ЕДИНАДЕСЕТИ клас - Тема 2

  • 37 553
  • 739
  •   1
Отговори
# 375
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 42 049
Да се облекат като танцьорки във вариете и да се напият като казаци не е представата ми за раздяла с детството.
А малките сватби са нещото, което ме изумява. Вземат се заеми за да се купят дрехи, да се наемат ресторанти и известни изпълнители...
Не е ли по-добре да се дадат за курс, за университет или за пътуване?
Мисля си какъв пример се дава на младежите. Празнуването с показност, с много пиене и разходи, далеч надхвърлящи възможностите са по-важни от ученето.
Това са лични размисли, не е нужно да се караме заради моето мнение.

# 376
  • София
  • Мнения: 5 164
Моето мнение се покрива с това на Добри, като ще добавя и още нещо. Може да се каже, че е раздяла, но в смисъл на освобождение. Счупването на оковите от една закостеняла, архаична, робовладелска месомелачка, каквото е днешното училище. Завършването му е само повод за радост, че оттук насетне младежите наистина избират сами своя път, без да бъдат мачкани крилата им, без да им бъде налагано да учат геометрия, когато искат да творят или да зазубрят “Какво е искал да каже авторът?”, когато искат да лекуват.
Сещам се за един виц, който изобщо не звучи като такъв:
Връща се първолаче от първия си учебен ден, от нещастно по-нещастно и се обръща към родителите си: “Какво толкова направих, че 12 години?!!!”
Носталгия по детството и “хубавите” години в училище - ами не, днешните младежи изобщо не изпитват подобни неща. По различни причини, поне 80% от тях са супер щастливи, че се отървават от противлището. А аз като родител, ще бъда два пъти по-щастлива от тази раздяла.
“И ето идва най-щастливият ден, когато ти ще си далече от мен!”

# 377
  • София
  • Мнения: 3 078
Ох, каква бодлива тема сте подхванали. Мога да пиша много, но съм с телефона. Дано успея да си изразя позицията накратко.
Минах веднъж през бал, предстои отново догодина. Не го приемам за освобождение, не го приемам и за стъпка към желаното творчество. Повярвайте ми първите три години в МУ са същата месомелачка, учени на неприятни, не особено интересни неща, сблъсък с достатъчно хора, които да ти покажат не свободата. Дъщеря ми се раздели с желание с 91 НЕГ, не мога да кажа, че е била облекчена, защото и предстоеше трудна КСК, събирахме гости да отбележим повода през август, първи хубав повод след ковид - абитуриентка и студентка,  и на по-малки сватби съм била и на по-големи кръщенета също.
На бала беше с рокля, за да опита, да бъде принцеса веднъж, не мисля, че сме се изсилили визуално, финансово и изобщо.
Всяко общество има своите традиции и ритуали. И на мен много неща не ми допадат, но правя нещата по нашата си мярка, приемам че това е последното събитие, в което имам право да участвам освен с мнение и с влияние. И сватби с народни носии или с по десет еднакви шафери и шаферки не разбирам и не одобрявам, ако такава я измислят ще си кажа аргументите, но... какво от това.

# 378
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 42 049
Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че не трябва да се отбележи моментът който както го усеща.  А всеки го усеща различно.
Това, което ми е трудно да приема е да се правят напъни да се показва богатство, класа и статус, каквито няма.
Малко като гердана от банкноти на някои соц. сватби.

