За Коледа подарък не мисли, нека дойде той в пелени. ~бебеправене 615~

Белив,на твое място бих пропуснала обучението. Нищо в тоя живот не е на всяка цена,освен здравето и живота - на нас и близките ни. Наш много близък така се беше заразил с ковид преди време,защото имаха задължително обучение и бяха в едно помещение доста хора. Не ти го казвам да те плаша или поучавам, просто споделям мислите си. Явно се притесняваш да отсъстваш и аз те разбирам,защото и аз се притеснявам да си взимам болнични,често съм работила свита на кълбо,ама на работа да съм. Но просто тази ситуация е различна.

Believe, моля те. Това е несериозно... Приоритети, нещо?
Съжалявам, че съм рязка.
Но майка ми е учител, вече слава Богу пенсиониран отскоро...та повече от 35 години гледам същото това насадено чувство за вина и вътрешен тормоз за всяка една отпуска. Съответно това се отрази и на мен като дете. Да не говорим, че и като възрастен - вмени го и на мен и супер трудно съм го изкоренявала професионално (не съм учител).
Брутално е за учителите. Наясно съм, че това е системата. Че всеки си пази работата, особено в наши дни. Знам много добре за каква "война" говориш, и каква е обстановката в един учителски състав където са предимно жени.
Но ясно ти се показва, че трябва да направиш избор. Има такива моменти. Изглеждат наглед прости, а всъщност са много ключови.
Просто пускай болничен, никой не ти знае ситуацията!
А за това обучение просто съм фейспалм. Не е моментът да се влачиш по такива неща, които изпиват енергия, която иначе ще ползваш да бориш настинка/вирус и да храниш плод.
Пак се извинявам, но не се сдържах.

Звучите ми много млади с това “притеснявам се да не отсъствам”. И аз се притеснявах едно време, не толкова какво ще каже началството, ми някак… все едно от някакво чувство за дълг трябва да се мъча, ама да съм на работа.

Отдавна ми мина, но наскоро го обсъждах с колега, който замина на двуседмична командировка болен и се върна с пневмония, от която се възстановяваше близо месец. Мисля, че и той вече си промени нагласата.

Абсолютно сте прави! Така е ... вменявано ни е чувство за вина и за това, че трябва да сме там....болни, криви, здрави.....

Гледала съм го от първа линия, казвам ти. До болка ми е познато, това и "какво ще кажат за мен" после...
Има една дума за това: институционализиране.
За жалост такава е реалността в нашите държавни учреждения/системи. Наясно съм, че нямаш вина и че това е дълго вменявано, там вината и страхът са много основни похвати да се изважда точно тази реакция, която ти имаш в момента.
Много се надявам да послушаш всички в темата и да действаш в името на детето си и себе си

Аз от известно време насам възприех и се опитвам да живея на следния принцип: на работа могат да ме сменят утре, но вкъщи съм незаменима. Удрят те през лицето тези думи и те карат да се замислиш какво наистина е важно. И е така. Няма незаменими в работата,просто няма. Виждала съм как СЕО,уж най-важната фигура, се сменя от днес за след седмица, буквално. Но у дома няма кой да ни замени, момичета.

Така е, Белив. Най-важно е твоето здраве и това на бебето. За абсурд аз работя като лекар - в момента е нещо страшно с болни от грип, кой с маска, кой без и не мога и един ден да отсъствам без заместник, което е абсолютно нечовешко. Колежките са претоварени и никой не може да замества, влачат се на работа болни, с Ковид, с грип и дори пневмония. Чак се благодаря, че не съм бременна точно сега, но и близките ми са ми казали, че стигне ли се дотам, ако трябва спирам изцяло работа, за година или две. Взимай болничен и да не ти пука за работата. Първите три месеца е най-важно да се пазиш.

Toчно това е! Нямате идея колко е вярно болднатото.
Не само ще те сменят, ами ще те сменят за отрицателно време, по-малко от ден.
А има моменти в живота, които не се връщат, хора, с които сме много за кратко и те с нас.
Така че... приоритети, да.

Включвам се да изкажа огромната си радост от добрите резултати на BeLive1211,
И след това, както всички момичета до момента и да те нахокам. Подреди си приоритетите и ги следвай.
Вече в далечната 2020 г., когато разбрах, че съм бременна (точно по Ковид времето, когато затвориха цялата държава) сънувам, че съм допуснала грешка в работата си.
Беше седмица след положителния ми тест. Мъжът ми ме убеждаваше да излизам моментално болничен, а аз все за работа мислех, че няма кой да ме замести и такива глупости на търкалета.
Та събуждам се аз и цялата изпотена и треперя от нерви. Бързам да включа компютъра вкъщи и разбирам, че наистина съм допуснала грешка и съвсем ме разтресе нервата.
Тогава мъжът ми ми каза нещо, което ме отрезви и до ден днешен няма да забравя: "Ако направиш нещо на детето, ще те убия."
Може да звучи грубо, но от позицията на времето знам, че беше безкрайно прав. В същия ден имах час за преглед.
АГ-то ми ми каза: давам ти 14 дена болничен. След тях искам да дойдеш и да ми кажеш кое е по-важно за теб, бременността или работата. (Повече от десет години опити, 2 инсета, 1 свеж трансфер и първи положителен тест след ЗЕТ).
Излязох болничен и повече не се върнах, докато не изтече майчинството ми (върнах се след първата година, по други причини). Ами да ти кажа, по един или друг начин оправиха се и без мен. Няма незаменими хора, но има незабравими.
Отношенията ми с работодателя са си супер, така че това не повлия върху тях.
Още веднъж ти пожелавам успешна и спокойна бременност.
Редактирам да добавя, че коментара на PumpkinPraline е точно в десетката.

