Кой да гледа детето

Съболезнования за мъжа ти! Възможно ли е освен тежкия пубертет, детето още да преживява тежко загубата на баща си? Явно са били и много близки. Не мога да си представя колко е трудно за дете в пубертет/предпубертет да загуби най-близкия си човек. Получила ли е някаква външна помощ да се справи с травмата? Вие говорили ли сте и говорите ли си за това?

Да, определено загубата на баща й, също й оказва влияние. Тя дори имаше страх да се прибира сама от училище, което е на 100м. от нас доста дълго време. На мен ми сподели чак наскоро, че всъщност й е било мъчно да гледа пейката пред блока, на която баща й я чакаше понякога, когато се прибираше от следобедните часове в училище късно вечер. Знам, че има нужда от външна помощ, но ми е много трудно да я убедя, от малка е с характер. Преди малко повече от година се срещаше с един психолог онлайн и той доста й помогна, но спря, защото  май прекалено много я притискаше на тема кариерно ориентиране, а тя беше още прекалено далеч от това. Сега започна от време навреме да подхвърля, че би искала да подновят срещите. Надявам се сюдо края на ваканцията да я убедя, тази седмица не съм на работа и сме заедно.              Това, което исках да кажа по темата е, че преди да останем сами не мислех, че е трудно сама жена да гледа едно детенце. Само си представям какво би било с малко бебе или с двегодишно на ясла и мама на работа, без да има кой да помага, ако се разболее. Много добре трябва да си обмисли решението всяка една жена, която избере самотното майчинство. Нямам предвид развод, когато нещата не вървят, там е друго, а съвсем съзнателен избор, още преди да е станала майка.

Разбира се, че е трудно сам човек да гледа дете. Ако е малко е и невъзможно, защото някой трябва да гледа детето и да изкарва пари и по-често е трудно това да е един и същи човек. И при по-големи, дори фактът, че цялата отговорност е само при теб тежи доволно, да не говорим за всичко останало.

lyatno vreme, съчувствам искрено. Пубертетът е сложна възраст и без такава огромна загуба, но ще мине. Децата стаяват някои неща като по-малки и в пубертета им избухват. Говорете си двете много. Психологът не е универсално решение на нищо. По-важно е вие двете да говорите, а дори тя да не слуша винаги просто не спирай да опитваш с добро, с обяснения, ще се канализират нещата.

Малко далеч от текущото, но авторът на темата е с безумно малоумен опит за ред пил. Съжалявам, ама...

И преди съм го казвала и пак ще се повторя - родила съм 2 деца ЗАРАДИ СЕБЕ СИ, а не на татко им. Перфектен мъж няма - това го разбрах преди да се омъжа, след 3 връзки с ОК мъже които според мен не бяха перфектни. Има само ПЕРФЕКТЕН ЗА ЦЕЛТА.

Един за деца, един за интелектуален стимул, един за секс?

За интелектуален стимул ?? Ха Ха Хааааааа.

Ами да. Не всички мъже са тъпи галоши.

Така е, но слуша ли ми се дървена философИя?

?!?! Моя, не че е мой, се интересува от мотори, от високолетящи гълъби, от специфично програмиране (не програмиране изобщо), намира диференциалните уравнения за красиви и си решава по някое за кеф, освен това се интересува от опера, следва и активно се интересува от 7-8 сопранота и 3-4 млади тенора, чете автобиографии и исторически книги, и малко планинско колоездене и планинско бягане. А и от мушката и сакъзчета, лозарство и овощарство. Поне по 10 теми може да се говори за интересни неща с него. Не знам ти къде намираш само дървени философи. Смени си средата.

Аз нямам среда от мъже която да сменям. Средата ми е от жени в момента и ми харесва защото е необвързваща и лека пък готина и интересна. Няма как да ме вържеш да слушам за съкъзчета, нито за тенори, мисля че това е част от проблема ми с намирането на мъж. Наслушала съм се на мъжко говорене и ми е писнало.

Е, то след като теб самата нищо не те интересува....

Познавам двама мъже,които гледат децата си много повече,отколкото майките.
Единият работи лека работа -на 4 часа.През останалото време си е вкъщи.
Жената работи на две места .
Другият изобщо не работи.Стои вкъщи,гледа две деца,готви,чисти,пере.
Жената има успешен собствен бизнес .
Фактически жените издържат семействата.

Останалите ми близки и приятели-ами майките са тези,които гледат децата през повечето време или пък баби помагат...или детегледачки..

Да,понякога и жените излизат вечер и се забавляват,ама май по-често мъжете го правят...

Не е нова мода, а резултат от промяна в ролите. Жените вече не приемат майчинството като единствен приоритет. Искат лично време, кариера, социален живот – както и мъжете. Не знам дали това ги прави "лоши майки", ама показва, че светът се е променил и семейната динамика се променя заедно с него.

От друга страна, мъжете днес участват много повече в грижата за децата си, има повече споделена отговорност. Някои двойки успяват да балансират, други – не.
Фокусът не трябва да е върху това кой пол е по-грижовен, а защо в конкретни двойки има дисбаланс.
Причините може да са лични, психоемоционални, социални, ментални.....
Да, има майки, които не са толкова ангажирани – има и бащи, които не са.

Напоследък се наблюдава тенденция някои мъже да обвиняват жените, че са се ‚разглезили‘ или че не си гледат децата както трябва. По мое мнение, дамите , все по- образовани и можещи,  логично си избират нови пътища за развитие и себеизразяване.
Струва ми се, че това обвиняване към жените често идва от усещане за загуба на контрол и роля.
 В миналото мъжът е бил основен авторитет и източник на сигурност – изкарва парите, жената гледа децата.
 Сега обаче жените са по-независими, по-осъзнати, имат кариера, свои желания.
Това разклаща мъжката идентичност – особено при мъже, които са възпитани в по-традиционен модел. И когато един мъж усеща, че няма вече същата власт или признание, лесно влиза в режим на обвинение.“

По-лесно е да кажеш ‚жените вече не стават‘, отколкото да признаеш, че си в свят, който изисква нов тип мъжество – не доминация, а партньорство, не контрол, а емоционална зрялост.

Много правилно казано.
Ерата, в която мъжете упрявляват света, приключи.