Нищо притеснително е да нямаш мъж и деца на 25 и да не планираш скоро. Притесняващо е да нямаш връзка от 3 години с мъж и да не излизаш с мъже с някакви намерения за отношения . Иначе личното ми мнение е, че специално за първо дете една добра възраст е 25-30., т.е. не е късно според мен , но не е и толкова рано. Иначе ми е ясно, че не става по поръчка да срещнеш човек.
- Публикувана: 21 ян. 2025, 01:38 ч.
- Последно мнение: 10 март 2025, 22:37 ч.
Чувствам се объркана
Здравейте, на 25 години съм.
Моят проблем е с парадигмата, че “вече си на 25 години, време ти е за бебе”.
Истината е, че не съм човек, който се влияе от хорското мнение, но напоследък това започна да ми се натрива в носа.
В момента уча, работя, издържам се сама, но от около 3 години не съм обвързана. Преживях тежка раздяла, и за тези 3 години е имало мъже, с които съм излизала, не като да съм си сложила “анатема” да страня от мъжкото съсловие. Но…все още не съм готова да се обвържа и да деля себе си, дома си, чувствата си с някой друг. Все повече си заобичвам компанията си и свободата си. Не знам дали това е от самостоятелното живеене или просто имам някаква защита от предходната си връзка.
И просто ми прави впечатление, че колкото минава времето все повече чувам, че ми е време за мъж, задомяване и деца.
В момента съм се ориентирала към учението и работата, и да си създам един спокоен живот, без да се притеснявам. В никакъв случай не разбирайте, че съм кариерист или пък егоист. Напротив, отделям време да излизам, да се забавлявам, да се запознавам с нови хора, разбираща и подкрепяща съм.
Мисля си, че когато аз самата съм готова за тази стъпка, човекът ще се появи. Просто в момента не чувствам пълния си потенциал за подобни неща.
Пиша, за да си сверя часовника дали наистина на 25 години трябва да се замисля за мъж и деца или просто това са стереотипи на по-голямата час от населението.
Моят проблем е с парадигмата, че “вече си на 25 години, време ти е за бебе”.
Истината е, че не съм човек, който се влияе от хорското мнение, но напоследък това започна да ми се натрива в носа.
В момента уча, работя, издържам се сама, но от около 3 години не съм обвързана. Преживях тежка раздяла, и за тези 3 години е имало мъже, с които съм излизала, не като да съм си сложила “анатема” да страня от мъжкото съсловие. Но…все още не съм готова да се обвържа и да деля себе си, дома си, чувствата си с някой друг. Все повече си заобичвам компанията си и свободата си. Не знам дали това е от самостоятелното живеене или просто имам някаква защита от предходната си връзка.
И просто ми прави впечатление, че колкото минава времето все повече чувам, че ми е време за мъж, задомяване и деца.
В момента съм се ориентирала към учението и работата, и да си създам един спокоен живот, без да се притеснявам. В никакъв случай не разбирайте, че съм кариерист или пък егоист. Напротив, отделям време да излизам, да се забавлявам, да се запознавам с нови хора, разбираща и подкрепяща съм.
Мисля си, че когато аз самата съм готова за тази стъпка, човекът ще се появи. Просто в момента не чувствам пълния си потенциал за подобни неща.
Пиша, за да си сверя часовника дали наистина на 25 години трябва да се замисля за мъж и деца или просто това са стереотипи на по-голямата час от населението.
Копирам поста на авторката, преди да се появи поредният, който се ужасява, че от три години не е виждала мъж.
Здравейте, на 25 години съм.
Моят проблем е с парадигмата, че “вече си на 25 години, време ти е за бебе”.
Истината е, че не съм човек, който се влияе от хорското мнение, но напоследък това започна да ми се натрива в носа.
В момента уча, работя, издържам се сама, но от около 3 години не съм обвързана. Преживях тежка раздяла, и за тези 3 години е имало мъже, с които съм излизала, не като да съм си сложила “анатема” да страня от мъжкото съсловие. Но…все още не съм готова да се обвържа и да деля себе си, дома си, чувствата си с някой друг. Все повече си заобичвам компанията си и свободата си. Не знам дали това е от самостоятелното живеене или просто имам някаква защита от предходната си връзка.
И просто ми прави впечатление, че колкото минава времето все повече чувам, че ми е време за мъж, задомяване и деца.
