Имали ли сте паранормални преживявания?

Няма как да сбъркам, разказвала съм и друг път, в друга тема..... Ето най- красноречивия ....  Бях дете, на 10-11 години. Един ден седях у дома в хола, майка ми приготвяше обяд в кухнята, всеки беше зает с нещо, обикновен почивен ден. Изведнъж ме обзе някакво неприятно и тревожно чувство. Появи се гадна представа, как седя до някаква болница,вътре е ужасно, някой умра. Вътре умирам аз. Нямаше причина за такива мисли, никой не беше умрял, нито имаше тежко болен. Беше съвсем неочаквано, но ме уплаши толкова, че скочих и побягнах при майка ми в кухнята. Нищо не й казах, не знаех какво да кажа. Заговорихме за обикновени неща и се успокоих. След обяд излязох вън да играя и съвсем забравих. Тази представа обаче не изчезна. Появяваше се понякога съвсем неочаквано, не често, на 7-8 или 10 години. Като възрастен човек вече съм мислила,че може би така ще свърша, в някоя гадна болница..... Минаха много години, майка ми почина. Баща ми получи инсулт и го закарахме в болница. Със сестра ми се редувахме да ходим да питаме за него, беше в интензивното и не ни пускаха. Когато беше моя ред, отидохме с мъжа ми. Щом слязох от колата ме обзе същото онова усещане, но този път не беше представа, а наистина. Стана ми зле и казах на мъжа ми той да иде. Останах вън и се съвзех малко. Мъжът ми се върна с добри новини, баща ми бил добре, щели да го върнат в отделение и ще можем да го видим. Не се зарадвах, знаех, че няма да го видим повече. Той   почина два дни по-късно в интензивното. Беше точно на рождения ми ден. Тогава разбрах, че съм предусещала смъртта на баща ми, но съм се объркала, че съм аз, защото почина на рождения ми ден. Това беше спомен, за 45 г по-- късно.

При откриването и влизането ми в една от "паранормалните" ни теми (преди година?) и аз бях описал един пророчески сън. Лежа в очното на болницата в Сандански като войник, пострадал от пиротехническа запалка. И няколко дена сънувам/"виждам" как излизам, вървя, качвам едни стълбички и там на пейка, под клони на дърво виждам ефирно (в болнична нощница) момиче, което плаче. А после го срещнах - точно там, точно така. Беше "бъдеще" само за няколко дена напред. Други подобни събития или не съм имал повече, или не помня.

"Фундаменталната основа на съзнанието не започва и не свършва с тялото, точно както океанът не започва и не свършва с появата на една-единствена вълна", твърди професор Стрьом.
Това означава също, че много явления, отхвърляни като псевдонаука, може да са част от научен модел и "заслужават задълбочен научен повторен анализ", според експерта. Например по време на преживявания близо до смъртта, много хора съобщават за видения на религиозни фигури, изгубени близки или дори предчувствия за бъдещи събития.
"Ако индивидуалното съзнание не се генерира единствено от мозъка, а е проява на по-дълбоко поле, както предполага моят модел, тогава в моменти, когато мозъчната функция е нарушена, е възможен необичаен достъп до това основно поле", казва професор Стрьом.

Нова теория за съзнанието. Има малко квантова физика, но е разбираемо в статията. И интересно.
Живот след смъртта: Нова научна теория дава обяснение
https://www.actualno.com/interest/jivot-sled-smyrtta-nova-nauchn … news_2527887.html

Благодаря, EmBrother, покрай моите лични преживявания, за които съм писала в другите теми, емпирично достигнах до това обяснение, защото не намерих друго по-правдоподобно. Радвам се, че са се намерили и учени, за които това не е налудно.
И досега мисля така, макар че ми липсва нов материал за размисъл - нямам вече тези преживявания, а само делнични, загубих връзка с кораба майка и това е

Каква интересна тема!
Аз сякаш още не съм готова да говоря за моите преживявания. Особено след смъртта на баща ми сякаш се случват няколко нови такива- повторяеми.
Относно връзката между близнаците, да кажа. Майка ми има близначка. Когато майка ми си отива от този свят, тази ми леля (близначката), припада. Действието се развива през 80- те, не е като да е получила новината и като следствие от това да губи съзнание, отделно- намирала се е извън Бг точно тогава.

Слави клашъра има видео точно за тази история

От статията в линка:

Имаше едни българи, обикаляха да изследват такива истории. Май бяха ходили и в Шишенци. Имат канал в Youtub, но трябва да го търся, не си го спомням как се казваше.

