Сблъсках се с изневяра, търся съвет и мъжка гледна точкаа

Чака да го изгониш ....и всъщност ти да си виновната за разрухата на прекрасното семейство.Защото ако няма никакво доказателство за физическа изневяра....така хубаво ще разказва историята....как просто само си е говорил и забавлявал защото ти не си правила нещо си пък той имал нужди и да си влезе в ролята на жертвата с лошата жена

Това е история от много близко наблюдение и така се и разви

Съвет и мъжка гледна точка?
Сериозно?

Разправяш се с любовницата, а ти се иска все едно нищо да не се е случило. Нямаш представа дали и как си се държала лошо с мъжа ти. Не умееш да водиш диалог с него.

Някак си отстрани изглежда, че си го считала "в кърпа вързан". Не се разбира дали те боли от изневярата или по-скоро че не знаеш как да се държиш. С него и със света, защото споменаваш, че на никой не си казала. Обаче щом си свила сърмите на любовницата, не ти ли минава през ум, че дори ти да не казваш, тя може да разкаже? Ако не се е и похвалила, още преди разправата ти с нея, какъв мъж си е забърсала или пък да се е оплакала после как си се разправяла с нея.
Важното е всичко да се позамаже, а защо ти е изневерил?... Само изненадата се усеща.
По-скоро търсиш съвет от мъжете как да го стопираш от тази жена и от бъдещи изневери.

Ами няма как. Ако имаше някой да го знае, Нобелова награда щеше да получи.
По-скоро не се разправяй  по махленски, особено когато не си наясно какво точно ви държи в брака с мъжа ти и дали той не си е коцкар по принцип. Защото начинът, по който разговаря с теб, накланя везните в тази посока.
Или търкулнало се гърнето, намерило си жената.

Не ме интересува мнението на обществото в което съм. Прецених че е по добре да помисля преди да бия тъпана с новината.Нямам намерение да пазя тайни и чуждо его, просто не беше момента. Винаги съм смятала че човек казва грешни веща в момент на яд. Когато се успокоя и си стъпя на краката нещата в това отношение ще си дойдат на мястото.
  Той иска да се държим така всякаш нищо не е станало. Аз съм човека който иска да се водят разговори. Далеч съм от мисълта че съм била перфектна. И определено ме заболя жестоко от изневярата. И да не знам как да се държа, объркана съм и не знам какво да правя.

Да те заболи е нормално.

Не е нормално да хвърляш вината само на 50% от прелюбодейците, т.е на “приятелката”.

Ти сериозно ли? Тя била
Ако мъжът ти беше мъж на място, каквото и да инициира тази, Пена, Мара и Гинка, нищо нямаше да стане.
Ама хич не стопляш.
Не любовницата  е проблем.

Някак омаловажаваш изневярата, даже твърдиш, че сте били хармонично семейство. Не сте. Така е било само според теб, той си е недоволствал тайно и компенсирал навън. Отдавна.  И нито е достоен, нито стабилен - опровергава те както с изневярата, така и с поведението след разкритието. За теб това е ново и се опитваш да пренебрегнеш себе си, само за да се върне статуквото на въображаема хармония, но за него отношенията отдавна са заминали, просто чака да ти мине и да си продължи постарому, все пак си има навици човекът. Не демонстрира безразличие, чувства го.
Погледни реално на нещата, забрави илюзията, че можеш да възстановиш миналото уважение, доверие и спокойствие и на трезва глава реши можеш ли да понесеш промяната или не.

Не хвърлям вината само на нея. Неговото участие е ясно и не е за подценяване
Знам че вина в цялата история някъде имам и аз. Но без разговор и така да кажа уточняване на нещата попадам в задънена улица.
Може би този тема която повдигхах тук е последното нещо което правя в полза на връзката. Да чуя съвет който би ми бил от полза или да си отворя очите за нещо което пропускам.Обърнах се към мъжете, просто защото имат различно виждане от дамите и аз искам да прочета какво мислят те.

Този мъж никога не е бил сериозен, още по-малко достоен. Абсолютно леке е, не знам как не си го разбрала много преди тази случка. Дали ще изневерява пак - най-вероятно да, като по всяка вероятност това не му е първата изневяра, просто сега си го хванала. Начинът по който ти говори и се държи с теб е отвратителен, нивото е под нулата.
Обаче и ти не падаш по-долу от него. Отишла си да се разправяш с жената и да я плашиш с компромати. Тя не е длъжна да ти пази семейството и вината не е нейна. В една такава връзка и двамата са инициатори. Той не е бил изнасилен надявам се, сам е отишъл при нея. Като го хванеш пак в изневяра, бих те посъветвала да не ходиш да се разправяш с любовниците му, защото може да попаднеш на някоя, която теб ще сравни със земята, та да се чудиш после как да станеш.
За мен тези отношения са приключили и аз не бих се мъчила да спасявам каквото и да било.

