Чувствам се объркана

Ама че кой пита на 22 години на първа-втора среща дали другият иска деца? Или изобщо мисли за деца? Харесва ти някой, сваляте се, започвате да се търсите ежедневно. След време в някой от романтичните разговори на гугутките нощем се разбират нещата... "ще обиколим света, ще купим една къщичка, райграсче, басейнче, децата ще тичат из двора, ти колко деца искаш?"... "Ами аз май не искам".
Няма такова нещо като не е трябвало. Но за мен една година е била добре прекарана, за него също, никой нищо не е изгубил. Ако още го чаках да се накуми да иска деца при положение, че ясно е заявил, че не иска, разбирам. Но аз го преживях, прежалих и съм щастливо омъжена и имам семейство с друг.
Аз и тук във форума повтарям тази мантра. Въпросът не е в първия месец да изкопчиш цялото житие и битие, минало и житейски план на човека. Въпросът е, когато го опознаеш, да не очакваш да се промени и да действаш съобразно информацията.
И пак повтарям, става въпрос за хора под 25 години. Ако гоня последния влак, най-вероятно ще питам къде се вижда в следващите 5 години по-рано.

П.П. По повод заминалия - очевидно не съм била толкова влюбена да отида с него и да си зарежа устроения живот тук, а той не е бил влюбен в мен, за да остане. Виждаш грешката като липса на информация или промяна в плановете. Не. Това е просто изпитание, което показва, че не сте един за друг. По-добре докато сте гаджета, отколкото след ипотека и две деца единият да реши да стане веган и да живее в гората, а другият, че е полиаморен, примерно.

Да не би да сте от малък град, където такива стереотипи за задомяване и раждане на 25 са нещо обичайно? Въобще не слушайте родата или пък далечни познати, че ви е време, че часовникът ви тиктака и други подобни глупости. Аз родих на почти 32 години и в момента изобщо не съжалявам, че не съм избързала, а съм си изживяла младините, работила съм и съм излизала с приятели. Защото като родиш, животът рязко започва да се върти само около бебето, особено когато няма кой да ти помага с грижите. Всезнайковците им тегли една майна и си живей живота както намериш за добре!

Момичето вече е написало, че е от по-малък град. Ама аз и в София съм виждала роднини да си питат и подбутват децата да се женят (от кореняк софиянците н-то поколение, че не са малко в блока и си висят при нас на площадката лятно време).

Ама естествено, че ще питат. И ние подпитваме, все пак имаме повече житейски опит, знаем как би се чувствала една 25 годишна жена след още толкова години и най-малкото вярваме кое е за добро. Пък и искаме внучета Но едно е да говорим от време на време, друго е натиск.  То не че и реално има как да натискаме.

Семейство и деца не се създават само защото ,,така трябва,, или защото ,,времето минава бързо,,.
Много е важно да срещнеш правилния човек.Когато го срещнеш ти сама ще пожелаеш да се обвържеш.
Сега не искаш,защото не си го срещнала.

Голяма грешка е да хванеш първия ,който се навие ,да се пренесеш в къщата му без да си го опознала добре и да направиш дете,защото ,,да не изтървеш последния влак...
Моя приятелка го направи и сега горчиво съжалява,защото се оказа ,че мъжа не е това за което се преставя,освен това скри от нея наследствено заболяване,което се предаде на децата.
Жената има семейство за пред хората,но всъщност носи отговорност и за тримата сама.

Не позволявай на никого да ти се бърка.
Недей да търпиш подмятания.Режи директно.
Отказваш да говориш ,отказваш да слушаш ,не отговаряш на нетактични въпроси.
Иначе ще те побъркат,ще сринат самочувствието ти,ще се депресираш.
Минала съм през това,защото години наред нямахме деца.Знам колко е неприятно .

На 25 си много млада,имаш достатъчно време ,за да срещнеш подходящия човек.
Сега се фокусирай върху други неща-работа ли,учене ли,излизай с приятелки,пътувай....Недей да се съсредоточаваш в търсене на мъж,че мъжете веднага такива жени и това ги отблъсква...
Хубавите неща се случват неочаквано.
Сестра ми се запозна съвсем случайно с мъжа си-на един рожден ден.

Мишинка, кой ти го натрива в носа ? Майка ти, баба ти, някоя проятелка от деството, фризьорката ти може би .. направи си списък с кои са тези хора. Имат си имена. Бъди конкретна. После помисли, кои от тях може да разкараш тотално от живота си. От тези, които останат в списъка поискай помощ. Кажи им нещо от сорта:

"Да и аз искам мъж и деца, но уви не срещам подходящ. Моля помогнете ми, запознайте ме, заведете ме където има читави мъже и т.н. "

Превърни го в техен проблем, като са толкова загрижени за теб - така или ще ти помогнат, но най-вече ще млъкнат!


Отностно липса на мъже 3 години, аз не знам как издържаш без секс 3 години! Може би никога не си имала качествени сексуални изживявания с мъж .. знам ли. Ако е така, пусни се да те разработят малко, да натрупаш опит  . Реално цял живот ще имаш време за развитие на кариера, а най-добрите ти години за привличане на мъже вече са зад гърба ти. Помисли и над това, от тук за напред ще става все по-трудно да привлечеш читав и мъж и все повече ще се налага да си сваляш критериите. Действай, че конкуренцията в лицето на другите жени не спи ..

Ние жените не сме като мъжете. Някои жени могат да издържат и без секс, ако няма подходящ мъж, с когото да го правят. Не може една жена да прави секс с всеки срещнат и да сменя мъжете за секс. Има голям риск от ППБ, ХИВ и хепатит.

