Чувствам се объркана

Geri2000,
нобелова награда по математика няма. Слуха е, че жената на Нобел му е изневерявала с математик точно в диапазона 25-30г и затова няма.

Посредствена работа може да се дефинира по много начини и е субективно.

За мен дефиницията на непосредствена работа би била: "Ако бих го работил това без да ми плащат".

Аз друго се оптивам да те накарам да се замислиш. За парньор, секс, любов и деца имаш един ограничен прозорец от време - от 15г до 35г. Ако не го направиш в тази възраст, едва ли ще го направиш.

За бизнес, образование, работа, кариера, пътувания и т.н. имаш друг прозорец от време - от 15г до 85г.

Ти сама си преценяш приоритетите в живота и сама ще си носиш последствията, но представи си че искаш да се ожениш и да имаш деца на 30г.

За целта ти трябва мъж, надежден селектиран и подходящ за теб с който да сте имали достатъчно време заедно за да се опознаете. Т.е. минимум 1 година за базово опознаве и 3 години съвместно съжителство преди да решиш да се задомиш трайно с него. 30г - 3г - 1г = 26г, сега, то такъв мъж едва ли ще срещнеш всеки ден, затова да сложим една година за активно търсене, значи ако го искаш това на 30г възраст трябва да започнеш да го градиш от 25 годишна. Т.е. от днес.

Скоро ми попадна клип на жена в инстаграм - абсолютно посредствен живот. Живее сама в малко жилище, ходи на вероятно посредствена работа, прибира се, седи си сама, чете, гледа тв, има малък кръг приятели и това е. Казва, че и харесва, така иска да си живее, не иска пищящи деца и мъж да я подпитва какво има за вечеря. Естествено отдолу беше пълно с коментари, че ще съжалява, че е нещастна и т.н. и т.н.
Право на всеки е да живее живота си както си иска, право е да е щастлив и т.н. Наше право е да си държим мнението и квалификациите за нас си.
Не всеки трябва да се развива - ако нямаш деца, трябва да градиш кариера, да учиш и т.н. или пък ако не искаш кариера, трябва поне деца и семейство да гледаш. Не. Напърно е ОК да водиш посредствен живот, да не постигнеш почти нищо, да не оставиш нищо след себе си, ако това те прави щастлив.

Винаги е така.
Но съм забелязала, че и със злоба го правят.
Истината е, че завиждат. Една част завиждат, особено ако водят смотан живот и им тежат отговорностите.
И много пъти съм забелязала тази завист на семейни към несемейни и свободни.
Пък и ако са усмихнати и щастливи - газ пикаят.

Имах две колежки имаха такова отношение към мен.
Ами оказва се, че мъжа на едната и изисква като сервира масата за обяд или вечеря, освен че има изисквания всеки път да е като в луксозен ресторант, да го чака права до масата като сервитьорка. И трябва да чака разрешение да седне да яде. Това става когато сина дойде и седне и бащата, тогава мъжът и я поканва високомерно да сяда. И това за нея е нормално ,представям си останалата част от битието ми.
Другата пък всичко прави в дома. Мъжът и само се прибира и сяда на дивана. С детето чат пат му обърне внимание и това е. Цялата двуетажна къща лежи на нейните рамене, детето + ходенето на работа и готвене разбира се. Единствено взимал детето понякога и като има нещо прави ремонти вкъщи. И то с голям зор.
И като изкоментирам - еха, утре съм почивка, айляк съм, ще се мотая навън еди къде си и то просто защото друга колежка ме пита какво ще правя. Онази газ пикаеше и без да я питам почва да ми се обяснява как тя какво правила, какво имала като отговорности. Ама го казва с един ядосан тон, който уж трябва да ме накара да се засрамя.
Ами почнах да прихна да се хиля и викам - мила моя, какво ми се обясняваш, не те питам. Нито аз съм ти виновна за живота. Съжалявам, че се чувстваш нещастна, но хайде приеми, че твоя живот е резултат от твоите избори и да фучиш, защото ще ходя еди къде си не е много нормално.
Ох, разтрепери се и отиде да пуши три цигари.

И за мен щастието трябва да е водещо. Аз съм гонила това, което прави мен щастлива. За някои прекалено амбициозна, за други сигурно посредствена. Но като се прибера вечер, имам това, което аз съм искала. И това ме прави щастлива. Друго не ми е нужно.

Ауу, и после ходи разправяй, че мъжете не са злопаметни, хаха. Толкова важна сфера да пропусне тоя Нобел, само заради егото си.

Може би почти всичко е така, както си го мислиш, но в случай че някой държи на биологично свои деца. Пак се връщаме на малката точица, до която сами си свеждаме разбиранията.
Не е задължително да се следва някакъв утъпкан път в живота, за да се чувстваш окей, има много начини да стигнеш до някаква цел. А и самите цели не е нужно да са на всяка цена. Иначе им ставаш роб. И защо?

Ние сме стадни животни и е много трудно да се отлъчиш от другите. А на стадото е трудно да приеме тръгналите по друг път. Всъщност моя живот е посредствен - брак, мъж, дете, работа... Живота на жената от инстаграм е необикновен заради отказа и да се влее в посредствеността на другите.
Ако приемеш, че друг има избор, тогава трябва да приемеш, че и ти имаш избор, както и последствията от това.

