Партньорът ми не иска да се върнем обратно в България…

И Югендамт ще й помогнат за място в ясла. На мен ми беше дотегнало да чакам за място, отидох при тях, сложиха един печат на документите, пратих ги в общината и дъщеря ми следващата седмица беше на детска градина. Тамън бащата няма да смее да гъкне пред социалните.

Тоест ти имаш немско образование, с което работиш, но се притесняващ, че няма да ти го признаят в България?
Напълно е възможно.
И приятелят ти е прав. Стой си на задника - учила си, постигнала си нещо.
Къде ще се връщаш? Нали в България няма да ти признаят дипломата, защото просто такъв стил на обучение не съществува?
И аз съм завършила в Германия, ако се върна в България точно мога да си скъсам дипломата.
Не прави глупости - какво ще правиш на 22?
Ще записваш наново българско средно образование ли?

Здравейте на всички!
Успях да прочета последните изказвания по темата.Благодаря ви за вашите отговори!
Тъй като мнозината са против това да започвам живота си наново в България,реших да помисля какви са конкретните причини за това мое желание или за някои така наречения каприз.
Да,с партньора си не съм женена.Живеем заедно и отглеждаме сина си.
Той е странен човек-в началото на нашата връзка беше джентълмен,помагаше ми,беше мил…а сега е с нетипично държание вече от над една година-заядлив,нервен,непукист..не усещам никаква емоция от него.Буквално все едно сме съквартиранти.Нито сме интимни(под това число влизат целувки,прегръдки),нито се опитва да ме разбере.Не казвам,че аз съм перфектна.Сигурна съм,че и аз се държа на моменти троснато и намръщено.
Не ми допада и държанието му към мене пред негови роднини-винаги иска той да е център на внимание,да говори той,ако кажа аз нещо,най-вече ако той не е на същото мнение,да ме унижава пред другите като се заяжда с мене.
Пример:бяхме се събрали с родителите му,брат му и неговата жена,с жената на брст му си говорихме за козметика и той почна да говори пред всички как съм харчела пари за скъпа козметика,даже почна да споменава марки,цени и тн…наистина останах в шок и точно тази случка няма да я забравя,а това се случи в началото на връзката ни.Да,купувах си разни глезотии на световноизвестни марки,но не на редовна цена.Още си угаждам,нали съм в Германия?!
Чувството да се чувстваш самотен във своята собствена връзка е ужасяващо.
Липсва ми социален конкатк най-вече.Различна съм,не всеки ме харесва,но успявам да изграждам запознанства/приятелства.Тук обаче е наистина по-трудно отколкото в България.
Днес бяхме излезнали навън,минахме покрай един парк,на който имаше сравнително много дечица.Направи ми обаче впечатление,че децата не си играха заедно,а със своите родители.Не го виждам за грешно,но нали идеята на такива обществени паркове е именно децата да общуват със свои връстници?
В нашия квартал има много родители,чиито деца са около възрастта на нашия син и всички предпочитат да се прекарват свободното си време само и единствено със самите тях.Окей,за децата не е ороблем,тъй като повечето са на ясла или детска градина по минимум 5-6 часа от по-пт,но и ние възрастните имаме нужда от общуване.Поне аз.
Колкото и да е разочароващо за мене това,което написах по-горе,не би ме демотивирало до такава степен,че да не си изкарам поне един Ausbildung(дуално обучение).

Чужбина не е като България. Казвам го като човек, който също живее доста време зад граница. И за съжаление перфектно няма никъде. Трябва човек да избере по-малкото зло според неговите разбирания. Чужбина ти дава закони, които се спазват,
здравеопазване, което е на високо ниво,
инфраструктура, където знаеш защо плащаш данъци,
относително възпитани и културни хора около теб.
Но никога няма да ти даде уюта, който България ти дава. И това е факт. Много е важно с партньора ти да имате общи виждания, защото това показва колко държите на връзката си. Виждам, че пишеш и мислиш като грамотен човек, без значение какво образование имаш. Ако аз бях на твое място ще намеря начин дистанционно да си завърша средното образованието. Има много курсове за счетоводители, които също можеш онлайн да изкараш. Ще трябва да стиснеш зъби няколко години, но така и на теб ще ти е по-сигурно после да вземеш решение за твоята връзка и дали да не се върнеш за постоянно да живееш в България. Имаше една инфлуенсърка, която буквано с две малки деца и нестабилна работа напусна мъжа си в чужда държава и сега години по-късно си живее доста добре.

