Трябва ли да се помага на майката

Доста добре описано и вярно
Като се замисля, нашия род е доста отчужден, родът на мъжът ми също е така, което е много тъжно. Иска ми се синът ми да знае, че има голямо семейство и да го познава, а не да е чувал само за тях.

Всеки има различно разбиране за помощ-както от страна на майката, така и от страна на бабите. За мен е помощ някой да дойде при бебето за един час докато спи, за да отида да си оставя болничния на работа и да не го разкарвам из целия град. Не е удачно свекърва ми да излиза от работа, нито майка ми да изминава 400 км за това нещо и не се тръшкам, че не са имали възможност да откликнат във всеки един даден момент, когато на мен ми е било удобно. Не обичам някой да ми чисти, подрежда, пере и после да се чудя къде ми е прибрал нещата, защо са ми съсипани дрехите или да ме товари с непоискани съвети. Не разбирам от къде е този зор някой да ти се навира и да ти се меси. Ако някой иска да направи нещо не съм го спряла, но никой не съм карала да се чувства длъжен за това.

Ама насила ли го направи?

Аз самата съм ходила 2 пъти за по седмица да помагам за внучката (не броя взаимните гостувания). Със самолета и по свое желание, докато съпругът ми вкъщи гледаше собственото ми дете с 1 година по-голямо от внучето (т.е. явно и двамата сме имали желание да проявим гъвкавост и да я отменим, но не сме били длъжни). Дъщеря ми имаше нужда - единият път трябваше да защити специализация (бащата също и по същото време). Другия път трябваше да свършат куп задачи двамата по избор на жилище, одобрение на ипотека и т.н. Внучка ми е на 1,5 г. И живеят на 1500 км. Не става дума за ежедневно гледане. Или по време на вирус. Или за изникване на зъби. И т.н.
Аз пък не очаквам подобно нещо от 80-годишната ми майка.
Обаче авторката говори за това как е била "втора майка" и постоянно е била при сестра си. Явно точно това очаква. Постоянно и с дни някой да гледа детето. Това обаче не е работа на никой роднина.
Тя така и не уточни дали очаква тази помощ да е инцидентно при сериозна нужда или визира постоянно някой да е на разположение. Няколко пъти беше попитана, а е ввъпрос на възпитаниео човек да отговаря на въпроси и не игнорира хората, които са си направили труда да отразят нейния казус. Връткането в стил "няма да си говоря с вас, а ще си пиша избирателно" не е много ОК във форум, в който темите са достъпни до всички потребители. Даже и в правилата на форума пише по въпроса.
Ама роднините не желаят и най-вече (тя го написа) те са отчуждени помежду си.
Ако желае промяна, нека не изисква, а да организира срещи, събирания и сближаване на роднините. Може пък проблемът да е съвсем другаде, виждайки я как приема всяко различно мнение като заяждане.

PB88, права си, разбира се. Никой не е длъжен да не е егоист. По-сплотените семейства са по-успешни. Гледането на деца е много, много трудно. Който е останал с едно, може и да му е малко по-лесно. Може би тази култура, че не трябвало да се помага, е една от причините да се раждат все по-малко деца.
Определено коментарите са заядливи и хейтърски, но те винаги са такива. По-добре да не казвам какво си представям като чуя някоя, която не била длъжна.
Няма нужда да пускаш тема, на повечето хора, поне у нас, им се помага. Дори тези, които казват, че се справяли сами. Много рядко ще видиш живи баби и дядовци, които съвсем да не помагат. Не става въпрос само за помагане, а за това да прекарват време с внуците си. Отделно техните деца ще могат да си починат и да се погрижат за себе си, а това да гледаш как детето ти болно се грижи за внуците ти, докато едва се държи на краката си, дори няма да го коментирам.
Няма никакъв смисъл да се изнервяш тук.

Да попитам за каква помощ става въпрос в темата.
За помощ по изключение или за постоянно гледане.
Защото за мен отговорът е различен при двата варианта.
Останах с впечатление, че става въпрос за втория вариант и коментирам него. Но да не се окаже, че става въпрос за първия. Тогава отговорът ми би бил друг.
Ако става въпрос за първия вариант – за помощ по изключение, според мен, ако е възможно, би било добре близките да помогнат.
Ако става въпрос някой редовно да ни гледа детето, това за мен говори за незрялост на родителите, което за мен е огромно "не". Зрелият човек носи отговорност за изборите си. Не вика мама да носи отговорност вместо него.

Та, за компютри или за компоти е темата?

На така зададения въпрос,отговара ми е НЕ. Ако искат,ако могат,ако се налага-да.
Но да "трябва ",не не трябва.
Особено първата година на мен ми беше най-лесно с бебето,но аз имах много кротко бебе,не знам какво е да реве по цяла нощ и да не спя,или да плаче от зъби и колики. Приемам,че съм изключение, но първата година ми беше лесна. Никой освен бащата не го е гледал,дали денем или нощем,неприятно е,че не е могъл да се наспи,а ходи на работа но е така. Трудно е да си родител,но ако си помагате взаимно,не се усеща,а и минава бързо.
И аз гледах на брат ми и сестра ми децата,но не очаквам те да ми помагат сега. Брат ми дори е дядо, има си внучка за гледане

Оф, сещам се за онази реклама с шоко мечетата.С бабата егоистка, която не иска да помага. Ако бащата работи далече, майката нещо и стане и се наложи да ходи по болници(дано не се случва), тогава пак ли ще се правят на ударени?
Едно време повечето сте изкарали всички ваканции при бабите. И бабите са били щастливи, но сега започнаха да им промиват мозъците че вместо да гледат внучета и да правят баници и питки трябва да обикалят по екскурзии, спа и маникюри.