Не знам имаш ли вина или нямаш.
И самия той се е опитал да те изкара виновна, но сам не може да каже каква му е драмата.
Като имаш проблем - се говори. А не ходиш да си го слагаш.
Това са глупости.

Моята гледна точка. Мъжка гледна точка на човек минал отдавна твоята възраст.
Ти казваш, че си го хванала в изневяра, но това което си видяла е всъщност само чат. Не в леглото, не в колата, не някъде сами на друго място. Ако е било еденична забежка и никога не се е държал като женкар, може и никога да не се повтори. Кофтито е че ти може и да простиш, но никога няма да му имаш това доверие, което си му имала до сега. Както на теб ти трябва време да осъзнаеш какво се случва, така и на него в момента му е каша в главата. В състояние на афект може и двамата да направите нещо, което след година-две-пет да определите като грешка. Не го оправдавам, дайте си малко време месец-два да се избистрят главите. Ако е било само физическа забежка, без да е развил някакви чувства може да залепите счупеното. Но ти няма да го забравиш и ще имаш оня невидим коз от тук натаък, който ще го кара да е по-сдържан, включително и към теб.
Но се замисли и поговорете какво точно е имал в предвид с това "че си се държала зле".  Може наистина да има нещо, което може да го кара да има подобно усещане. Може да е било неумишлено от твоя страна, може да не си смятала, че е толкова важно, но за него да е било да речем неприятно.
Другата опция е "всеки по пътя си". Не винаги това е правилното действие, и не винаги решава проблема. Де факто се получава, че трябва да избереш по-малкото зло. Просто такава е ситуацията. Каквото и да стане, ще иска време. Следващата година ще е много говняна.
И си подбирай приятелките от сега нататък. Особенно тези с оплаквания от мъжете си.

Не е нужно да вижда повече. Жените интуитивно усещаме кога нещо не е наред. Може да влезем в големи филми, но никога без повод. Едно знам - за мъж, който няма проблем да те нарани, не си приоритет, а това е по-лошо като усещане и от изневярата му без чувства. Този се е осрал и не иска да си поеме отговорността, прехвърля вината на теб и какво не си му осигурила. Айде, холан, както казват холандците.

Спри да питаш и да го разпитваш. Ей това ми е най-тъпото поведение, когато има някакви проблеми. Виждаш, че нищо не отговаря, но продължаваш да ръчкаш и ровиш...
Не знам какво целиш, освен да се намразите още повече. Като не можеш да простиш, разделяйте се. Ако можеш, прощавай и спирай разпитите, и никога не се връщай назад.

Съжалявам, но нищо хубаво не мога да кажа за вашата ситуация.
1. Според мен мъжът ти не те обича и пет пари не дава за твоите чувства и изобщо не съжалява за ситуацията, в която те е поставил.
2. Това едва ли е първата му изневяра, просто е първият път, когато си го хванала. И да не са успели да стигнат до реална консумация, било е въпрос на време.
3. Човек, който е тръгнал да изневерява толкова хладнокръвно и дори не изпитва грам разкаяние, ами прехвърля вината върху теб, пак ще изневери. Ако не го и прави в момента, де. Не за друго, просто да те накаже по този начин. Рано или късно ще разбереш за следващата, защото той няма и да се крие много.
4. Не знам дали ще му простиш и дали ще запазите брака си, но това, което е било, никога повече няма да се върне. Ти цял живот ще се гърчиш от спомена за унижението, както и занапред постоянно ще го дебнеш. Ти си реши дали си заслужава мъките, ако останете заедно, или какво би загубила, ако се разделите – деца, имоти, бизнес – каквото общо там имате. Дали е човек, който ще започне да наказва децата заедно с теб. Има такива отмъстителни мъже и дори не са рядкост.
Та това е. Топката е в твоите ръце.

Обаче изневярата се е случила преди няколко месеца (казваш го в първия си пост). Няколко месеца са много време. И толкова дълго време оттогава, пак няколко месеца, той те игнорира, дори не общува с теб. "Ляга си" в 8 ч вечерта, споделя 40 мин с тоалетната, концерти, излизане, гостувания няма. Децата ти си лягат по-късно от него.