Българи нямате ли наоколо? Няма ли с кого наистина да общуваш? Предполагам, че със сънародници искаш да имаш контакти. Аз не бих примерно, защото съм им яла попарата и то нееднократно.

За колко големи деца става въпрос на площадката? 1-2 годишните си играят сами или с мама и татко. Вече 3-4 год. завързват приятелства и то с познати деца най-често от детската градина или приятелския кръг на родителите.

Разбирам те, но според мен не е подходящ момент за местене.
По-добре изчакай детето да го запишеш в 1 клас. Да не мислиш че като го дадеш на градина ще почнеш работа. Идея си нямаш, по мои наблюдения познати така са пропищели, плюс това са имали работа от преди. Никой не ги търпи, една позната се чудеше на къде да похване, че няма кой да и гледа детето, стигна до болници с него. Накрая се редуват с мъжа и да си работят техен бизнес, единия като е на работа, други гледа.
 Друга цял месец и праскаха карантина след карантина (шарки, скарлатина) , на никой не му пука дали работиш. Тя не работи се, вече 5,6 години опита се. С ясленско, градинско дете не е подходящо за местене, без работа, без покритие.

Ммм,нее.Има една българка,която е доста по-възрастна от мене.След преместването ни в новия град се запознах с нея.Мила жена е,но сме се виждали само един път и това беше миналата година.Оттогава не сме си нито писали,нито виждали.Тя твърди,че е много заета,защото работела до късно през седмицата.Даже едвам си уредихме среща,то аз ако не ѝ бях писала,даже и нямаше да се видим сигурно в близките 100 години,ако не бях поела тази инициатива.
Не държа да общувам с българи,важното за мене е да имам някакви общи интереси с другия човек.Тук съм срещала доста млади майки и всичките бутат сами количките.
Много хора твърдят,че в България хората пък са завистливи и интриганти,но това си е вече до човек.Странното е,че в нашата държава повечето паркове са потрошени,я откраднато нещо от площадката,счупени пейки,ала хора от всякаква възраст се събират и си лафят или играят.
Тук,в Германия,във всеки квартал си има по поне едно или две малки паркчета с пързалка и пясъчник,но много рядко виждам тези да се ползват.Тук не говорим,че хората могат да си позволят финансово да заведат децата си във вътрешен детски център.

И аз се чудя на желанието на авторката да се връща в България. Лошите неща винаги се забравят много бързо когато живееш в "изолирана' страна като Германия.
Разбирам носталгията й, но в България какво точно ще прави като остане без работа и без пари?
С кого ще се среща и вижда като няма пари за срещи по заведения?
Още повече, че щом от 16 годишна живее там трябва поне мъничко да се е интегрирала.
На работа не ходиш ли? Ако си по майчинство изчакай да се върнеш на работа. Все ще завържеш някакви контакти.
В България хората те "измерват" по доходите, които получаваш. Толкова бързо ще се озовеш в една огромна дупка, че няма да можеш да изпълзиш от там.

Да. Много хора живеят в розов балон относно България.

Както и много хора мислят че в чужбина текат реки от мед и масло.

Имах колежка българка, която се връщаше няколко пъти за "постоянно" в България.
Говореше същите неща като авторката докато всеки път като останеше без пари търсеше заеми от всеки, за да се върне в "гадната Германия".
Накрая се омъжи за германец, роди му дете и си седна на задника.

happymommyy,

Когато детето ти тръгне на детска градина или ясла,  ще се запознаеш и с други майки от групата по родителските срещи и можеш да ги попиташ, къде водят децата навън. Няма да ти станат приятелки вероятно, но поне ще можеш да разменяш по някоя дума с тях. Можеш и сега да опиташ да завържеш разговор, не всички немкини са борсуци и гледат страшно , сигурно си притеснена от отхвърляне, но опитай.

То пък тук да не мислиш, че само те чакат да се появиш в парка? И тук е като в Германия. По малките деца играят с родителите си, по големите са на групи, но родителите си седят отстрани. За 4 години висене в единствения парк в града имам познанство само с една майка от миналото лято. Но като е студено, не ходим в парка и не сме се виждали отдавна.
На твое място не бих губила време в сладки приказки с познати, а бих оставила детето да играе и бих седнала да чета учебник по избрана от мен специалност. Така когато решиш да продължиш образованието си ще имаш начални знания и ще ти е по лесно.

Да четеш учебник, докато гледаш детето навън.... явно твоето е било мноого спокойно. Никога не бих си позволила това.