Блокиране, гоустване - модерно "късане" или страх от конфронтация?

В този конкретен случай, дори не бих останала на срещата. И да, в лицето щях да му кажа, че не обичам да ме лъжат и да се представят за нещо, което не са. Не смятам, че твоята ситуацията е пример за гоустинг. Пример е за човек, който съвсем умишлено те е вкарал в заблуда и не смятам, че нещо му дължиш. Ситуациите, които визирам аз, са съвсем различни.

Иска се снимка с вестник на който се вижда днешна дата....🤭🤭🤭

Не бих се обяснявала на човек, когото не съм харесала, освен ако не настоява и пита многократно.
Давала съм обяснение след нарочни настоявания за обратна връзка. Хората реагират различно – някои се вбесяват и стават агресивни, други се свиват и започват да се извиняват (което пък е гадно, става ми жално, че съм наранила някого), трети благодарят просто. Един ми каза, че ще нося цял живот вина за него и отношението си, че съм била лоша с него, а той бил един умиращ човек. Изобщо, палитрата е голяма. Категорично – не бих се обяснявала на всеки. Според човека и ситуацията. Не на всички им понася.
//
След дълги години не съм имала познати или приятели, които да ме блокират мен или гоустват. Аз също не съм. Подкрепям изцяло мнението на Наивница. Нещата се случват с натрупване при дългогодишно общуване.

Относно обясненията, и аз съм против. Помня един случай, след като казах, че няма да се получи, човекът поиска обяснения, после започна да ги оборва, да се мъчи да ми се доказва, да ми кисне под прозореца. Неприятна ситуация. Оттогава не го и правя. Но винаги съм казвала, когато съм приключила. Оттам насетне, вече гледам да не влизам повече в комуникация.

Това са стари неща де, понеже съм обвързана от доста време Припомних си сега обаче случаи, в които са ме потърсили (нали знаете, някои си се пробват периодично ), и аз съответно съм казала, че съм обвързана... Ами реакциите са варирали от пожелания за успех, до откровени излагации (един се опита сметка да ми държи, много се смях ). Та да, различно реагират хората, но тук вече с чисто сърце казвам, че това си е техен проблем

Еми точно затова не се обяснявам на никого - нямам нерви да слушам оборвания или цупенета и всякакви други реакции. Не ме вълнуват и затова не си го и причинявам. Моето психично спокойствие ми е по-важно от тяхното, sorry not sorry

Човек има смисъл да се изяснява или с някой близък, или с някой, който е донякъде близък и може да го чуе. Това е рядко. За всичко останало има разни видове реално или интернет игнориране, дори блокиране. Човек на възраст съм, изобщо не ми се занимава да коригирам нечии първи седем години или представите на човека за нормално. Странно, но повечето хора изобщо не разбират кое от постъпките им не е ок, те затова и така постъпват. Даже е много често някой да се насе*е и да се чувства жертва, че и да изисква да му се извиняваш ти, или да ходи да реве по цялото село, квартал, форум, интернет, че нещо той е пострадал, защото не му търпиш грубостите.
Лично аз блокирам хора, които не спират въпреки, че ясно съм казала и показала, че няма да общуваме повече. Трия хора, с които не искам да съм свързана, а профилът ми във Фейсбук е публичен, та никой нищо не губи, да четат ако държат. Гоуствам хора, на които не искам да обръщам толкова внимание чак, колкото би било да ги изтрия или блокирам, или хора, с които временно нещо сме се напрегнали. При всички случаи имам все по-малко стимул за втори и трети шансове. Човек веднъж минал чертата почти винаги я минава толкова пъти, колкото си склонен да изтърпиш.

Аз ли не разбирам темата? Мисля, че въпросът беше дали е ок да прекратиш взаимоотношения без да кажеш, че ги прекратяваш (да се изнижеш по терлици), а не дали трябва да даваш подробни обяснения за решението си. Разбира се, че ако си прекратил и отсреща продължават да досаждат и напинят, най-нормалното е да ги игнорираш/блокираш. Това дали ще даваш някакви обяснения си е лично решение - понякога можеш да решиш, че човекът отсреща заслужава някакво обяснение.

Не всеки разбира кога е нежелан, кога е редно да се отдръпне, кога е прекрачил граница и отсреща няма да го търпят. Заради такива индивиди съществуват опции като скриването на чатове, спирането на известия, блокирането. Съгласна съм, че е мишкарско да се изнижеш без никакви обяснения и да оставиш другата страна да се сеща сама. Имаш ли гаранция обаче, че ако кажеш "приключваме отношения", от другата страна ще те разберат? Справка съседната тема - мъж казал на жена, че няма интерес към нея, но тя не спира да му пише. Срещу такива само блокирането помага, колкото и да си ясен и категоричен, те няма да се откажат.