Ех, епикурейки сте си вие.
Древната философска дилема - какво трябва да прави човек с живота си? Епикурейците казват - това, което те прави щастлив, друг смисъл живота няма. А стоиците пък казват - правиш това, което трябва да се прави, което ти е дълг и смисъл, и така се чувстваш по-удоволетворен в дългосрочен план.
Правилен отговор едва ли има, всеки решава за себе си.

Преди да срещна мъжа си и аз така си мислех, дори бях по-скоро с идеята, че няма да имам деца. Но аз наистина имам късмет да съм щастлива в семеен план, да харесвам живота си, дори повече от преди. Родителите ми са от тези, които си говорят, викайки. Израснала съм с чести скандали. В момента семейната ми среда е спокойна, приятна, има разбирателство.
Наистина е най-важното човек да търси щастие, каквото и да означава това за него, без разбира се да е на гърба на друг по някакъв начин.

С това съм напълно съгласна. Явно съм стоик.
А и щастието уж е субективно, ама реално едно 90 % от хората имат еднакви базови разбирания за щастие - Маслоу има пирамида по този повод. Милиарди хора са живяли и умирали преди нас, имаме достатъчно съдби за сравнение кога човек съжалява и кога не. Моето наблюдение е, че човек съжалява, когато не е правил, каквото трябва, каквото му е дълг и смисъл. Хората правят страшни простотии в търсене на "щастието" или щото много обичкат някого.

Това ми е много странно и то във възрастта, когато би трябвало да се разбиваш от секс.
Аз точно между 23 и 28 се размазвах.
Изследвала ли си хормони, потребност нямаш ли от общуване с момче, мъж, никой не ти хваща окото, никой не ти харесва?
Щото, ако нямаш потребност, и срещнеш, още по-зле, защото без секс не става, особено в тази възраст, особено с нормален, здрав мъж.
За брака и децата, оки, дълго е и то е следствие от горното.

Сама шеф може да си станеш след години, ако изградиш нещо, не е невъзможно.

Луудзман, ако не иска деца, сметките и "периодите" се изместват много.
Не "чертай" какво "трябва".
Нищо не трябва.
Дори да приемем, че иска, отново може никога да не се случи, защото е свързано с да се срещне човека, да се общува, да си свикнете, да планирате, да мечтаете, да живеете живота заедно. Тогава детето.

Тя е пример за на Невена децата и куп други от това поколение.
Аз на 25 мислих само за жени и секс всеки ден, другите неща бяха между другото.
Убеден съм, че при всеки нормален е така.
А момичетата/жените се събират по приятелски, хойкат си, гримират се, излизат, хилят се, закачат момчета, момчета ги заграждат.
Така беше преди, сега не е ли?
Явно не.

Елора, много забавен ти беше поста и напълно кореспондира и с моите впечатления през годините за "заетите и айляците".
Има хора не искат ангажименти, и са си ок с избора, няма лошо.
Тези жени как не са прегряли не знам, явно държат здраво "провайдъра", с лапи, гел лак , памук и още нещо. .
Има и "спасителки", и такива, които не могат сами и все искат да се грижат за нещо, някого, а с конкретните екземпляри са свикнали, и явно им е добре, що мрънкат?

Revoker според мен пита правилни неща.
По-продуктивно ми се струва да питаш каква е причината някой да не намира партньор - изобщо не търси ли, не излиза ли, преживява още бившия ли, среща само простаци ли, страх го е от обвързване, обратен ли е, асексуален ли е, работата му е кофти и изпитва бърнаут ли, и да се опиташ да помогнеш. "Аре бе, кога ще имаш деца" не е помогнало на никого.

П.П. По този повод се оплаках на приятели преди години, че вече търся гадже след една година почивка, но онлайн се запознавам само с психопати и след няма и 2 дни "случайно" ме бях запознали с мъжа ми.

Майка ми се омъжила за първото си гадже на 18 години. Така е било и какъвто мъж ти се падне - може да е побойник, алкохолик, женкар и т.н. жената си седи при него. Сега жените имат много свобода - да живеят без брак, да се предпазят от бременност и т.н. докато се убедят, че човека е наистина читав. Мъжът трябва да мине през изглени уши за да предизвика интерес и привличане в жената. От там идва и секса. Жените не са като мъжете, да го играят влюбени само за едно/две почесвания.
Има и много мъже, които пък искат да си спестят всичките усилия или си мислят, че няма да отговорят на очакванията и просто не правят нищо.

Не съм казал трябва, а ако искаш след хикс време това, започни да работиш от днес за него, за да има буфер и толеранс за неизбежните грешки. Момичето си каза, че е зле по математика затова ѝ помагам със сметките, пък темата не е само лично за нея

Вярно, че не е за мен, още по-малко за хормоните ми 😆, темата.
Дадох пример на авторката със себе си, просто защото сме почти на една и съща възраст, а и се припознавам в това, което е писала как се чувства свободна и й е окей. И според мен изобщо не трябва да се напряга заради мнението на хора, които не са в нейните обувки.
Revoker, за какво му е на човек да се разбива от секс на която и да било възраст, ако това не се случва с човек, когото обича? Това не е нещо чак толкова  велико така или иначе.

Странно ти е щото си от мъжки пол. Жените поне повечето нямат толкова желание и либидо, не ги блъскат пубер хормони до 30 годишна възраст и не мислят нон стоп за това.
Как пък не разбрахте, че секса за мъжете не е това, което е за жените.