В момента съм се ориентирала към учението и работата, и да си създам един спокоен живот, без да се притеснявам. В никакъв случай не разбирайте, че съм кариерист или пък егоист. Напротив, отделям време да излизам, да се забавлявам, да се запознавам с нови хора, разбираща и подкрепяща съм.
Мисля си, че когато аз самата съм готова за тази стъпка, човекът ще се появи. Просто в момента не чувствам пълния си потенциал за подобни неща.
Пиша, за да си сверя часовника дали наистина на 25 години трябва да се замисля за мъж и деца или просто това са стереотипи на по-голямата час от населението.
Моят проблем е с парадигмата, че “вече си на 25 години, време ти е за бебе”.
Истината е, че не съм човек, който се влияе от хорското мнение, но напоследък това започна да ми се натрива в носа.
В момента уча, работя, издържам се сама, но от около 3 години не съм обвързана. Преживях тежка раздяла, и за тези 3 години е имало мъже, с които съм излизала, не като да съм си сложила “анатема” да страня от мъжкото съсловие. Но…все още не съм готова да се обвържа и да деля себе си, дома си, чувствата си с някой друг. Все повече си заобичвам компанията си и свободата си. Не знам дали това е от самостоятелното живеене или просто имам някаква защита от предходната си връзка.
И просто ми прави впечатление, че колкото минава времето все повече чувам, че ми е време за мъж, задомяване и деца.
В момента съм се ориентирала към учението и работата, и да си създам един спокоен живот, без да се притеснявам. В никакъв случай не разбирайте, че съм кариерист или пък егоист. Напротив, отделям време да излизам, да се забавлявам, да се запознавам с нови хора, разбираща и подкрепяща съм.
Мисля си, че когато аз самата съм готова за тази стъпка, човекът ще се появи. Просто в момента не чувствам пълния си потенциал за подобни неща.
Пиша, за да си сверя часовника дали наистина на 25 години трябва да се замисля за мъж и деца или просто това са стереотипи на по-голямата час от населението.
Копирам поста на авторката, преди да се появи поредният, който се ужасява, че от три години не е виждала мъж.
Доста хора казаха, че едва ли не съм загърбила мъжете и не излизам. Излизам, ходя на срещи, просто все още не желая сериозното обвързване, а точно лично и професионална развитие.
То няма лошо и да не ходиш на срещи. Не ти се занимава в момента, не ти харесват тези, които те канят, на този етап не си в среда, в която срещаш нови хора…причини много и индивидуални. Напълно ок е да правиш по въпроса това, което чувстваш, че е ок за теб и не те напряга излишно.
Копирам поста на авторката, преди да се появи поредният, който се ужасява, че от три години не е виждала мъж.
Да, така е, вероятно има някакви мъже в живота . По-скоро че не е готова да гледа на тези мъже , с които излизала като за обвързване и че все повече заобичва совободата си, това имах предвид аз. Може би единствено това е някаква грижа за околните/ вероятно родителите и/. Предполагам е въпрос на време да се влюби и да срещне човек, едва на 25 е.
Жената има цели да се развива кариерно. Няма нищо лошо в това. Сега и моментът да се развива в професионален план, когато още е млада и умът й е свеж да учи и усвоява нови неща. Да се обвърже и дете да създаде, това вече ще я спре да се развива професионално. Всичко ще се върти около мъжа й ш детето й. Но когато минете 30 години, трябва да създадете едно детенце и да имате сили и време да го отгледате. Не чакайте да наближите 40 години. Тогава вече сте изморени и става безразличен живота. Най-добрата възраст за създаване на дете е между 30-35 години.
Възрастта между 23-24 и 30 е най-подходящото време за магистратура, тясна специализация и утвърждаване на работното място, изграждане на име и авторитет. Това носи със себе си много позитиви за по-късния период на майчинство. Добрите постижения и заплата в този период са гаранция за високо майчинство и хубави спестявания. Доброто име в професионалната среда и създадените контакти са от полза при връщането на работа, или търсенето на нова такава. Реализираната професионално жена, с натрупан житейски опит, трудно ще се метне на първия срещнат, и ще изпадне в някакви имотно-материални-свекървенски отношения.
