедно. Нямам втори брак, и се надявам никога да нямам или да ми се налага да имам. Както във всяка връзка сме имали кофти моменти, трусове и търкания, ала продължавам да мисля, че направих правилния избор тогава. Но аз и никога не съм тръгвал с идеята да правя нещо и то да е временно. И никога не съм съжалявал за това.

Моите връзки до сега не са били "уредени",но и бях млада и обикалях,излизах повече.Конкретно за мъжа ми го споменавам,защото често ни бъзикат че неслучайно са ни запознали,но действително нито знаех че той ще дойде,нито той е знаел с кого ще обядва тогава общата ни приятелка.
Не искам да си помислям дори да ми се налага да си търся нов партньор.

Тази тема може би трябва да се преименува на "Какъв партньор си избрахте?", за да могат и мъжете по-активно да се включват в темата.

Написаното от Абуто много ми съвпада с мнението на всички психолози, чиито съвети към мъжете волно или неволно съм изслушвала в интернет А те са мъжете да си търсят жена в диапозана 6-8 по скалата на атрактивност.

Защо не 9-и и 10-и? Ами без да пледирам за изчерпателност и градация на аргументите, първата причина е, че те са много малко като бройка и имат твърде много кандидати. Съответно те са по-разглезени, по-претенциозни, по-себични, изискващи, капризни, променливи, готови да си тръгнат при първата трудност във връзката, защото за тях, особено когато са сравнително млади, винаги има чакащи на опашка.

В допълнение те често са толкова фокусирани върху външността си, че не работят изобщо върху характера си и не се разивават в никаква друга посока освен тази да се поддържат хубави. Drama queen е също много типично за тях, защото те често държат да са центърът на вниманието и да получават всичко безотказано.

Благородно завиждам иначе на Абуто за дълголетната и хармонична връзка, дано и аз някой ден да мога да се похваля с такава. Ще се радвам обаче, ако мъжът до мен тогава напише, че в очите ми се е влюбил не само заради топлината, нежността и спокойствието, а и заради енергията, огъня, страстта. И да измисли нещо повече от това, че съм била просто хубава и симпатична ... това е understatement за мен

И много, много скромна

Ама аз от скромност не го добавих това, не се ли разбра?

Всяка прилика с жабата от следния виц е напълно случайна
"
Лъвът събрал всички животни и заповядал:
- Красивите да застанат отляво, а умните-отдясно!
Само жабата не се помръдвала.
- Жабо, ти защо стоиш на едно място? - запитал лъва.
- Е, не мога да се разчекна! - отговорила жабата.
"

Той ме забелязал при роднини като бях по-малка, а аз него не. Години по-късно се срещаме на улицата, край един парк и погледите ни се привличат. Така няколко пъти за няколко години, докато един ден не го заговорих с изтъркана реплика на стар гларус-коцкар (извинете, познаваме ли се отнякъде?), но явно това го впечатли и си разменихме телефоните. Три години по-късно ушите ни пищят от детски гласчета.

Това същия ли е, от който се оплакваш в съседната тема? Ако е - по-добре да не го беше заговаряла.

Избрах си мъж, който е изключително балансиран и спокоен, и има много сходни интереси на моите, благодарение на което изградихме един страхотен (по мое мнение) живот - влекат ни разни наши си мании, спортове, пътешествия и с него никога не ми е било скучно, ама без драми и караници, и филми. Богати не сме, а когато го взимах си беше беден по-скоро (аз да не говорим), но с годините всичко си постигаме сами лека полека и се надявам така да бъде и за напред. Заедно създадохме дом, семейство, ще имаме и дете скоро. Независимо, че никой не ни е помагал и че всяка стъпка ни отне доста зор, някакси благодарение на тези хармонични отношения, които имаме, всичко си вървеше без твърде много стрес - то винаги е така като има чувство за хумор и като хората се разбират. На мен ми харесва, че при нас има баланс - и двамата не изкарваме мега парите и поддържаме среден стандарт, но и двамата сме ангажирани с дом, куче и вярвам няма да е различно с детето. Никога не съм искала кариерист да осигурява и провайдва (това беше термин на Сирената май), ама да се оправям ежедневно с всичко останало сама. Е, при нас и двамата работим, и двамата се развиваме, и двамата домакинстваме, и двамата имаме време и за почивка, и за ангажименти. Не се чувствам сама, имам си и своите амбиции както на работа, така и вкъщи. Правим си разни DIY проекти за дома, после пък фокуса пада върху работата, друг път над някое състезание, после пътуване, курс, все нещо се прави и така на мен ми харесва. 12 г направихме скоро. Единственото, за което съжалявам е, че се наканих да имаме дете относително късно. Можехме и по-рано, но все не се чувствах готова.

Запозна ни приятелка. Хареса ми това, че беше по- луда глава от мен самата. В началото дори се уплаших от него- татуировки, пиърсинги, пънкарски гребен, държеше се грубо с всички. След пяколко месеца на един купон просто започнахме да се целуваме. Майка ми постоянно ме караше да скъсам с него, пройдоха бил, пияница, нямало да излезе нищо от тази връзка. Днес само ми повтаря- Ех, маме, какъв мъж имаш! Работи здраво, грижи се за семейството си, не пие, не пуши, а напоследък само ме превозва от купон на купон Таман 30 години минаха от първата ни среща.

За добро или лошо - да, същият е.

Запознахме се на работа, впечатли ме с интелект, чувство за хумор, и с това, че в много отношения сме тотално различни. Беше ми интересен. В последствие сме имали търкания заради тези различия, но осъзнавам, че предишните ми връзки, в които съм търсила повече сходства, са ми омръзвали.
Животът заедно е от една страна лесен и сме на една вълна по много битови въпроси, от друга често имаме разминавания по различни теми и наистина се учих да изслушвам, уважавам и приемам различно мнение, без да се съгласявам с него задължително.

В тази тема според мен много пасва един виц, предложен от Tutulina в Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...45


"
- Не мога да си намеря партньор в живота, ма Веси и това е!
- Брей...Не можела?! Ами, то е като пътуването с градския транспорт - чакаш, чакаш твоя номер, пък накрая се качваш на който дойде!
- Как тъй, ма? Ами после к'во ша правя?
- Ами прикачваш се... К'во толкова!!!
"

Замислих се над това, защото познавам жени, които на всеки, с който са в по-сериозна връзка, обичат да се обясняват колко са влюбени, как той е мъжът на живота им, колко много ги обича, колко е прекрасен, как си пасват, какво откриват в него, как ги кара да се усмихват, да бъдат по-добра версия на себе си и, и ... хвалене не на килограм, а на тон

Разбира се, тези приказки не са много верни, защото им знам връзките понякога, но нали трябва да се хвалят. А и съм забелязала, че всеки обича да защитава и обосновава избора си, за да не излезе глупак и коплексар. Но по-инетересното за мен е, че понякога същите тези жени впоследствие се хващат за мъже, които са тотално различни от предишните им партньори, които пък пооплюват яко и то за неща, които преди са намирали за страхотни, и се почва с любовните излияния и възхвалявания на новите половинки.

Никой не познава ничия чужда връзка! Каквото става под чаршафите, си остава там.