Паническо разстройство - 64

Това са глупости. При условие, че не действат мигновено хапчетата, че не сте достатъчно зазляла за клиника, че сте в апатия за социализация, спорт и хоби.... Как точно се очаква да се случи нещо с магическа пръчка? Щом се е стигнало до суицидни трябва да се даде шанс на всичко, което може да вдъхне желание и надежда.

Момиче, всеки е изпадал в такива състояния. Толкова мнения прочете, взимай се в ръце и действай в някаква посока. Толкова много тежки съдби има в този живот, не се погубвай по този начин. Аз пия АД от 12 години вече ще станат. Останах вдовица на 33 сама с дете на 3 години...Нима всичко ми е било по мед и масло...И аз имах чувството, че живота ми се срина, но.... Замисли се, твоето те първа предстои, създаване на семейство, гледане на дете..... Живота е борба постоянно. Ако ти не си помогнеш, никой няма да е в състояние да го направи. Хапчетата са един трамплин само, другото е воля.

Понеже ме посъветвахте да се разнообразявам със спорт,а единственият спорт към който проявявам интерес е плуването мислите ли,че ще е добре да ходя на плуване с баща ми?Просто се чувствам неудобно да отида сама,а няма с кой друг да отида,а ще се чувствам по-сигурна с друг човек.Може да звучи смешно,но моля за мнения.

Какво пречи да ходиш с баща си? Напротив! Действай!

Естествено, че ще отидеш с баща си. Какъв е проблемът? Действай, щом ти харесва, ще се почувстваш по-добре.

Здравейте,
Извинявайте, че ви занимавам отново със себе си, но ми се иска да попитам дали моето състояние ви звучи като депресия, последният лекар при когато ходих ми постави диагноза Биполярна депресия ( Биполярна защото не се повлиявала от медикаментите изпити до сега, но аз и депресия не съм имала.  Също така никога не съм имала колебания в настроенията, нито манийните епизоди) Реално аз му обясних, че за последната 1,5 година се измених като човек, че усещам вътрешна съпротива за всяко нещо което трябва да свърша, примерно да сготвя, да изчистя, да се занимая с нещо изобщо. На работа ми е трудно да си върша задълженията, разтрепервам се като ме накарат нещо, проверявам се по хиляда пъти преди да изпратя нещо. Ако трябва да водя разговори ми се сковават ръцете, облива ме пот, обхваща ме паника.От уверен, активен човек който се справяше без проблеми с живота си се превърнах в уплашено, колебливо малко дете, което ще опре с нищо да не може да се справя. Не ми се пътува никъде, а преди за това живеех, не правя никакви планове, едвам си гледам детето, мълча защото не ми се водят разговори. Не искам с никого да се събирам. Супер съм вглъбена в състоянието си, само за това говоря и нищо друго не ме интересува.Всичко ме плаши и притеснява. Някак си като на автопилот върша рутинни неща, но нито радост изпитвам нито живея с желание.
Но нито ми се лежи по цял ден нито ми е отпуснато и апатично. Имам непрекъсната тревожност, общо взето нямам и един спокоен час в който да си стоя и да не усещам нищо. И съм така от година и половина, натърпях се на всевъзможни реакции и състояния! Наистина нямам и един спокоен час, да не говорим за цял ден. Даже да отида на почивка ми е голям тормоз, защото си нося състоянието с мен, безсънието също, и ми коства притеснения да тръгна на някъде. А бях супер борбен, позитивен и креативен човек! Нищо не ме плашеше защото знаех, че със всичко мога да се справя. Та описвам го като личностно изменение това нещо, в резултат на търпене на странични ефекти на лекарства, и на моето състояние. Не съм спирала да пия медикаменти - антидепресанти, антипсихотици. Отделно ми се появи като чувство на полудяване в главата, и ме е страх че наистина ще полудея…Та въпросът ми е като какво ви звучи това състояние?
Знам, че не сме лекари тук, но ако някой се разпознае в моите описания, ще ми е по-спокойно, че не съм сама. Наистина се притеснявам да не полудея…
Благодаря ви, че ме изчетохте!

Приемате ли бензодиазепини, ако да в какви дози? Те водят до това, и това го казвам от опит, преди защитниците на бензото, дето 20 години си пиели, и им нямало нищо да ме нападнат, че говоря глупости.
Отделно безсънието, какво ще рече безсъние? По колко часа спите, спите ли изобщо? Пак питам от опит, защото аз изпаднах в психотична депресия, заради прекомерна употреба на бензодиазепини, комбинирани със смазващо безсъние. Случвало се е да не мигна цяла седмица. Независимо, че пиех всевъзможни неща за сън, не успявах да мигна с дни. Ако спях, спях накъсано, по 2-3 часа. А всички знаем до какво води продължителното безсъние, човек може да стигне до психоза. Аз в момента не пия лекарства, но спя ли под 7 часа например цял ден съм тревожна, със сърцебиене, и всички екстри.