Да ви разкажа за къщата  на духовете, така я наричам.
Тази история ме подсети за един много интересен звуков феномен при къщата на родителите ми.  В къщата отсреща през улицата се удря звукът от ресторант, много по-високо, през улица и няколко реда къщи,  над нашата къща. Получава се някаква звукова фуния. Този звук се отразява и усилва и се чува, сякаш в къщата отсеща има пиршество - ясно се чува тракането на приборите за хранене, говорът на хората в ресторанта. Много е интересно като усещане. В самия ресторант, въобще не се чува толкова силно и ясно, там е нормален ресторантски шум. Интересно е, че не всяка вечер се проявява, а само понякога. Не зная от какво зависи. Поне аз го наблюдавам като ефект повече от 40 год.  и до днес продължава. Доста време ми беше отнело в ученическите години да разбера от къде идва звука, защото ресторанта не е близо, а на горната улица, над която е той, не се чува нищо.  При входната врата на нашата къща също се чува добре, но е е чак толкова силно, както на улицата долу.
Имаше години, в които отсрещната къща  беше останала празна без обитатели доста време. И когато минаваш покрай нея, виждаш съвсем тъмна къща, но от нея идва звук от прибори, говор, тракат чинии, ясен и силен и имаш усещането, че са се събрали духове на да пируват. Затова я нарекох къщата на духовете. И минаващи хора по улицата се оглеждат в недоумение.
Есента си бях там и едната вечер пак се чуваше много силно този феномен.

Много лесно от този звуков ефект, появяващ се понякога,  могат да тръгнат легенди.

ЕДИТ
Намерих я групата - FunBusters , ето за Шишенци:

Споделих снощи в друга тема, но тя беше стара и замряла, ще споделя и тук. Надявам се да прочета и други истории. Въпреки вечното недоверие, с което подхождам.

Когато бях на 11-12 години някъде, видях подаръка, който майка ми беше купила за сестра си, моята леля, за Коледа. Някакъв несесер с неща за гримиране, нещо в лилаво. Същата нощ сънувах, че леля ми подарява същото нещо на майка ми. И на другия ден, по време на празничното събиране, тя наистина й го подари.

Някъде на тази възраст пак, по време на гостуване при едната ми баба, сънувах един човек, който е облечен в кафяв костюм и лежи на леглото в спалнята, където аз спях. Много се изплаших. Разказах на баба ми и тя се разплака. Било годишнина от смъртта на дядо ми, който е починал преди да се родя, в същото това легло. Повече не легнах да спя там...

Майка ми почина внезапно в деня след Коледа преди няколко години. Все още страшно много ми липсва. Два дни след смъртта й сънувах, че ми се обажда по телефона, докато чакам трамвая. Вдигам телефона и се отправям към идващия трамвай, още, докато се качвам, започвам да й се карам къде е отишла, защо не се обажда, как може такова нещо. И тя ми казва "добре съм, не ми дават да говоря много, кажи на ... (името на сестра ми)". И връзката започва да заглъхва и не чувам нищо повече от шума на трамвая.

Оттогава я сънувам много често. В началото особено. Че пътуваме нанякъде заедно и тя ми казва "ти си дотук, нямаш паспорт за по-нататък, аз ще тръгна с тази група, ти се връщай" и подобни сънища.

После леля ми много се влоши здравословно. Имаше рак и почина. Синът й не се интересуваше от нея. Грижехме се за нея, доколкото можем, докогато можехме. Към края бях много зле с нервите, а също и тя. Беше зима и сънувах как леля ми лежи на дивана в дома на покойната ми баба, нейната майка. Моята майка е до главата на леля, гали я, а баба ми, е по-близо до мен, обула е някакви абсурдни гащи на платноходки и й е едно безгрижно. Иска да си говорим. А майка ми опитва да ме успокои: "не й обръщай внимание на леля ти, не й се връзвай, добре се справяте, всичко е наред". А същото лято, месеци по-късно, случайно забелязах как кърпата ми за глава за плажа е със същия десен на платноходки.

Когато леля ми почина в края на зимата, я сънувах само веднъж. За секунда я видях как се усмихва доволно и минава през вратата.

И всички тези неща, дори има и други сходни, за мене са неубедителни. Случайност. Или съвпадение. Или подсъзнателни асоциации или кой знае какво.

Единственото нещо, което истински ме разтърси и ми донесе спокойствие, макар и за кратко, е, когато преди една-две години отново сънувах майка ми и тя ми каза нещо за някаква калинка или калинки. Не помня нищо с точност, освен че е за калинки. Същата сутрин взех пакетче чай от лайка и в последния момент, преди да го потопя в чашата, видях, че в пакетчето имаше калинка. До цветовете на изсушената лайка. Не жива, разбира се. Но определено и неочаквано, и несъмнено калинка. В същия ден съпругът ми, с когото често говорим по темата и на когото бях разказала съня още преди да видя чая, излезе по работа и, когато се върна, каза, че в метрото е видял калинка. Жива, хвърчаща в метростанцията.