# 379
  • София
  • Мнения: 4 201
Добри, не само те разбирам, но и съм на същото мнение. Моят младеж завърши миналата година, не сме събирали абсолютно никой, защото всички така решихме. В деня на бала само баба му дойде да го види за малко и след това аз и баща му го закарахме до гаджето му (бяха в един клас) и оттам ние продължихме към гимназията, а след това започнаха да пристигат и абитуриенти. Девойката не беше в училището, защото има участие с групата в която танцува. След като приключи отидохме до ресторанта, но голяма част от децата вече бяха влезли и тя не успя не само да се снима с него, ами не го и видя, но както казваме, здраве да е. Оттам тримата отидохме в Бурата да се почерпим за негово здраве и това беше. Със спестените пари от "малката" сватба през лятото изкара десет дни на екскурзия с неговите приятели в чужбина. Не сме го питали, но вероятно този вариант е много по предпочитания за него отколкото да хвърлим тези пари за празненството, от което няма да има такива спомени, каквито от пътуването. За девойката е все още рано да мислим, но почти съм убедена, че това ще бъде и нейния избор, а ако има колебания, то ще й помогнем в правилната посока 😉

# 380
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 42 049
От години подаръците за празници и рождени дни са екскурзии. Пътуването дава знания и спомени, а ако е и с приятели... Simple Smile

Имаше един виц "нямам против чуждото мнение, стига да съвпада с моето" Wink

# 381
  • София
  • Мнения: 3 078
"Само баба й" в нашия случай са четири баби и двама дядовци (едната прабаба е жива и здрава и свекър ми има втора жена)... Та и ние сме пет и тя сватбата си е готова - само да я видят - та затова решихме, сега са живи и здрави, ще се съберем, ще празнуваме, не е било разточително, с някои хора заради ковид не се бяхме виждали две години, трябваше да се случи нещо хубаво, рано ни е за сватби, тя беше доволна и имаме много хубави спомени. На самият ден отидохме в парка на военна академия, направихме снимки, изпратихме е до Александър Невски и седнахме да се почерпим за нейно здраве четиримата. за догодина ще видим какво ще е.

# 382
  • Мнения: 20 047
Едно време аз имах прекрасни години в гимназията. Сега дъщеря ми намери страхотни приятели в училище. Разбира се не кипи от учебен ентусиазъм и нормално намира за досадни някои неща, но не смята училището за гадно.
За бала нищо не планираме отсега и ще се ориентирам в движение. Честно казано, не съм много наясно с традициите. Едно време на моя бал нямаше почти никой. Надявам се да се впишем в някаква рокля до 5-600лв. Показаха ми девойката на една позната, живееща в Англия. Страхотна рокля бяха купили за 150 паунда.

# 383
  • Мнения: 2 656
Моето мнение се покрива с това на Добри, като ще добавя и още нещо. Може да се каже, че е раздяла, но в смисъл на освобождение. Счупването на оковите от една закостеняла, архаична, робовладелска месомелачка, каквото е днешното училище. Завършването му е само повод за радост, че оттук насетне младежите наистина избират сами своя път, без да бъдат мачкани крилата им, без да им бъде налагано да учат геометрия, когато искат да творят или да зазубрят “Какво е искал да каже авторът?”, когато искат да лекуват.
Сещам се за един виц, който изобщо не звучи като такъв:
Връща се първолаче от първия си учебен ден, от нещастно по-нещастно и се обръща към родителите си: “Какво толкова направих, че 12 години?!!!”
Носталгия по детството и “хубавите” години в училище - ами не, днешните младежи изобщо не изпитват подобни неща. По различни причини, поне 80% от тях са супер щастливи, че се отървават от противлището. А аз като родител, ще бъда два пъти по-щастлива от тази раздяла.
“И ето идва най-щастливият ден, когато ти ще си далече от мен!”
Евала! Едно към едно мисля това и аз. Даже на моя хубустник му казвам къде на шега, къде не, че аз ще си купя бална рокля.

# 384
  • Мнения: 15 996
Аз пък много харесвам текущата образователна система, защото е огледално отражение на живота. Каквато е образователната система в бг такъв е живота. Както едно дете не го гладят с перо в училище, така ще се случва с живота. Днес ще е класната или съученичка и образователната институцията, утре ще е шефа или колежката и милата ни държава. И по-добре да свикват с това. А който не иска да свикне,  да има силна мотивация да се махне.
Извинявам се за лирическото отклонение.

