Каква е работата на мъжа при започване на връзка?

Ми нали и аз така писах одеве, ама вие викате 48 часа било много и нямало начин да си толкоз зает, че да не й се обадиш.
То аз на жена си не се обаждам понякога по 48 часа ако отида примерно уикенда на риба или на ски без нея - дето ми е жена. А какво остава ако е просто някоя, с която сме пили 1-2 пъти кафе.
Примерно ако сме се разбрали, че ще се виждаме в петък, какво да й пиша в сряда - "как си, какво си прайкаш, цунки "?
Уф.

Въпросът беше, както го разбрах аз, че тече някаква свалка и тя му пише, а той не отговаря. Иначе ако някой ми пише всеки ден ще го блокирам, лично аз, но от началото изяснихме, че не съм в последните тенденции.

Това да НЕ отговаряш на обаждане е отвратителна простотия... При всички случаи.

Ми може да е стратегия - не че е толкоз зает, но се прави на зает, а нея почва да я яде едно червейче отвътре: къде ли е сега, дали не е с някоя друга? И се настървява повече
Знам ли ги и аз модерните тенденции. Нищо чудно това да работи (за някои жени, пък може би и за повечето)

Това и жена като го прави е страшно тъпо, за мъж да не говорим.

Не е до възраст, а до натюрел, възможности и желание.
Като си срещнеш свой си човек, искате постоянно да си лафите нещо, часовете и дните минават е така, времето все не стига. Който няма енергия, или отношенията не са му приоритет, да не мрънка и да не се оплаква.

Първи срещи се правят на неутрална територия, дискутирано е 100 пъти, нещо неангажиращо, не заради друго, а за да има липса на стрес, очаквания, и каквото и да е. Парите нямат никакво значение. Социалният живот, връзката, всичко е пари така и така.
Въпреки че на "найна територия" (не в тях) нямам против, даже по-добре, защото не би трябвало да има притеснения.

Зависи и колко време сте общували "задочно".
При идеални условия и двамата са сами, сингъли в момента.
Има моменти единият е пред раздяла, или седи в някакви никакви отношения, но държите един на друг, и искате да има нещо между вас, химия и т.н. В по-зряла възраст, при осъзнати индивиди, нещата се изговарят и всеки преценява в какви отношения би бил, склонен ли е да е, или не. Аз никога не бих оставил стойностна жена, с която ми е перфектна комуникацията, виждам, припознавам в нея всичко важно за мен, и на нея и й добре с мен, без значение в какви обстоятелства е. Но да се вкарваме в някакви драми, не.

Няма как да сте се намерили, да сте с еднакво либидо, или да го кажем високо, сексуални натури, и да се виждате 1 път на 1-2 седмици, това ми е непонятно, освен ако не се "компенсира" по друг начин, или с други хора, което за мен е абсурд.

Такива идими-дойдими са вече тенденция, защото има достъп, възможност за всичко на един клик разстояние, и е избило нещо като "пост-соц" "наваксаване", така да се изразя, а за поколението родено след 90-95 късните милениъли и следващите ще им е все по-трудно за нормални връзки, те не общуват, не се познават, всичко на тъгъдък, грабим с шепи, защото можем, не остана време, давай.

По-зрелите пък са пълни с всякакви проблеми - разочарования, блокажи, здравословни проблеми, циничност, егоизъм, всякакъв багаж.

Говорим си дали е човек, който изглежда силно привлечен и демонстрира интерес. То жена ти предполагам, че си я предупредил къде си и колко време ще отсъстваш. Ама някой във фазата на пеперудките. Ето, да вземем за пример форума, прехвърлих ти последните постове и чак на стр.4 видях да има 48-часова липса от форума, а това е нещо маловажно и за запълване на времето, не е комуникация с евентуален нов партньор, към когото имаш силен интерес.

Ако собственият ми мъж ми изчезне за 48 часа, хммммм лоша работа.

Вие сериозно ли?
С мобилния в ръката?
Ако няма обратна връзка на следващия ден, значи просто не те харесва или общуването го е натоварило по някакъв начин.
Няма земна сила на този сват, която да спре мъж, който е харесал момиче да не потвърди. И с козата в Афганистан ще изпрати пощенски гълъб, но ще го направи.

Освен това, простете, но е въпрос на елементарно възпитание след някаква среща да кажеш, че е било приятно и да благодариш на събеседника си. Дори и да не е било с принца/принцесата на вашите мечти, видял си някой, поговорили сте си, прекарали сте приятно, благодарете за приятно прекараното време и това е.
Кому е нужно да някараш някой отсреща да се чувства грозен, тъп или брутално отхвърлен, никак не разбирам това.
И светът е толкова малък, откъде знаеш този човек къде ще срещнеш пак, може утре да се появи с твоята приятелка, да ти стане колега, или какво ли още не.

Тази липса на финес и елегантност в общуването никак не ме вдъхновява напоследък.

И да си знаете, тези, които са на "пазара" в момента, добротата е висша форма на елегантност и никога не излиза от мода.
Само да се бърка с глупост.


Най-добре е златната среда. И за двата пола.
Крайностите във всички форми вредят. Малко по-спокойно, по-умерено трябва и как да се изразя- хармонично да се развиват.

Значи проблемът не е в хората, а в аповете. Има едни постоянни присъстващи, които са много активни и удавят с писанията си всички останали. Съответно даже и да има някой свестен, по-трудно да го изровиш.
Пък и е вярно, че с възрастта хората стават по-неприятни да го кажем. Здравословни проблеми, притеснения, натрупано негодувание към другия пол водят до пререагиране. Като се натовариш в апа, вместо да се разтовариш и съвсем спичат. Съответно самият ти не си в най-добрата си форма да говориш. Като добавим и че писаното не е като казаното.. Изпускат се нюанси, хората са склонни да са съвсем нелюбезни. Като има и анонимност, съвсем.

Аз ходех преди на един язовир. Не знам дали е така при всички язовири, но там в ниското нямат обхват мобилните оператори, няма и интернет и трябваше да се излезе отгоре на шосето и да вървиш към километър, за да намериш обхват на телефона. И се е случвало по 2-3 дни да не се обадим, ако няма нужда да ходим до близкото село за някакви провизии. Естествено, близките са знаели, че няма смисъл да ни търсят през това време и че може и да не им се обаждаме всеки ден.

Стига сте давали примери с изключения. Като си на язовир без обхват, естествено си уведомила който трябва.
Когато не сте сметнали за нужно да уведомите някой човек, че ще изчезнете за 2-3 дни, то е логично че този човек не ви е важен.
Нещата са ясни като бял ден.

Така е, права си.

Съгласен съм с написаното от Ази.

Въпрос на добро възпитание и култура е да благодариш за срещата и времето прекарано заедно. Също така не виждам нищо лошо всеки от двамата да драсне по един ред, че се е прибрал вкъщи и всичко е наред, след като са се разделили. 

Относно приложенията - за мен не е нормално зрели хора да се спичат или притесняват, като това не идва от аповете, а просто хората са си такива. Ако имаш проблеми в общуването онайн, насочваш се към запознанства на живо.

Имаш ли проблеми онлайн, на живо няма да е песен.

Аз например имам приятел, който не пише, не, че има проблем. Досадно му е, някакви чатове с часове - абсурд. Обаче си въртеше мацките и без чат, с обаждане и т.н.
Миналата есен се ожени и жена му чак възмутена, че на някое съобщение слага по един палец и толкова.

Има начини да покажеш интерес, стига да искаш.