Когато пуснах темата, знаех, че ще има хейтър, които ще пишат само, за да се заяждат (на такива няма да отговарям, целта не е да си докарваме още негативизъм в ежедневието, а да обсъдим тема, която е важна най-вече за психическото здраве на жените). Много се надявам, тези които се заяждат в момента да не са майки, защото ако са е доста грозно.
Обаче мнението на повечето от вас е доста полезно и се надявам повече млади майки да го видят, за да се подготвят психически и да видят как ние майките се справям спрямо това, което ни е дадено.
Да, когато нямаш избор се стягаш и изглеждаш така все едно нямаш нужда от помощ (както е в моя случай), но принципно е хубаво да си помагаме взаимно.
Помня един смешен случай, в който с мъжът ми не бяхме спали 24 часа понеже на синът му изникнаха 2 зъба едновременно и на другия ден трябваше да ходим на магазина да напазарим. Съответно отиваме тримата, детето заспа в колата, ние едва се мъкнахме и на асансьора се засякохме със съсед, който също е с малко бебе.
Той ни попита: Ехо как сте? Как е малкия малчоган?
Ние: Добре сме, малкия спи сега, че снощи се поизмори малко. Вие как сте?
Той: Оооо ние сме много добре, нашия го дадохме снощи на родителите ми, че да свиква, сега отивам да го взема.
След това всеки тръгнва на където се е запътил и с мъжът ми се спогледахме и прихнахме да се смеем, ама такова шизофренично, когато знаеш, че има и хора, които са си добре, просто ние сме прецакани.
Обаче мнението на повечето от вас е доста полезно и се надявам повече млади майки да го видят, за да се подготвят психически и да видят как ние майките се справям спрямо това, което ни е дадено.
Да, когато нямаш избор се стягаш и изглеждаш така все едно нямаш нужда от помощ (както е в моя случай), но принципно е хубаво да си помагаме взаимно.
Помня един смешен случай, в който с мъжът ми не бяхме спали 24 часа понеже на синът му изникнаха 2 зъба едновременно и на другия ден трябваше да ходим на магазина да напазарим. Съответно отиваме тримата, детето заспа в колата, ние едва се мъкнахме и на асансьора се засякохме със съсед, който също е с малко бебе.
Той ни попита: Ехо как сте? Как е малкия малчоган?
Ние: Добре сме, малкия спи сега, че снощи се поизмори малко. Вие как сте?
Той: Оооо ние сме много добре, нашия го дадохме снощи на родителите ми, че да свиква, сега отивам да го взема.
След това всеки тръгнва на където се е запътил и с мъжът ми се спогледахме и прихнахме да се смеем, ама такова шизофренично, когато знаеш, че има и хора, които са си добре, просто ние сме прецакани.