А ако някой ви гоустне след продължителни взаимоотношения, е редно да се запитате дали наистина е станало внезапно, от нищото, или намеци, че нещо във взаимоотношенията ви не е особено наред е имало, но вие сте ги игнорирали, че човекът отсреща много пъти ви е дал шанса сами да се сетите, но след като не сте, той е принуден да избере последната останала опция?

Не е мода, случва се просто защото така е по -лесно. И ми се е случвало преди доста години, та затова казвам че не е мода. И не говоря за блокиране, а за хора , които просто се отдалечават.
Имала съм колеги ,с които всеки петък бяхме навън, по кръчми и заведения, шеги и забавления, дискусии и дълги разговори - какво ли не, толкова заедно сме били и познай- след като напуснаха, започнаха на друго място работа да видиш как лесно  забравиха за всичко това, ако се сетят за една коледа и нг ще е чудо. повечето и това не се сещат.

Факт е, че монетата винаги има две страни. Така е, има хора, които не се усещат. Обаче има и хора, които умишлено дават грешни или смесени сигнали, и после изкарват другия виновен. В крайна сметка, всеки преценява кое е най-правилното за него. На мен ми е по-комфортно да се изправя срещу човека и да бъда открита, отколкото да спусна информационното затъмнение.

За близък човек ясно, но за всяка патка, която ти лази по нервите, наистина ли ще трябва цяло късане? Триеш и забравяш. Ако иска да се сеща, че не ти е по вкуса и защо.
Лично аз нямам желание или потребност да кажа на човек "Много си проста, но и тъпа, не те харесвам, няма да общуваме повече", особено ако не се налага. То може и с други думи да се каже, но тогава прост и тъп човек няма да го разбере. В общи линии, е доста трудно да се разминеш толкова с човек, който е способен да схване какво му казваш.

Това и преди социалните мрежи си го е имало винаги - да спреш да говориш на някого и да го търсиш. Сигурно и тогава са се чудили защо и как така в някои от случаите.
Просто на днешно време самият начин по който се осъществява, позволява и активно да забраниш да могат да те търсят, а не просто ти да спреш да отговаряш. И активно да наложиш игнориране на това търсене - те може да те търсят но да настроиш ти хич и да не виждаш това. Прекалено лесно е в момента да се комуникира и някакси всеки го приема за даденост - и това че той може да потърси някого, и това че евентуално ще му отвърнат и ама как така няма...
Че не е най-зрелият начин да се решават проблеми като се покриеш - не е. Но го използват много хора. Познавам и такива които го правят супер редовно, те просто не се занимават никога нищо да изясняват, да решават проблем или друго. Рязко им стават другите виновни и се изпаряват, хем и ей така да са наказани, видите ли. Имах познат, на който повечето каквито и да е отношения с хора приключват по този начин, то на него дори не му е това най-сериозният проблем де ама не е тук мястото да му слагам диагнози. Не се и изненадах когато и с мен направи същото, ей така както до преди това контактувахме сравнително често и нямаше индикация че нещо не е наред.
Има и такива които нямат капацитета да разрешат конфликт и бягат от него, те просто не знаят какво друго и как да го направят. А има и случаи когато конфликт или каквото е, просто няма как да бъде разрешен и няма и смисъл да се опитва повече човек, но пък отсреща не се отказват и това естествено дотежава и никой не е длъжен да го търпи.
И аз нямам навик да блокирам хора, то не се и налага. Изключвам тези които пращат неприлични снимки примерно в Месинджър, с тях не мисля че има какво да си кажа В някаква по-нормална ситуация мисля че успявам да се разбера с човека.

Според мен в отношения, при които имаш представа какъв е човекът и го познаваш малко от малко, знаеш къде си сгафил. Особено пък в отношения мъж/жена. Мъжете обичат да тестват граници и до къде ще им се размине, много пъти ми се е случвало дори в приятелски отношения - преставам да отговарям или отговарям с една дума, за да стане ясно, че не желая да общуваме повече.
В началото всички казват - какво става, нещо обидил ли съм те, а после започват да говорят в конкретика - извинявай за еди- кое си и реално са нещата, за които не са постъпили ок.

Една ...да я наречем все още приятелка все повече разбирам, че има някакви тотално различни виждания за живота от мен. Винаги са ме дразнили хора, които не се съобразяват и пречат нарочно, за да запазят собствения си комфорт и тя го знае. Е, все повече се показва като точно такъв човек. Не мисля, че приятелството ни ще оцелее още дълго и не смятам да се обяснявам. Блок и чао.

Случвало ми се е да блокирам сравнително близък човек, да. Влияеше ми зле, намесваше ми се в отношения, играейки ролята на вечната жертва. А познавайки я добре, знаех, че може да стигне доста далеч, внедрявайки се в нечие семейство и възползвайки се от съчувствието на хората. Реших, че каквото и да обясня, няма да ме разбере и колкото и да мразя да прекратявам отношения така, да -блокирах я.