Е, какво е това, ако не игнориране?
Да игнорираш един човек, все едно този човек го няма, е инфантилно, невъзпитано, незряло поведение. Да не говорим, че това много обижда другия човек, който и да е той, дори да бяхте 2 жени съквартирантки, щях да ти напиша същото - хора, които не умеят да комуникират, а се изолират, са бомба със закъснител. Въпрос на време кога ще избухне.

А на този, игнориращият те, си родила и 2 деца, прекарала си с него най-хубавите години от живота си, най-хубавите не само и изключително, защото си била с него, и благодарение на него, а на това, че си била млада, хубава и фертилна. Можеше да ги имаш и от друг мъж.

Игнорирането от негова страна е и към децата си. Баща, който абдикира в 8 ч. вечерта, формира лошо възпитание на децата си - ако е момче, един ден ще повтори подобно поведение, ако е момиче, ще повтори твоето. Няма как, моделът на родителското семейство се отпечатва у децата, без значение дали родителите си дават сметка за това или не.

Нормално е да си объркана, не е нужно да казваш неща в момент на яд, но ето - много дълго си останала в състояние на ступор по отношение на него, а си се нахвърлила върху жената, с която ти е изневерил. Можеше да бъде и друга жена, това ти обясниха много хора преди мен - няма как на един мъж да му паднат панталоните от самосебе си - виновният е той.
Лошо съвпадение е, че тази жена ти е била приятелка. Казвам била, защото явно не ти е такава.

Объркана си, защото трябва да решиш по някакъв начин създалата се ситуация. Ако я поддържиш още дълго време в това увиснало положение, няма да е добре за теб в здравословно отношение (физически и психически).

Аз лично не смятам, че с твоя мъж те чакат добри години. На 40 години си. Това означава, че би трябвало да имаш способността да прецениш дали си струва този партньор, ще бъдете ли щастливи ти и децата ти при стила на живот, който той налага в семейството.

Не на последно място направи си ретроспекция как си се държала с него, дали не си го държала на къса каишка по принцип, като куче.. да изпълнява и да изпълнява. Щом той не ти дава обяснения за твоето поведение, не сътрудничи да разрешите проблема, освободи го от пътя си - живей си живота и без него. Обаче не оставяй въпроса как се държиш ти в едно партньорство/брак - командваш ли, напрягаш ли, сриваш ли с лицето на земята хора, когато имаш тази сила - случая на компроматите с приятелката ти - защото ти вадиш тази карта като оръжие срещу нея, не си й казала в добрите времена, преди изневярата, че поведението й не е ок, а само когато трябва да я на кажеш за друго, за изневярата.

Та се замисли, когато казваш за мъжа си, че си го считала за достоен човек, когато си считала и приятелката си за достойна, въпреки реалността и компроматите, замисли се дали не мериш хората с 2 различни мерни единици, в зависимост от ситуацията и кое ти изнася.

Защото на практика си считала, че си между двама достойни хора, а те са се оказали според разказаното от теб, не толкова достойни.

Стигнах до момента, в който авторката сравнила със земята въпросната жена.
Жени, разберете, че докато пренасяте вината от болната глава на здравата все ще е така.
Не тя е виновна.
А ТОЙ!
Научете го най-после. И докато това продължава все ще има изневери. Защото знаят, че ще им се размине безнаказано. В крайна сметка и аз да съм и да кривна от пътя, ако знам, че няма да има последствия що да не кривна пак.
Изневярата е предателство. Тя е избор.
И предателството е от него.
Питали са ме - как може да си говориш с нея?
Ами... аз нямам спомен тя да ми се е вричала във вечна любов?
Той, обаче го направи.
Той ме предаде.
И логично приключихме.
И мен ме беше страх. Сама, с 1во новородено бебе на ръце. Но от самото начало бях наясно, че така не става.
При това без да е имало физическа изневяра.
Какво остава пък, ако има такава.
Това е изплюване. Върху партньора.
Не бих могла да продължа напред след такова нещо.
П.С. За протокола - жена съм. И не, не съм била любовница. Никога. Казвам го, защото, когато в такава ситуация защитавам нея, а нападам него, хората ме питат била ли съм в такава ситуация от нейна страна, че да я защитавам. Не. Даже нещо повече. Била съм от другата. Обаче, пак казвам, тя нищо не ми е обещавала.
Той е.


Едит: Отивам да дочета.