Ън, сподели за тези "спомени от бъдещето", т.е как "разбираш", че са се случили в бъдеще време или интуитивно имаш спомен за тези преживявани.
Няма как да сбъркам, разказвала съм и друг път, в друга тема..... Ето най- красноречивия .... Бях дете, на 10-11 години. Един ден седях у дома в хола, майка ми приготвяше обяд в кухнята, всеки беше зает с нещо, обикновен почивен ден. Изведнъж ме обзе някакво неприятно и тревожно чувство. Появи се гадна представа, как седя до някаква болница,вътре е ужасно, някой умра. Вътре умирам аз. Нямаше причина за такива мисли, никой не беше умрял, нито имаше тежко болен. Беше съвсем неочаквано, но ме уплаши толкова, че скочих и побягнах при майка ми в кухнята. Нищо не й казах, не знаех какво да кажа. Заговорихме за обикновени неща и се успокоих. След обяд излязох вън да играя и съвсем забравих. Тази представа обаче не изчезна. Появяваше се понякога съвсем неочаквано, не често, на 7-8 или 10 години. Като възрастен човек вече съм мислила,че може би така ще свърша, в някоя гадна болница..... Минаха много години, майка ми почина. Баща ми получи инсулт и го закарахме в болница. Със сестра ми се редувахме да ходим да питаме за него, беше в интензивното и не ни пускаха. Когато беше моя ред, отидохме с мъжа ми. Щом слязох от колата ме обзе същото онова усещане, но този път не беше представа, а наистина. Стана ми зле и казах на мъжа ми той да иде. Останах вън и се съвзех малко. Мъжът ми се върна с добри новини, баща ми бил добре, щели да го върнат в отделение и ще можем да го видим. Не се зарадвах, знаех, че няма да го видим повече. Той почина два дни по-късно в интензивното. Беше точно на рождения ми ден. Тогава разбрах, че съм предусещала смъртта на баща ми, но съм се объркала, че съм аз, защото почина на рождения ми ден. Това беше спомен, за 45 г по-- късно.