Или ако ни нападнат марсианци....

Добре че в темата не става въпрос за нито един от двата случая.

Който не е съгласен с авторката е хейтър.

Никой не е длъжен на детето ти, освен ти и баща му. Ако роднините имат желание и възможност, тогава помагат. За мен помощта не е равносилна на отглеждане.

Имам приятели без нито една баба в града. Понякога са ми казвали, че за тях е помощ просто да приспят децата и да има кой да остане при тях за 2 ч да идат на кино или вечеря. Просто това. Да, това също е помощ. Но няма как майка ти да мине 500 км Бургас-София, за да идеш на кино.

Някои дори нямат живи майки,  имам и такива близки. Майките им са починали отдавна, не са видели внуци. И хората си родиха деца и си ги гледат. Не чух да казват колко са прецакани, че баби няма.

За трябването, не. Не трябва. Но, ако имат възможност, добре е да го правят. На мен са ми помагали и знам колко е хубаво.

Авторке, сама казваш, че не сте много близки със семействата си. Поне по диагонал това схванах. Ами ето ти отговора. Затова не помагат. Ти си го правила, но така си решила. Не очаквай другите да мислят като теб. Свиркай си. Ще става по-лесно, от личен опит го казвам. Моята вече е почти тийн, но ако знаеш как ми липсва времето, когато ходеше на градина... Ще ми се за малко пак да е хлапето, което се гушкаше в мен и аз подмятах на ръце. Сега е по-висока от мен, не си показва носа от нейната стая, гледа се почти сама и ме гледа въпросително като отворя вратата да я видя поне за малко.

За мен е излишно чопленето в посока "други семейства са по друг начин, следователно ми се полага и на мен, и аз ще тропам с крак за същото". Не става така. Гледаш какво е твоето положение - имаш мъж, който е на линия, имаш здраво бебе, имаш си майчинството - адаптираш се към тези доста добри обстоятелства. Сравненията с другите жени явно носят повече напрежение, за какво се продължава в тази посока, най-малкото не е продуктивно...

И ние сме си гледали бебето сами, и досега детето не е спало и една нощ на друго място - просто обстоятелствата са такива. И за операции сме влизали, и защити, и всякакъв вид ангажименти сме имали... когато единият влиза в болница, другият поема всичко останало. А това да набутам болно дете на възрастен човек пък точно никога не ми е било вариант. И детето пак си познава роднините, има много добра връзка с тях - отдавам го и на това, че не сме имали сблъсъци на тема кой какво е ни е длъжен като родители, никой не се е бъркал в ежедневие и възпитание
Давам тези примери само, защото авторката пита за опит и мнение.
Нито съм прецакана, нито съм жертва - още повече, както казах, че имам здраво дете, имам мъж, който се грижи за семейството си.

Не, не трябва. Зависи дали се търси ежедневна помощ или някакъв друг тип регулярна грижа за децата от страна на роднините или е необходима инцидентно и от време на време.

Мен ме отгледаха бабите ми - с едната живеехме, а другите две ме гледаха лятото на село. Аз обаче израснах през 90те и моите баби се пенсионираха много рано и не работеха. В ситуацията на авторката не знам роднините ѝ дали са ангажирани с работа, но ако са, то очакването за регулярна грижа е твърде оптимистично. Ако са пенсионери, то вероятно наближават 70 годишна възраст и по обективни причини ще им трудно. Сестрата си има семейство и дете и всички произлизащи от това ангажименти. Ако пък работи, още по-трудно.

Ако пък при инцидентна нужда от помощ, всички се правят на разсеяни, то авторката вероятно има друг по-голям проблем с родата.

Не, никой не е длъжен и не вменявайте вина на близките.
Това, че Вие сте помагала си е ваше решение, а и човек не помага за да му върнат услугата.
Наемете си бавачка, нищо страшно.

Пет години си помагала на сестра си? Боже Господи!
На майката помага бащата. Ако поради някаква причина е нужна помощ (при евентуална болест, отсъствие, детето има някакъв проблем) на майката се помага когато е поискала помощ.
Може би съм деформирана, понеже никой 13 години не ни е помагал. Родата да се юрне да ми помага за да “си почина от детето” не ми е в разбиранията и очакванията.

Не ми харесва тонът на авторката.
Иначе смятам, че роднините вече ви помагат, като не ви помагат. Време е да пораснете и да спрете да се тръшкате и да изисквате.
Може би след време ще осъзнаете, че са ви направили услуга, като са ви оставили да се оправяте сами.
Иначе щяхте да сте абонирани за свекървенската тема и ежедневно да се оплаквате от оная чума, майка му...а собствената Ви майка щеше неимоверно много да Ви дразни с желанието си да изживее втора младост, мислейки се за майка на внучето си.