Съгласен. Аз за същите неща говоря, чат е, понякога не се разбира перфектно какво иска да каже другият.
Знаем, че дори на теория, книга, дори и с действия всичко да е ок, няма гаранция, че двама ще остареят заедно. Аз съм за диалога и много разговори, общуване по всякакви начини, колкото по-добре познаваш човека си, толкова по-добре. След което уважвате се и животът върви, добре ви е по всички направления. След години, ако нещо се случи, поне да са останали хубавите спомени.
По "П.П"-то няма какво да добавя, ток е.

Лодзи, какво "разработване", това да не е бит пазар, битак.
Мерси, по-добре да е имала 1-2-3 връзки, стига толко, до 25 даже 3 са много.

Опитът и моженето, "разработеността", не е задължително да е била с 10-20-100 мъже, а е до натюрел и практика, сексуалност.

Каква "конкуренция", бе братче.
Тя не се състезава, и не прочете ли, че е имала отношения, не е стояла "монахиня", но не се е ангажирала.
Вече подробностите тя си знае.

Нали се сещате, че ако всяка леля, стринка, братовчедка до 5 коляно, чичо и т.н. се изредят да я подпитват си е точно досадно и човек го чувства като натиск?! Тя ако трябва да зачерква тези дето я питат, трябва да зачеркне 2/3 от хората в града.
И моля ви не я съветвайте да я сватосват, че майката на 30 годишния Гошко от съседния блок и е писнало да го обгрижва и си търси снаха, която да му готви, пере и чисти. Той е много добро момче, ходи на работа, даже има етаж от къща.

За секса има самозадоволяване, вибратори... Като си хареса някой ще се разработват заедно, не е необходимо предварително.

Да, аз съм писала и другаде, че докато бях необвързана повече от година и не излизах по срещи изобщо, най-много подмятания получих "хайде бе, няма ли да се омъжваш, деца трябва да се правят". С кого?
Тия подмятания между другото все идват от хора, които така са я втасали... Чичото, който се раздели с майката на детето си два месеца след раждането и го вижда от дъжд на вятър, стринката, чийто мъж не се прибира по цели нощи, и си гледа децата сама... Аз затова не се жегвах от съветите, все си мислех за вица за казана с българите.

И пак ще е сама, и пак ще е с котките на 45, защото детето ще е на 20 и вече няма да е до нея.
Като я почнат тази теория с котките, звучат като зли оракулки.
Случвало ми се е мъж да ме харесва, аз него обаче не, бягам му, все съм заета, все нещо не съм си чула телефона и задължително идва и обещанието, че ще си живея с котките. Ами, да, пич, предпочитам котките пред твоето присъствие около мене. Сам се сравни с котките и ги посочи като своя алтернатива!

Нормално, Манди.
И аз съм имал няколко периода с по 1-2 г. "на спокойствие", ама в моя случай верно е спокойствие.
Майка ми от време на време споменава темата, което е нормално и я разбирам.

Брат ми пък, на 25 "бърза", в смисъл иска да прави "баба и дядо" вече, че остарявали, но с начина на живот, който води, ако трябва да съм искрен, по-скоро му е прекалено рано, мега бурно, нищо че момичето е свестно, аз го харесвам, и много обича да си говори с мен. Сладури. То не е само "млади сме, обичаме се, отделени сме", без значение на квартира, или в собствено, въпреки че второто е за предпочитане с дете, категорично, дори да приемем, че и финансово ще "скалъпват" в началото, без луксове, глезотии. Но с тия постоянни турнета, пътувания, кариера, работа, защото все пак и трябва да се работи, а той тепърва, не виждам как би вместил да има време всеки ден да е с момичето и детето си, което за мен пък е задължително, и в същото време да имат сигурност.

Аз живот и здраве към края на годината ще направя 25 и нямам никакви мисли и планове за приятел, брак и деца.
Всеки е различен, но не смятам, че си закъсняла с каквото и да било. Дали имаш време или нямаш пред себе си и какво ти предстои в живота, никой не може да каже, така че такива приказки и наставления от страна на близки или странични хора са супер безсмислени.
М/д, според мен това за съжаление дори не е типично само за по-малки градове. То си е до тип хора - ограничени. Просто някои са с мислене стеснено до: ако нямаш деца и семейство, животът ти е пропилян. Други в нещо различно са се самоограничили - например, обратното: защо са ми деца, като светът е гаден. И така. Общо взето, си е страшно, когато сам си стесняваш мирогледа до някаква малка незначителна пролука.

Искам да знам, какво плануваш тогава за следващите 5 години? Да речем от 25 до 30г възраст ?
Кариера, образование, пътувания, бизнес или просто ходене по моловете и някаква посредствена работа ?


ПС: Или както ми каза един много богат човек - Лоша идея е да отлагаш любовта и секса за старините си !

Е, стига де! Нима мислиш, че хората между 25-30 (а и на каквато и друга възраст) нямат какво да правят, ако нямат деца?
И кое е посредствена работа? То всички мечтаят да са си сами шефове или да са някакви феймъси, ама, както виждаме въпреки ИИ и всякакви други открития, все още ако не дойде камиона сутрин да изпразни контейнерите и леличките да изметат улицата, ще се заринем в боклук за няколко дни. Та колко да е посредствена която и да е работа...
Обаче, като ме питаш, ще печеля Нобелова награда. Още не мога да ти кажа за какво точно, но със сигурност няма да е за математика или физика примерно 😆