Бих искала за абитуриенския да мина по тънката лайсна като с щерката. Не финансово, като участие в избора. Изпратихме я с приятелка и след един час имаше рокля и горница. Със синковеца няма да стане така. С тези габарити (дрехи И обувки) ще се обикаля в несвяст или ще се шие. Но добре че има време. АОМ.

# 385
  • София
  • Мнения: 9 086
_re_ge, u със синковеца може така ... горе долу Joy
Ние около месец преди бала отидохме в мола, влязохме в 4 магазина и "излязохме" с покупка (т.е. част от нея, защото оставихме за корекция почти всичко)
За обувки в още толкова и излязохме с 2 бр.

Сега сякаш ще ми е по трудно, въпреки че щерката не е претенциозна ... май дори точно за това
Снощи "купих копчета за балтона" - отстрелях обици и гривна, без имаме идея за друго, че тя и не знае Joy

# 386
  • София
  • Мнения: 17 674
Да се облекат като танцьорки във вариете и да се напият като казаци не е представата ми за раздяла с детството.
А малките сватби са нещото, което ме изумява. Вземат се заеми за да се купят дрехи, да се наемат ресторанти и известни изпълнители...
Не е ли по-добре да се дадат за курс, за университет или за пътуване?
Мисля си какъв пример се дава на младежите. Празнуването с показност, с много пиене и разходи, далеч надхвърлящи възможностите са по-важни от ученето.
Това са лични размисли, не е нужно да се караме заради моето мнение.


Нм... Да, напиването също е част от порастването. И най-вече - първото официално напиване... И дори не самото напиване, не само по себе си, а решението (дали да се напиеш точно в този момент)... което за пръв път е не просто твое, ами официално е твое.

Моето мнение се покрива с това на Добри, като ще добавя и още нещо. Може да се каже, че е раздяла, но в смисъл на освобождение. Счупването на оковите от една закостеняла, архаична, робовладелска месомелачка, каквото е днешното училище. Завършването му е само повод за радост, че оттук насетне младежите наистина избират сами своя път, без да бъдат мачкани крилата им, без да им бъде налагано да учат геометрия, когато искат да творят или да зазубрят “Какво е искал да каже авторът?”, когато искат да лекуват.


Преди да се запознаят с геометрията няма как да разберат дали искат да строят. Преди да се запознаят с анатомията и физиологията няма как да разберат дали искат да лекуват. И най-вече - дали имат упорството и акъла за което и да е от двете. "Искам"... е много кратък период от живота. "Искам = получавам" е докато са малки бебета, и то при късмет - ако са се родили на правилното място, в правилното време, в правилното семейство... тогава да, изпитват нужда и тя своевременно бива задоволена от някого. А после порастват. Тръгват на ясла или градина и научават, че освен "искам" има и "трябва". "Искам да спя още", ама не може. "Искам да си стоя вкъщи", ама не може. "Искам на площадката", ама не може. Трябва. Да станеш навреме, да отидеш на градина, да се прибираме... трябва. И колкото повече порастват, толкова по-голяма става тежестта на  "трябва" с/о "искам". Трябва да учиш геометрия, трябва да се научиш да разбираш иносказателния изказ на различните автори, трябва да запомниш, че е слезка, а не далак и дроб,  не джегер... нищо, че по същество означава същото. По-късно ще научиш и защо е важно. Искам да отида на купон, на клуб, на среща, но съм в сесия и трябва да уча за изпит. Искам да гуляя цяла нощ, но утре трябва да съм на работа. Искам да поспя, но трябва да стана и да нахраня бебето. И т.н. Тая "байка", че децата трябва да бъдат оставени "да се развиват" сами, е изобретена от неолибералните елити с цел да намалят конкуренцията пред собствените си деца - понеже вече не могат по силата на рожденото право да държат останалите в подчинено положение. От всичките деца в темата едно-единствено се е развило напълно само, без никакво подтикване отвън - Иво, който още в детската градина е поискал пиано. Това не означава, че останалите са глупави или неспособни - означава просто, че са нормални. Не изключителни. Да разчита един родител изначално на това, че детето му е изключително и само ще "намери себе си", е престъпление от страна на родителя.


