Сами сме в празното гнездо

  • 9 717
  • 153
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 15 927
Не е слабо развито доброволчеството, БЧК например, приемат винаги доброволци. Към много църкви също. Към различни организации за деца и хора с проблеми в развитието също.
Но можете на курсове по език, по рисуване, по много неща, да се запишете, дори на йога, и там има хора, с които ще се запознаете и можете да излезете на концерт, театър, бар, ресторант или на гости.

И аз съм от поколението с емигрантите. Повечето ми близки приятели от поне 20 години не са в България. Но се сприятелявам с нови хора, а и за някои мероприятия не са нужни близки приятели, а приятели по интереси. И много хора са сами, не всички са млади и по двойки, много хора са овдовели, разведи, или не са се женили. Пък ако имате внуци по площадките ще се запознаете с още нови хора Simple Smile

# 61
  • Мнения: 25
Бояна, нямам внуци. Ако е рекъл Господ да имам, бих се радвала и помагала. Но не ми липсва, категорично имам нужда от няколко години да не отговарям за никого.
За доброволчеството , мисля сме на светлинни години  от белите държави. И за грижата към особените групи също.

# 62
  • Мнения: 13 575
Друм,
може би просто не сте се интересували от темата.
В България, точно заради абдикацията и безхаберието на държавата в различни сфери, доброволци има немалко и правят чудеса. Много от тях работят с десетилетия по някаква кауза. За някои неща се изисква специфична квалификация, за повечето - не.

Може би разликата с други страни е, че не се бие тъпанът за дейността им и затова остава невидима за хората, които не са опирали до нея.
Най-добре се рекламират и най-лесни за добиване на информация и включване са кампаниите в timeheroes.

# 63
  • Мнения: 18 391
На когото му липсва доброволчество, веднага давам кауза. Ако не му липсва, моля да замълчи!

# 64
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 171
Майка ми е на почти 70, сам- самичка е, татко почина преди 7 години, ние двете със сестра ми и семействата ни сме в чужбина. Има един брат от близките й роднини останал.
Има неголям приятелски кръг, десетина жени са. Събират се за всеки празник, който искат да отбележат, ако няма такъв, си измислят( запалване на коледните светлини в дома на Гинка, примерно). Ходят по еднодневни екскурзии, на такива в чужбина( Румъния, Турция, организирано). Събота сутринта им е ден за кафе навън, абе винаги нещо правят. По принцип майка ми прекарва 5-6 месеца при нас, но винаги бърза да се върне в дома си.

# 65
  • Мнения: 327
Майка ми е на почти 70, сам- самичка е, татко почина преди 7 години, ние двете със сестра ми и семействата ни сме в чужбина. Има един брат от близките й роднини останал.
Има неголям приятелски кръг, десетина жени са. Събират се за всеки празник, който искат да отбележат, ако няма такъв, си измислят( запалване на коледните светлини в дома на Гинка, примерно). Ходят по еднодневни екскурзии, на такива в чужбина( Румъния, Турция, организирано). Събота сутринта им е ден за кафе навън, абе винаги нещо правят. По принцип майка ми прекарва 5-6 месеца при нас, но винаги бърза да се върне в дома си.

Страхотно!
Много хора не се замислят, че дори да имаш деца и правнуци, в днешно време има голям шанс всеки да замине нанякъде, и децата не са автоматичен билет за запълване на свободното време.
Както и че чисто статистически жените ще надживеем мъжете си.

# 66
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 171
Да, аз наричам групичката на майка ми статистическата извадка- всички са на възраст около 70 и са вдовици.

# 67
  • Мнения: 673
Не си слагай сама спирачки, когато ти се прави нещо. Защо да не можеш да отидеш сама някъде? И защо заниманията /танците в частност/ трябва да са за "твоята възраст"? Доста по-възрастна съм от тебе и съм ходила и ходя на различни видове танци. Хич не ми пука, че съм от най-старите. Нали ми е приятно. При това трудно завързвам приятелства, но не ми е това целта. И да, колената ми не са като преди, така че хорАта ги играя "чорбаджийската".

