Не мисля, че той взима насериозно нейното учене. И е кофти, ама няма и защо да го прави, с нищо не му е показала, че е сериозна. То самата концепция да се откажеш от учене, защото ти е било кофти/криво…
- Публикувана: 6 апр. 2025, 00:26 ч.
- Последно мнение: 9 апр. 2025, 20:57 ч.
Той иска да си делиме сметките
Нещо ми е дезориентирана авторката.
Ако мъжът изнемогва и не им стигат парите, имат малко дете, което трябва да се гледа, а тя не е завършило средно образование, го виждам единствено като онлайн или вечерно обучение.
Иначе, приоритет са им детето и да работят и двамата.
Особено, ако искат да сменят квартирата.
Почивките са бонус и не са приоритет.
Детето.
Пари за наем, храна.
Образование.
Почивки.
Всичко си има време и момент.
Като имат достатъчно пари за ежедневието си като семейство, тогава идва ред и на почивката.
Не виждам как всичко едновременно може да се случи.
Авторката да се хване вместо да хули мъжа си, повече работа – като часове дневно или на седмична база. Да се натрупат повече пари и в нейната сметка. Тогава да му каже – виж сега – имаме толкова и толкова пари, можем да сменим квартирата, аз захващам учене.
Авторке, детето кой го гледа, докато ти работиш? За в бъдеще, ако ти работиш повече, има ли кой да го гледа или вариант за ясла?
То всъщност от това ви зависи всичко.
Ако мъжът изнемогва и не им стигат парите, имат малко дете, което трябва да се гледа, а тя не е завършило средно образование, го виждам единствено като онлайн или вечерно обучение.
Иначе, приоритет са им детето и да работят и двамата.
Особено, ако искат да сменят квартирата.
Почивките са бонус и не са приоритет.
Детето.
Пари за наем, храна.
Образование.
Почивки.
Всичко си има време и момент.
Като имат достатъчно пари за ежедневието си като семейство, тогава идва ред и на почивката.
Не виждам как всичко едновременно може да се случи.
Авторката да се хване вместо да хули мъжа си, повече работа – като часове дневно или на седмична база. Да се натрупат повече пари и в нейната сметка. Тогава да му каже – виж сега – имаме толкова и толкова пари, можем да сменим квартирата, аз захващам учене.
Авторке, детето кой го гледа, докато ти работиш? За в бъдеще, ако ти работиш повече, има ли кой да го гледа или вариант за ясла?
То всъщност от това ви зависи всичко.
Стига, де. Моя приятелка се разведе с дете на 2 години. Майчинството тук така или иначе е 4 месеца, после получават по 100 евро помощ за работеща майка на деца до 4 години, мисля. Оправи се жената, нае си гледачка, която го гледаше в часовете, докато майката работи. Детето стана на 3, вече ходи на "училище" до 15 часа, още повече й олекнаха сметките. Бащата го взема 1-2 вечери, тогава не плаща на детегледачката, майката има 2 почивни дни и в крайна сметка детегледачката не е основен разход, както когато го гледаше 5 дни седмично целодневно.
Не е лесно, никой не твърди, че е. Но си нагъваш парцалите и кюташ, докато детето порасне. Няма да почиваш в България( това пък винаги ми е Х дестинация на мен, за 10 години живот в чужбина съм си ходила 2 пъти за по седмица, предпочитам да си харча парите на Карибите), ще си купуваш дрогерийна козметика и ще се съсредоточиш в приоритети си( ако, разбира се, можеш да си приоритизираш живота).
Когато дойдохме, децата ми бяха на 5 и 10 години. Какви ли не гимнастики сме правили с ММ да може винаги да има някой с тях вкъщи. В един момент започнахме да ги оставяме сами. Какви притеснения съм брала, само аз си знам. Как съм хвърчала по мероприятия, родителски срещи и извънкласни занимания, докато ММ прави допълнителни часове, за да може да поеме следващия път и т.н.
Не е лесно, никой не твърди, че е. Но си нагъваш парцалите и кюташ, докато детето порасне. Няма да почиваш в България( това пък винаги ми е Х дестинация на мен, за 10 години живот в чужбина съм си ходила 2 пъти за по седмица, предпочитам да си харча парите на Карибите), ще си купуваш дрогерийна козметика и ще се съсредоточиш в приоритети си( ако, разбира се, можеш да си приоритизираш живота).
Когато дойдохме, децата ми бяха на 5 и 10 години. Какви ли не гимнастики сме правили с ММ да може винаги да има някой с тях вкъщи. В един момент започнахме да ги оставяме сами. Какви притеснения съм брала, само аз си знам. Как съм хвърчала по мероприятия, родителски срещи и извънкласни занимания, докато ММ прави допълнителни часове, за да може да поеме следващия път и т.н.
Моята позиция е, че на него така му изнася. Тя зависи от него, домакиня е, оправя се с детето, изкарва някое евро, колкото да не му иска постоянно. Той реално ангажименти извън това да иде на работа няма. Затова не натиска тя да се образова на някакво приемливо ниво, но пък мрънка за парите, че тя да не вземе да си повярва колко му е важна точно там, където е сега. Стандартна история.