Добри, не само те разбирам, но и съм на същото мнение. Моят младеж завърши миналата година, не сме събирали абсолютно никой, защото всички така решихме. В деня на бала само баба му дойде да го види за малко и след това аз и баща му го закарахме до гаджето му (бяха в един клас) и оттам ние продължихме към гимназията, а след това започнаха да пристигат и абитуриенти. Девойката не беше в училището, защото има участие с групата в която танцува. След като приключи отидохме до ресторанта, но голяма част от децата вече бяха влезли и тя не успя не само да се снима с него, ами не го и видя, но както казваме, здраве да е. Оттам тримата отидохме в Бурата да се почерпим за негово здраве и това беше. Със спестените пари от "малката" сватба през лятото изкара десет дни на екскурзия с неговите приятели в чужбина. Не сме го питали, но вероятно този вариант е много по предпочитания за него отколкото да хвърлим тези пари за празненството, от което няма да има такива спомени, каквито от пътуването. За девойката е все още рано да мислим, но почти съм убедена, че това ще бъде и нейния избор, а ако има колебания, то ще й помогнем в правилната посока 😉


Аз... все си мисля, че абитуриентският бал е за абитуриентите, не за родата, квартала, ма'алата... или нещо греша и нещата са се променили от времето, когато аз съм завършвала? Кой все пак се очаква да отиде на бала - завършващият училище или... ??

Последна редакция: ср, 09 апр 2025, 03:13 от katiABV

# 387
  • София
  • Мнения: 3 539
Дали ученето на тези скучни предмети в училище е необходимо е дълга тема.
Аз смятам, че е доста по-голямо престъпление родителя да подтиква детето си да се развива в посока, която не му се отдава и още изначално е обречена на провал. Много хора го правят заради техни лични амбиции.
Аз бях 6-ти клас, когато заявих на баща ми, че искам да уча мениджмънт. Той тогава дори не знаеше какво означава тази дума.  Специалността беше нова. И след 7-ми клас ме приеха точно същото. Не съжалявам за собствения си избор.
Предполагам си спомняте навремето беше доста трудно  набавянето на тази информация къде какво се учи. Ходиш на място до училище, университет, библиотека.
Сега получват всичко с един клик и понякога пак им е трудно да се ориентират в огромната информация.
Според мен всеки сам си кове съдбата, така или иначе.
Ако има как да ги насочим в правилната за тях (не за нас) посока, би било добре. Това ще означава, че сме си свършили добре работата.

# 388
  • София
  • Мнения: 2 010
Завършването на гимназиален етап, за мен, е приключване на етапа на зависимостта от родителите, етапа на детството. "Децата" вече са пълнолетни, имат представа как/ в какво ще се реализират... И Е повод за празнуване. Кой и как ще го направи, зависи единствено от персоналните желания и възможности. Да, "панаири на суетата" не харесвам, но е повод семейство и приятели да се съберем, да се почерпим и да пожелаем "попътен вятър" на отлитащото пиленце.
Изключително ми допадна миналогодишното изпращане на една девойка от компанията ни - среща направо в колежа, снимахме се, изпратихме я до ресторанта, а после ние отидохме да се почерпим

# 389
  • София
  • Мнения: 4 465
И аз, к'вото каза Molive. SatisfiedSatisfiedSatisfied

Какво лошо има да се съберем с приятели и семейство и да се почерпим?! За някого може да е панаир, за други - хвалба с нещо си, за мен е празненство. На бала на големия аз празнувах най-много, че успях да го изтикам успешно магарето през средното образование. Сега вече той се тика сам. С наборът няма да съм толкова щастлива, че той сам си се справя от началото, но пак е повод за празнуване.
Празници ми дай на мен!

Общи условия

Активация на акаунт