Паническо разстройство - 64

Наистина е много индивидуално с лекарствата. На мен например Сероксат изобщо не ми се отразяваше добре, бях  в будна кома от него.

Ще видим. От утре започвам него. Надявам се да подейства, доста добри отзиви чета за него по принцип.

Здравейте! Споделям и аз от време на време моите мъки с вас понеже почти никой близък не ме разбира, а и не ги обвинявам след като не си преживял подобно нещо няма как да разбереш човек. Пия Бринтеликс 10 мг сутрин и Амитриптилин 25 мг вечер. Понеже много напълнях преди към тези лекарства пиех и Золофт, но го спрях заради качените килограми и останах само на бринтеликса и на амитриптилина. От няколко дена се опитвам и да спра Амитриптилина понеже килограмите си вървят пак нагоре, а и от самото начало си знаех, че повечето качени килограми са от него психиатърката ми каза, че пия малка доза и да спра от раз така и направих да ама две вечери не го пих тази вечер е трета, а така ми се плаче вечер не мога да заспя, въртя се по пет часа и тази вечер пак си го пих.. ох мъки🥲и сега се чудя дали да ходя пак при нея да ми изпише нещо билково за сън ли и аз не знам вече.. самата аз съм вдигнала ръце от себе си

Ми не е правилно това, да се спира от раз. Правете паузи, един ден пийте, на другия не, после пак пийте, така примерно 2 седмици. После 1 ден пийте, после два не пийте, и така нататък. Изключителна глупост, и непрофесионализъм е да се каже “спирай от раз”. Това коментирахме с моя лекар, когато аз спирах амитриптилина - всички психиатри могат да изписват лекарства, липсват такива, които да изготвят читава схема за спиране. Аз амитриптилин го спирах ШЕСТ месеца.

Пробвайте както е казала Sunflower29 и аз така постепенно спрях Грандаксина преди време а сега съм на 20 мг Бринтеликс сутрин и вечер по 10 мг и се чувствам добре на този етап

На мен тя ми каза да вдигна Бринтеликса, но аз така и си останах на 10мг. Явно трябва да спирам постепенно Амитриптилина и наистина да си я послушам и да вдигна Бринтеликса. Помага ли ти да спиш вечер?

да спя си нормално , и мен ме беше страх в началото да вдигна дозата и сама реших да си го разпределя сутрин и вечер по 10  лекарката каза че няма значение как и кога ще се взема важното е за деня да се приемат 20 мг

Здравейте, позволено ли е да се комбинират хлофазолин и атаракс по някакъв начин при хипертония ? Благодаря !

Кардиолог ми е казвал,че хлофазолина е за спешно смъкване на кръвно ,а не за продължителна терапия.Поне за мен.Не мисля,че ще е проблем.Имате ли изписани лекарства за хипертония?

Благодаря за отговора! Изписана ни е Тарка и хлофазолин вечерно време( чел съм му страничните ефекти). Става дума за доста високи стойности. И аз съм против този хлофазолин и много се надявам скоро да минем на Моксогама, например.

Здравейте! Имам нужда от помощ да разбера дали съм луда? За последните 1-2 години ми се случва вече 3-4пъти да избухна толкова, че после с дни се чувствам отвратена и разочарована от себе си, чак не мога да повярвам, че това е част от мен? Започвам да крещя истерично, даже хвърлям някоя възглавница или предмет (нечуплив, съобразителна съм иначе😃) в стената. Ужас.. Винаги започва и е свързано с мъжа ми и затова, че нещо ме е разочаровал с действие или бездействие (не ми е купил подарък за рождения ден, а за други хора се е случвало да мисли изненади) или казал нещо лошо за мен ( даже не знам какво точно, но в даден момент така съм приела някое изказване). На пръв поглед отстрани е нещо дребно, но мен дотолкова ме засяга, че в дадения момент се чувствам ужасно предадена, че не ме обича и стигам до всякакви крайности в изказванията си, а и така се чувствам необичана, неразбрана, че не заслужавам хубави жестове и неща. Последния път дори му казах, че всички ме мразят и нямам място на тая Земя, че може би е най-добре да ме няма ( прозвуча все едно ще се с…., но не,чак дотам не мисля, че бих стигнала по-скоро го използвах като някакъв жалък опит за внимание или ох, нямам представа защо. Дори ме плаши и това, че изобщо съм го казала? Защо съм говорила така, та аз обичам живота си. )За съжаление толкова се вглъбявам в това чувство, че започвам да поставям и другите хора в това число - родители, сестра и най-близки приятелки, че не ме подкрепят разбират, че ми опонират, което разбира се на трезва глава не го мисля така.. Все едно целия свят е срещу мен ( изобщо не харесвам жертви в живота, а отстрани изглеждам такава...). След ден като отмине всичко това започвам да се чувствам отвратена от реакцията си и да се съмнявам изобщо в себе си и дали съм нормална, щом така съм си позволила да истерясвам (добре, че живеем в къща и няма съседи наоколо, че после щях да се срамувам не само от мъжа си и себе си, а и от съседите..). Много съм разочарована от себе си. Работата ми е динамична, комуникирам с ужасно много хора ежедневно, работя в голям екип, където знам, че служа за пример за спокоен и уравновесен човек в критични ситуации, но изобщо май нямам нищо общо с такъв уравновесен човек.   Луда ли съм?  Някой преживявал ли е нещо подобно и какво е решението? Плаши ме мисълта, че ми се случва само на мен и нещо с мен не е наред, или го приемам аз твърде драматично (моя мъж после казва нормално е, случва се на всеки да избухне като му прекипи нещо, но аз не виждам други хора да избухват).

Да не е ПМС? Тогава сме доста по-чувствителни и нервни.

Ми как да ги видите? Вероятно и те избухват вкъщи пред мъжа си.
Малко по-спокойно, не сте луда, вероятно са ви опънати нервите. Казвате, че не обичате жертви в живота, ама наистина на такава приличате с изказванията си.
Ако чувствате, че не можете да се справите с емоциите си, консултирайте се с терапевт, който ще ви научи как да се владеете.

Ranimi да, винаги е точно преди менструация или в първи, втори ден. И аз си го помислих, но чак пък толкова.
Sunflower, благодаря и аз се усещам колко жалко звуча. Определено точно така е, както го каза - не мога да контролирам емоциите си , знам че трябва да спра, но е по-силно от мен. Искам да поработя върху това и да се изградя като стабилна личност и да контролирам такива чувства, а не да правя истерични циркове, но може би сама няма да успея само с искането си.

Ау, ако не ми купи подарък за рождения ден и моя бих го замерила с нещо, може и по-твърдо!
Шегата настрана, по-скоро разкарай мъжа и може и да се успокоиш.