Никога не мисли първо за работата. Ти и бебето сте на първо място! Аз с предишната бременност не го разбирах това, в деня когато разбрах че съм бременна се оказа, че съм и в Ковид. Точно тогава ми светна, че трябва да си подредя приоритетите. Съветвам те да направиш същото. Сега работя от вкъщи и почти не излизам, за да не минавам пак през същия ужас. Мъжа ми разбра щ, че ще става баща, по най-тъпия начин...искаше да ме тъпче с лекарства заради температурата. Пази се!

Белийв, тихичко честито и подкрепям момичетата за болничният!

Аз съм 7ми ден от Ц и от вчера от време на време усещам силно прибождане в ляво, съответно нали помните мойте луди идеи, че ИМБ ще се повтори и макар разумът да се опитва да ми обясни, че най-вероятно нещо съм разтегнала я на кънки я на тренировка онова дяволче все ме плаши... м****а му... ей така да си споделя лудостта

Билив, спираш да я цепиш тая басма на тоя и оня, взимаш си болничен и влизаш в друг режим на мисъл - за себе си, за бебето и мъжа да има горе долу какво да яде. В тоя ред. Толкоз.
Това, че някоя вуйна работодател не може да смели информация и да борави с нея адекватно грам не е твой проблем. Да се оправят. Аман.

Autumn, аз имам 3 хистероскопии в Надежда - 2 оперативни, 1 диагностична. Но има много лекари, които се занимават с хистероскопии и извън репродуктивните клиники. Чувала съм добри отзиви за Вецев, Ковачев, ако не се бъркам Дойчиновски също прави хистероскопии, има и много други лекари, които могат успешно да премахнат полип с хистеро.

EdelV, не бих препоръчала Малинов за спермограма. Наскоро някое от момичетата в темата писа, че там щели да се съобразят с това, че е за фонд. Съжалявам, не се сещам кой точно го писа, но това е за мен е показателно за достоверността на резултатите.

belive, достатъчно добре са те посъветвали другите момичета. Аз ще добавя и моя опит от бременността - в началото на 4ти месец припаднах вкъщи. След месец се повтори и тогава вече казах на АГ. На база това и другите ми оплаквания ми каза "даваm ти болничен". Ама и аз така: "ама как, то още не са ми намерили заместник, не мога от сега да изляза". А нейния отговор беше, че бебетата имат нужда от мама и сега те трябва да са ми единствената грижа. Компромиса беше да мина на по-малко работно време за 2м и да изляза в болничен от 7ми месец. Съжалих, че го направих така. Да си върша работата, докато обучавам заместник докато работя на 6 часа беше ужасно много напрежение. Затова съм си обещала, че при следваща бременност си взимам болничен от 4/5 месец и хич не ми пука, а имай предвид, че аз си работя изцяло от вкъщи. С твоята професия наистина си е разбираемо да излезеш от начало в болничен, вместо да трепериш за всеки вирус.

Believe, да дам и аз моите 5ст по темата с болничния /от гледната точка на колега.../. Знам какво ти е, но много бързо трябва да се пречупиш. Когато започнах работа, малкият беше на 2 и половина горе-долу. Първата година от напрежение и нерви не смеех да си взема болничен и правихме какви ли не акробатики с мъжа ми само и само да не отсъствам. Грешка! Голяма при това. Бях изнервена, нон стоп на педала и накрая малкия го отнасяше. На следващата година си взех поука и започнах да излизам когато се налага. Включително на два пъти по около 7-10 дена. Еми, оцеляха. И колегите, и децата.
Миналата година когато забременях... Нещата не бяха чак толкова стресови, гледах да си почивам повече и т.н. Но въпреки всичко накрая неуспешно. Точно когато бях в болницата за А беше аааадски зор - една камара писмени работи за проверки.. Точно тогава беше най-неподходящия момент да отсъствам. Ама се наложи. И отново - о, чудо! Светът продължи да се върти и без присъствието на моя милост на работното място и се справиха прекрасно. Тъй, че - както са казали момичетата - приоритети! Успех! 🍀

И за да е пълна прелестта, не знам дали помните, че имам проблеми с рецидивиращи ечемици, които се капсуловат и ходя да ми ги цепят.... Но сега определено ще си го нося сега така.... 😑