# 68
  • Мнения: 587
Аз останах сама преди да навърша 61 г. Минаха 10 г.  При мен предимство е, че живея почти заедно със синовете ми. През това време гледах  внук и внучка. И на тази възраст имам много активен живот. Все още работя. Частен учител съм. Давам частни уроци, което запълва голяма част от времето следобед.  За развлечение излизам на разходка с 2-3 приятелки. Понякога ходя на театър. Макар и да живея  в малък град, има много гастроли от големите театри или концерти. Всяка година ходя  на някаква голяма  екскурзия в чужбина с туристическа агенция. Там срещам различни хора. Не обичам да ходя в заведения, но  понякога сядам в кафене с някоя приятелка.  Признавам си, че с всяка изминала година, намалява и желанието ми за непрекъснато излизане, но винаги , когато пожелая имам приятелка на разположение. Пък и да няма свободна за момента, не ми пречи да се пошляя и сама из магазините или по центъра. Обичам да чета, да ровичкам в Интернет.  Имам приятелки от групата, за която Айша е дала линк. С тях сме в ежедневна комуникация.
Пожелавам ти да намериш и ти нещата, които ще направят самотата по-лесно поносима.

Последна редакция: сб, 18 яну 2025, 20:39 от К.А.Г.

# 69
  • Мнения: 25
Първо искам да се извиня за лошите си маниери.
Подхванах тема,  вие отделихте от времето си да говорите с мен, а аз абдикирах.
Искам да се оправдая. До сега бях и вероятно ще си остана,  човек на директния контакт.
Не че ми липсва грамотност, как се комуникира, ако се зачета, вярвам че ще стана средно добър потребител на социални мрежи.
Тук се записах под влияние на моя приятелка и съседка, която буквално ме хвана един ден и заедно направихме моя профил.
После тя отсъства дълго време от града, а на мен  ми се събраха няколко хубави и не толкова хубави моменти и близо един месец нямах никакво време и ... естествено  така и не се появих тук. Да ви благодаря.
Та, значи,  Благодаря ви искрено!

На когото му липсва доброволчество, веднага давам кауза. Ако не му липсва, моля да замълчи!
Аз бих искала да знам.

Мислила съм си за доброволчество,  което е по  силите на обикновен човек .
 Идеите ми са леко утопични, напр . в болничните отделения , където хората имат нужда някой да им почете, да поговорят, просто да има жив човек до леглото им. И подобни.

# 70
  • Мнения: 18 391
Хората, ангажирани в общественополезния труд, смея да кажа - не се нуждаем от толкова от  (допълнителни) утопични идеи, а от сътрудници и подкрепа в конкретни дела. Писах Ви.

Последна редакция: вт, 25 фев 2025, 22:20 от Дренка

# 71
  • Мнения: 587
Друм, ти се появи и в една друга тема. Приехме те топло. А ти и от нея абдикира. Съжалявам да го кажа, но се съмнявам в искреността ти.
Бъди здрава!

# 72
  • Мнения: 18 391
Споразумение ли подписвате в тези теми, тип - затворена група/малка общност и трябва ли човек да се чувства ангажиран да списва по команда там?

# 73
  • Мнения: 587
Разбира се,  не е така. Но трябва да има и лоялност, щом някой е  пуснал тема.

# 74
  • Мнения: 25
Разбира се,  не е така. Но трябва да има и лоялност, щом някой е  пуснал тема.
Ами да. Влязох във вашата тема, където ме поканиха.
Но без да се засягате,  изобщо не успях да се впиша, въпреки най- искреното ми желание.
Там има една изградена общност от близки хора, които си разказват как е минал денят им, кой какво е приготвил за децата си, кое внуче от какво е болно и подобни. 
Ако погледнете само февруари за колко време са изписани 50 стр ще е разберете , надявам се защо за външен човек темата е трудна. Меко казано.

Така че не знам как да ви убедя , че това не е моето място и начин на общуване.
Иначе, с най-топли чувства към приятелствата които сте изградили там.
За времето за което ще прочета десет стр. , можем да се видим и да изпием по чаша вино, или да отидем на разходка в Борисовата градина , или ...

Общи условия

Активация на акаунт