Вече е официално и мога да пусна награденото детско стихотворение, което вярвам няма да развълнува толкова децата ни, колкото ще се впечатлят от броя участвали стихотворения
(въпреки, че е писано за по-големи деца) https://oborishte.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8% … -%D0%B7%D0%B0-11/
Този текст е за теб и вниманието към моите стихотворения, за колорита, който внасяш в темата, за отзивчивостта ти да даваш решения на нерешими задачи, абе за цялостна дейност с една дума
Благодаря и на всички майки, които ме подкрепят и търпят
Пролет надникна в гората ни пак –
чакана, искана, носеща радост!
Слънцето плахо подаде й знак:
Хайде, раздавай от твоята младост!
Първо обагри дърветата в цвят,
вещо с вълшебно перо ги погали.
Вижте ги, колко са нежни – блестят!
А пък Южнякът – обул си сандали!
После разстла по полето килим,
случи се някакво чудо в зелено!
Да пролетта е сезонът любим –
нишка любов тя завърта с вретено.
Песен се носи, и глъчка, и смут,
Зимата взе си за спомен кокиче.
Беше забравила нрава си лют,
каза, че всъщност сега ни обича.
Сънен Мецан се показа навън,
гледа - гората е в нова одежда.
-Мечо, повярвай, това не е сън,
всичко тъй прелестно вече изглежда
Пс С тия рими и аз колко да съм добре в главата?