Приемам Клонарекс по 1 капка ( по-малко от 1/4 от 0,5 мг е това), когато стане непоносимо положението, рядко си го позволявам, може би 1 път седмично, в другото време много търпя. Както бях прочела наскоро - повече търпя от колкото живея! Относно безсънието - отключи ми го Золофт, и няма оправия. Пия 1/2 Ремирта за него, но последните 2 месеца се завърна буденето в 4-4.30 с вътрешно напрежение и други екстри и никакво заспиване после. Не знам защо получавам много странични реакции от лекарствата и не мога де се лекувам като хората. Това чувство на полудяване ми се появи докато пиех 1/2 Ксетанор и 1/2 Ремирта, намалих Ремиртата на 1/4 и това нещо отшумя. Сега отново съм на 1/2 Ремирта и Ксетанор, и може би отново е от това. Но много ме е страх че наистина мога да полудея, много реално го усещам…
Звучи ли ви като депресия състоянието ми?

Повечето сме имали това чувство ,че ще полудеем...е преди години тук ме успокояваха,че лудите не знаят,че са луди..че не осъзнават и не размишляват над това дали полудяват...никой от нас не е полудял все още...аз имах много от твоите оплаквания плюс още много екстри...паническо разстройство + тревожно разтеойство от което бях развила отвратителна хопохондрия...отделно базед ,който просто страшно много помага да ескалират нещата... по цял ден четях за болести и съответно като прочетях нещо веднага го получавах като симптом и си беше съвсем реално усещане ...тогава пси ми забрани да чета листовки и за болести в нета...
Преди да ида при психиатър личния беше ми изписал няколко пъти на ден пп 1/4 клонарекс от 0.5 мг...като казах на пси ми каза,че това било хомеопатична доза...общо взето мисля си ,че пия нещо ...
И аз съм имала дни наред в които не съм можела да спя нито денем ..нито нощем...в момента в който аха да заспя и цялата подскачах...а липсата на сън много засилва гадните симптоми...сега имам бебе и почти не спя...далиндпя по 5-6 часа на денонощие...и то супер лек сън...когато пък не успея и толкова да спя се започва прескачане на сърцето,душене,гадене,висок пулс,потрепвания...и всякакви екстри...слава на бога за сега бързо минават...вече около 3 години не пия никакви лекарства.но знам ,че недай боже го преживея този ад отново няма да чакам и да слушам никой...директно на пси...

Вие колко лекарства сте изпила? То и аз смених няколко вида, ама имам чувството, че вие сте изпила цялата аптечна мрежа. По колко време горе-долу давате шанс на дадено лекарство?

Надежда, благодаря за отговора! Това чувство на полудяване е много реално, интензивно и много ме плаши - в такива моменти ми коства усилия да се държа в кондиция, избива ме паника и ужас, че мога да започна да се държа неадекватно, не знам и аз как точно да го обясня!
Аз 6 години преди това се лекувах от паник атаки, преди нещо тотално да се обърка.Имам чувството, че само на мен не може да ми се помогне и няма да има излекуване и спасяване от този кошмар….

Точно същото усещане имах...че ще полудея...че се държа неадекватно...пипах си шията да си проверявам пулса...имах чувството,че немога да си контролиран пръстите на ръцете...че губя връзка с реалноста....след като започнах лечение всичко изчезна като с магическа пръчка...но явно съм имала късмета от първия път да ми олучат лечението....още на втория ден седнах и изядох една филия хляб и се разревах....защото с месеци не бях яла нищо повече от 5 лъжици кисело мляко оло 3 хапки панан...защото имах буза в гърлото,неможах да преглъщам и мислех,че ще се задавя и задуша...

Точно така се чувствам от 3 месеца.От почти месец приемам 1 т. флуанксол и 1/2 есобел предписано от психиатър.На вторичния преглед ми го смени с 1 т.абизол и 1 т.есобел сутрин и на обяд.И аз нямам желание за нищо,когато споделих с психиатърката ми каза да се насилвам да върша ежедневните неща.И аз имам страх от полудяване,имам чувството,че всички са нормални,само аз не съм в ред...засега давам шанс все още на лекарствата,ако не ще се наложи да постъпя в болница както ме посъветваха тук.

Sunflower, пила съм до момента
Ципралекс - 6 години, вземах го по таблетка и половина
Анафранил - 1 месец - много тежки реакции
Золофт - 3 месеца - супер тежко безсъние от него, тревожност и паник атаки от него. Пиех го по 1/2 таблетка, повече не можех да понеса
Велаксин - 1 месец - супер силно вътрешно напрежение, пиех го по 1/2 капсула, отново повече не можех
Деанксит - 1 месец
Ксетанор и Ремирта - 7 месеца - с тях станах супер затворена и свита, по 1/2 Ксетанор и 1/2 Ремирта, и тях не мога да ги пия в по-високи дози.
Линефор - 2 месеца - Супер засилена тревожност, паник атаки и будене в 4.30 със страх и ужас, всяка нощ така
Сега отново съм на Ксетанор, Ремирта, и Ламиктал - добавен заради това че доцента сметна, че съм с биполярна депресия, защото не съм се повлияла от предишните медикаменти. А тя депресията се развиваше на фона на приема им. Реално ме лекуваха за паническо разстройство, сега последните няколко месеца решиха, че съм с депресия. Давам си сметка, че пия много ниски дози, но увелича ли ги и става страшно - супер силна тревожност, непоносимо вътрешно напрежение, все едно ще гръмна, тръгвам да получавам позиви за повръщане и разстройство, от тревожност…

Имам позната е така...малка доза не и действа...увеличат ли я направо става супер зле...сменили са и доста лекарства и сега вече най накрая уцелиха нейното лечение...но 2 години...проба...грешка и така