Бихте ли приели жена с дете?

Абсолютно грешиш.

И 4те жени са, да кажем .....справят се добре в живота, добри професии , осигорени  и таргета им за мъже е не на тяхното ниво.......те искат мъж над тяхното.Обаче имат и изисквания....да е ерген , ама да не иска деца ,ама да гледа моите и още много такива ""малки"" детайли ...........
И стоят и се чудят една на друга, уж са толкова прекрасни а защо не им се получава...ето това имам предвид като ,че всеки от участниците да има реална представа за себе си

И абсолютно същото се отнася и за мъжът в тази връзка......защото не коректно да се запознаеш с това дете, майката да възложи надежди и изведнъж да се събудиш..... и да си биеш камшика.В крайна сметка от ден 1 си знаел къде отиваш.......и би трябвало хора на някакви години да знаят какво могат и какво не.


А защо имам козове ли .......защото гледам , слушам ,чета, разговарям с хора .......чета Bgmama

Жена съм и не бих приела мъж с дете, особено малко и живеещо при него. Ако бях мъж, нямаше да приема да се правя на баща, да нося чуждо дете и да си играя с него. Лежерна връзка без живот заедно, със срещи без детето бих приел, като повечето мъже.

Има мъже, които приемат такъв живот, особено ако са силно влюбени в майката, но % разпад на такива връзки е още по-голям от този на първа връзка със собствено дете и за двамата.

Сложно е докато детето е малко. Дъщеря съм на разведени родители . И двамата успяха да имат връзки, а баща ми даже се ожени. Майка ми заживя с мъж чак когато бях се изнесла отдавна, бях женена и имах деца. Благодарна съм, че не ме подложи на стрес от чужди мъже в къщата и още деца наоколо, както и рискове от насилие.

Не бих допуснала чужд мъж до моите деца, че и на баща да се прави. Моите деца баща си имат. Ако бях останала сама с деца, щях да излизам с мъже, но без да ги запознавам с децата и без да живея с тях. Деца от различни мъже не се виждах да имам.

Тук във форума са писали много майки, които с две и даже три деца са намерили нов съпруг. Възможно е. Само дето е много трудоемко, сложно и за мене не си струва.

Дай си време и излизай с мъже без очаквания за трайна връзка! Нещата ще се наместят от самосебе си.

И още нещо - мъжът, който не се вижда в трайна връзка, защото му е трудно с детето, можеше да те срещне бездетна и пак да не се види в трайна връзка с тебе по някаква друга причина. Не е правилният в момента.

Щастие и успехи ти желая.

Мъжът ми е един от тези. Прие детето ми безусловно.Живем вече 18 години щастливи заедно.

Аз пък съм напълно ок с мъж с тийн на възрастта на моя. Мисля, че най-добре ще си паснем.

По принцип е трудно да си паснеш с някого. Вижте колко много хора си търсят подходящ мъж / жена и не намират. Имало дете, нямало дете - не виждам много връзка. Или си пасвате, или не. Ако човекът става, той ще става и с, и без детето.

Като зададем въпроса към жените бихте ли приели мъж с дете, дори и да бъде отглеждано от майка му (на детето), ама не тук, а видим мненията в темите където става дума за такъв казус, виждаме какво е реално положението. Жените са много по-малко склонни да приемат и отглеждат чуждо дете, във всички езици и култури мащехата е представена в силно негативна светлина, няма нужда да давам конкретни примери. Жена с дете може да бъде приета от мъж без, има много такива случаи, но и много често може да не бъде. Колкото и да бъде изкарвано това като нещо нормално и едва ли не предимство, това си е проблем за много мъже, особено по-млади и атрактивни за жени без деца. Така че авторката да си търси следващия и толкова, наистина съветите са добри да си търси разведен мъж със дете/деца, тогава са на едно положение и е по-вероятно да и се получат нещата.

На теория, на приказки - нито мъжете, нито жените биха предпочели партньор с дете. Всички искат да се свържат със сродната си душа, голяма си любов, която да е млада, умна и много красива, от добро семейство, със супер образование и доходна професия.
В живота, обаче, не става точно така. Неведоми са пътищата и къде ще срещнеш човека за теб, в кого ще се влюбиш и какъв ще бъде той е съвсем отделен въпрос. Просто като те тресне любовта и ако решиш, че друг такъв няма и с никого не си бил толкова щастлив, останалото губи значение.
Малко са супер пресметливите хора, които чинно и по домова книга подреждат живота си, без да ги е еня за чувства.

Демек,ако няма деца може да има претенции и изисквания,ако има обаче да  няма такива и да се задоволи,че ще я ползват основни за секс?
Ти сериозно ли?

Така е, но човек избира преди да се влюби, което рядко е от пръв поглед, а и дори и тогава пак си има някакви критерии за подбор и може да бъдат ударени спирачките навреме. Лично аз жени с деца дори не съм ги забелязвал, може би щото съм бил макс на 25-6 и жените, които са ми били цел около и под тази възраст рядко са били с деца.

Принципно, да.
А много хора не се обвързват и просто си имат по някое и друго "другарче".
Забелязвам, че по-скоро в момента голямата част не искат "обвързвания и заживявания".

Е, хайде сега, има и секси мамчета, и в 20-те, и в 30-те, че и в ранните 40, но не се бутаме да им отглеждаме децата и да ги "залъгваме", правейки се на "добър самарянин". Дечурлигата си имат баща.
Около себе си имам предостатъчно жени без деца, за да избирам и да се "оставям на течението".

В България все още има много предразсъдъци по този въпрос.
Много хора покрай мен са заедно и са приели чуждото дете и това не е било проблем никога. Дори брат ми отгледа две чужди деца плюс едно свое от жена си. Никога не е имало драма, никога не е било споменавано като минус, независимо, че родителите ни трудно го приеха. Все пак за старото поколение това ще си бъде винаги драма.
Не си представям някой да ми каже подобно нещо относно детето ми. Изхвърча на секундата, даже време да си събере багажа няма да има. Детето е на първо място, влюбена или загубена, това е.
Един плюс за авторката е, че навреме е разбрала развръзката в бъдеще.

Да търсиш партньор на 25, на 35 и 45 са три доста различни начинания

Чакалке, да, в БГ масово хората са пълни с какви ли не предрасъдъци, промити мозъци, крепостно-селяническият-уседнал "модел на снахата", но има и осъзнати хора с ясно, категорична представа какво искат от живота и от партньора до себе си, и не се бутат само и само да се "пласират".

Естествено. Ако на 35 е по-близко до 25-30, на 45-45+, тези 25-30 вече не са за теб, защото започва поколение да ви разделя, и ти сам не ги искаш, както и повечето от тях теб, ако говорим за сериозна връзка. Средата е друга, приоритети, ежедневие. Ако мъж на 40 би имал много общо с жена на 30-35, то жена на 45-50 няма нищо общо с мъж на 30-35.

Къде го чукаш, къде се пука.
В тема за самотни родители сме.
Ако на 25 е по-вероятно да срещаш хора без деца, то на 35 повечето са с малки деца, а след 45 са доста повече хората с деца(повечето поотраснали). Ако ще търся партньор без деца на 40+ се обричам да търся измежду мнооого по-малък процент от подходящи партньори. Важи и за двата пола, като в единия случай нещата са с една идея по-добре, но не чак толкова.
Не видях авторката дали каза на колко е.

Като съм била на към 35-36-37, висях по площадките и бая забивки имаше между самотни родители, които после продължиха във дълги връзки.