От преките наблюдения, които имам над млади хора във възрастовия диапазон 18-23 и 24-30 години, семейството и децата далеч не са им пряк приоритет. Някъде напред, във времето - не го изключват, и никой не е агресивен child-free, но и не им е належаща задача. Учат много, работят много, пътуват много. Хранят се здравословно, спортуват, ангажират се с каузи според интересите си. Спокойно мога да кажа, че им завиждам благородно за интересните и свободни времена, в които изживяват младостта си.
Авторке, ако средата ти те задушава - смени я. Светът е широк и спасение дебне отвсякъде В 21 век да робуваш на предразсъдъци и да съобразяваш живота си с нечии очаквания - не си заслужава.
От преките наблюдения, които имам над млади хора във възрастовия диапазон 18-23 и 24-30 години, семейството и децата далеч не са им пряк приоритет. Някъде напред, във времето - не го изключват, и никой не е агресивен child-free, но и не им е належаща задача. Учат много, работят много, пътуват много. Хранят се здравословно, спортуват, ангажират се с каузи според интересите си. Спокойно мога да кажа, че им завиждам благородно за интересните и свободни времена, в които изживяват младостта си.
Авторке, ако средата ти те задушава - смени я. Светът е широк и спасение дебне отвсякъде
В 21 век да робуваш на предразсъдъци и да съобразяваш живота си с нечии очаквания - не си заслужава. 
Само че изпускате една подробност - момичето е от малък град. Там изборът на срещане на нови и нови хора (мъже) не е толкова много като в София например. В даден момент силно ще се ограничи и го виждам при мои приятелки, които на 30-35г вече започват да се чудят къде да се запознават с нови, защото вече доста са се и задомили и изборът не е като когато бяхме на 20-25.
С децата кариерното развитие на една жена не спира. Не знам защо се приема, че едва ли не каквото направиш като кариера до преди да родиш това ти е. Аз за себе си виждам, че в момента съм много по-мотивирана да имам добра и доходоносна работа, за да мога да дам на децата си спокойно детство, пътувания, преживявания, добро образование.
С децата кариерното развитие на една жена не спира. Не знам защо се приема, че едва ли не каквото направиш като кариера до преди да родиш това ти е. Аз за себе си виждам, че в момента съм много по-мотивирана да имам добра и доходоносна работа, за да мога да дам на децата си спокойно детство, пътувания, преживявания, добро образование.
С децата кариерното развитие на една жена не спира. Не знам защо се приема, че едва ли не каквото направиш като кариера до преди да родиш това ти е.
Разбира се, че не спира. Но и не започва. Ако жената няма професионално развитие преди децата, да започне от нула след майчинство, и да достигне до добри нива, е мисия много трудна, да не кажа невъзможна, ако няма достатъчно надеждни опции за помощ с детето (децата).
Ако една жена роди на 25 (давам моя пример с първото) значи хич да не е трябвало да се пъна за кариера после. Пуу…а аз си мислех, че тия 35-40г преди пенсия ще мога да се наложа, язък…
Родителите са двама. Колкото майката е родител, толкова и бащата. Ако някоя приема, че тя отнася всичко по децата и бащата помага, то нещо не е особено ок разпределено в семейството (лично мнение).
Родителите са двама. Колкото майката е родител, толкова и бащата. Ако някоя приема, че тя отнася всичко по децата и бащата помага, то нещо не е особено ок разпределено в семейството (лично мнение).
С децата кариерното развитие на една жена не спира. Не знам защо се приема, че едва ли не каквото направиш като кариера до преди да родиш това ти е.
Това е самата истина. Ако е амбициозна една жена , майчинството няма да я спре да се развива. Да не казвам, че и не всички жени си дондуркат децата по площадките 2-3 години. Познавам много жени родили първо дете късно , които нямат кариера обаче . Освен, че забременяха инвитро / които успяха/ или с друг вид лечение друго не мога да кажа. Не е ок разбира се да родиш на 18-сет , но и след 32-33 за първо дете да започне опити една жена е малко късно , особено ако се окаже, че има репродуктивни проблеми.
Не е въпросът да се вадят частни случаи кой как се е справил. Обсъждаме принципни положения. Жена след майчинство и без солиден професионален бекграунд много по-трудно ще получи изобщо шанс за развитие, от такава без деца. Може да не е честно, но е факт. Бащата може да е много солиден, и да поема грижата за детето на 100%, но непозната майка без стаж и име, не е най-желаният кандидат за работа, колкото и човека да се изредите да обяснявате как сте изградили кариера след децата 