Опитвам да опиша само случките, без да споменавам силните емоции покрай тях.

И така описано наведнъж е уауу всичко, но ето. Мина време и пак - нищо не знам, често мисля, дори не знам дали не се вманиачавам и тези неща всъщност да не значат нищо. Но много бих искала да означават.

Имаше период, след като майка си отиде, в който няколко пъти сънувах един и същи сън. Че тя ми се обажда на стационасния телефон в тяхната къща. Аз нямам глас и колкото и да опитвам, не излиза нито звук. И после не помня какво ми е казала. Оказа се, че и дъщеря ми, по същото време, е сънувала такъв сън. Че баба й се обажда по телефона и й поръчва нещо. Но и девете, колкото и да опитвахме, не можахме да си спомним какво ни е поръчала в съня ни. А усещането ни беше, че е нещо важно.

Аз виждам нещата така - душите ни поддържат връзка с невидимия свят, от който са дошли, така че е съвсем логично да усещаме и да "чуваме" послания от там. Въпросът е да се довериш на процеса и на себе си. Така се задълбочава и тази връзка.

Зарадвах се, темата се е поразбудила.
@евчето - не са малко такива преживявания (мисля, че си зависи и от хората - доколко се "оставят" да им се случват). Чак да се "вманиачавате" (лично мнение), не бива. А дали биха означавали нещо - пак зависи от самите нас. Ако ни носят положителни емоции или ни успокояват - можем поне да мислим за тях като за паранормален "телефон", през който или нещо/някой - или самото ни подсъзнание (защото го иска или не се е отървало от дадено чувство) ни "водят" в посока да получим вест, покой, омиротворяване. И не винаги са само близките ни.
С времето, едни се помнят по-задълго, други - изчезват. Впрочем, мисля и, че не само хубавите спомени или случки се помнят - за съжаление се "връщат" и негативни преживявания - ала те пак "ни казват" нещо. Което по-рядко успяваме да осъзнаем или разтълкуваме.
Специално за "контактите" с онзи друг свят (където и какъвто и да е той) знаем, че още от времето на ранното човечество - жреци, гадатели, провиждащи и т.н. - ги е имало, има ги и сигурно ще ги има.
"Линията", която сам прокарвам:
Та..., да, доверявам се на себе си и "процеса". Без да чакам нещо определено.

Щастлива и здрава Нова година. И весело изкарване на празниците.

А, за връзките с отвъдния свят, които съм имала, мога книга да напиша.особено по времето, когато бях много болна и се бях запътила към невидимия свят. Имах такива преживявания, че още не мога да ги прибера в главата си. Тогава се убедих, че не свършваме тук. Качваме се за друго местопребиваване, жалко, че не могат да се извадят доказателства и остават само приказки, неподплатени с нищо.

И аз мисля, че някои неща в горния разказ са изсмукани от пръстите, когато някой иска да види нещо, гой го вижда. Загубих много хора, и то най, най-скъпите на сърцето ми. Почти никога не съм сънувала някой от тях, много рядко в сутрешни объркани съниша със ежедневни ситуации. Слава Богу, нямам около мен прояви като местене на мебели и подобни, надявам се, че починалите ми близки знаят какъв ужас ще предизвикат у мен и ми го спестяват. Не ми е идвало наум да разговарям с починалите. Прекалено много станаха, много малко живи останаха. Засега гледам да взема колкото се може повече от живота, когато му дойде аремето ще видя и какво е отвъд, няма да ми се размине.
Ън, нямам предвид теб, когато пиша "горният раьказ", писали сме едновременно

Бихте ли разказали, когато имате време и желание?

Весело посрещане на Новата година на всички! Да сме здрави и спокойни през 2026-та!

И аз си говоря с мм,наум или на глас. Оплаквам се или му благодаря, ако нещо се е случило така както искам или както съм се молила. Когато имам проблем на работа мислено го викам за помощ, настоятелно и многократно, все едно го викам на глас,но го правя наум-винаги ми помага.
Откакто го няма придобих умения,които бяха характерни за него,особено по отношение на шофиране. Той беше перфектен. Аз се научих трудно. Сега съм змей в колата,нямам страх,карам бързо,бавните ме вбесяват-също както него. А как паркирам-не мога да се позная. 🤪
Той много псуваше,не мен,а хора и ситуации,това ме дразнеше и дуднех постоянно да не го прави. Сега си признавам, че ми е кеф да напсувам някого или нещо,даже не знам как ми идва отвътре,не ми харесва и трябва да полагам усилие да се сдържа.
А пък за сънища-имам безброй с него,с послания или без.