На колко години е този мъж, щом студентства, без да работи и чакайки на мама и тате?
И за кое дете става дума в темата?
И за кое дете става дума в темата?
- Публикувана: 9 апр. 2025, 21:22 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2025, 09:41 ч.
Как да научим дете да си прави сметката
Ох, това е поредната тема на авторката за ДЕТЕТО, което всъщност е пълнолетен мъж в друг град. Първо не се обаждал, после пушел, сега нова драма с горкото детенце.
Въпросите за възпитанието е трябвало да си ги задавате преди десет години. Сега е късно. Оставете го да се оправя и се осъзнайте, че ще ви четем в свекървенската после.
Въпросите за възпитанието е трябвало да си ги задавате преди десет години. Сега е късно. Оставете го да се оправя и се осъзнайте, че ще ви четем в свекървенската после.
Какво му висите на главата? Какво дете???голям мъж студент че и му давате пари. Да се оправя сам, може да смята след като е влязъл в университета.
Може да поработва…
Аз си мислех че първокласника ви не разбира как да не си харчи парите от закуската.
П.п. Сега ако кажете, че следва и икономика/финанси/счетоводство ще припадна.
Може да поработва…
Аз си мислех че първокласника ви не разбира как да не си харчи парите от закуската.
П.п. Сега ако кажете, че следва и икономика/финанси/счетоводство ще припадна.
Най-добрият начин да научите порасналото си дете да се справя, е като го оставите на последствията от действието му. В реалния живот заплатата ти е сума Х, ако я изхарчиш "за добри каузи" по-рано, на шефа ти не му пука и няма да ти даде по-висока заплата.
Парите са ограничен ресурс. Като ги свършиш ядеш инстантни спагети и не ходиш по барове и дискотеки.
Минимална заплата е достатъчна за сам човек, който не плаща наем, ток, вода, телефон и интернет. Има и студентски столове, в които може да се храни.
Болката учи. Като останеш без храна и цигари, другия път не си купуваш глупости. Има и такива, които са твърди глави. Но той сам трябва да иска да се научи на
финансова грамотност. Може да дадеш съвет, книга, но трябва да има чуваемост и последствия.
Парите са ограничен ресурс. Като ги свършиш ядеш инстантни спагети и не ходиш по барове и дискотеки.
Минимална заплата е достатъчна за сам човек, който не плаща наем, ток, вода, телефон и интернет. Има и студентски столове, в които може да се храни.
Болката учи. Като останеш без храна и цигари, другия път не си купуваш глупости. Има и такива, които са твърди глави. Но той сам трябва да иска да се научи на
финансова грамотност. Може да дадеш съвет, книга, но трябва да има чуваемост и последствия.
Ох, сетих се коя е потребителката.
Може би трябва да обменят опит с другата с 27-годишното момиченце, което си позволява капризите да не иска да докладва всяка крачка, иска да ходи и тя на екскурзия в чужбина и има наглостта да спи у приятелки, представете си.
Може би трябва да обменят опит с другата с 27-годишното момиченце, което си позволява капризите да не иска да докладва всяка крачка, иска да ходи и тя на екскурзия в чужбина и има наглостта да спи у приятелки, представете си.
Качило ви се е на главата това "дете". Няма как да го държите за "ръчичка" цял живот. И така е от година и половина, нали това написа, авторке? Би трябвало след първите 2-3 месеца, като не му стигнат парите, да види как няма от къде да дойдат още и да се стегне. Минимална заплата, боже, някои хора и дете гледат с минимална заплата. Имам предвид истинско дете, не такова, което е 2 метра високо и гласува по избори. Да се научи да си разпростира краката според чергата, няма друг начин.
Като бях студентка и започнах да си довършвам месеца със сух хляб и лук, набързо се научих как да ми стигат парите, та и да спестявам.
Като бях студентка и започнах да си довършвам месеца със сух хляб и лук, набързо се научих как да ми стигат парите, та и да спестявам.
Ако не живее в общежитие (и дори да е), не знам за какво стига минималната работна заплата. Какъв наем плаща?
Според мен живее съвсем скромно.
Аз съм толерантна, до дипломиране и започване на работа, бях на пълна издръжка от нашите. После това никога не се повтори (аз се вмествах в заплатата си, макар отначало тя да беше много мизерна, но пък имах собствено жилище). Тези състуденти, които работеха, рядко идваха в университета и не знаеха колкото другите.
Според мен живее съвсем скромно.
Аз съм толерантна, до дипломиране и започване на работа, бях на пълна издръжка от нашите. После това никога не се повтори (аз се вмествах в заплатата си, макар отначало тя да беше много мизерна, но пък имах собствено жилище). Тези състуденти, които работеха, рядко идваха в университета и не знаеха колкото другите.
Докато продължавате да му покривате дупките, няма да се научи да харчи, колкото са възможностите му.
Аз съм била студентка в друг град, мъжът ми - в друга държава, и двамата сме имали такива периоди на кинтонямане поради несъобразено харчене, та не е нещо небивало в историята на човечеството. Като излезе на 0 още на десето число и това се повтори и на следващия месец, ще започне да си прави сметката много добре.
Иначе и аз за деца очаквах да чета и бързах да се запиша в темата.
Аз съм била студентка в друг град, мъжът ми - в друга държава, и двамата сме имали такива периоди на кинтонямане поради несъобразено харчене, та не е нещо небивало в историята на човечеството. Като излезе на 0 още на десето число и това се повтори и на следващия месец, ще започне да си прави сметката много добре.
Иначе и аз за деца очаквах да чета и бързах да се запиша в темата.
Авторката демонстрира нагледно как се създава мамино синче 
Видях писаното от авторката по същия повод през декември. Там се обсъжда, че месечната сума е 900 лв. и не стига. Явно затова е увеличена на 1 000 лв. Авторката пише също за неуважително отношение към тях от сина им, за лъгане, че се купуват материали за следването. Имало е доста разумни съвети по темата тогава, но тя явно не ги е възприела. Сега проблемът естествено е същия. Ако подходът от нея е същия, проблемът ще продължи да се задълбочава. Влиза се в една спирала. Колкото повече даваш пари, толкова повече те не стигат. Отсрещната страна смята, че си длъжен да даваш и ако откажеш, ставаш лош и отношението става отвратително. Има много такива случаи за съжаление.
За мен е много важно да можеш да си правиш разпределение на парите за месеца. Това започва да се изгражда още в ученическите години. Затова на нашите деца /в гимназията и студентка/ правим ежемесечни преводи по сметка на определена сума и те си разполагат с нея за месеца. Имат си дебитни карти. И толкова.
За мен е много важно да можеш да си правиш разпределение на парите за месеца. Това започва да се изгражда още в ученическите години. Затова на нашите деца /в гимназията и студентка/ правим ежемесечни преводи по сметка на определена сума и те си разполагат с нея за месеца. Имат си дебитни карти. И толкова.
Лелее, като студентка в повечето случаи изобщо не ми стигаха парите, които ми бяха предвидени за издръжка. Но нито веднъж не съм си позволила да искам допълнително. Щом ще са 150 лв, толкова да са. А дали ще ги изхарча за 2 седмици, или ще ми хартисат 2 левчета за другия месец, аз си знам. Като не стигат, карах на изпарения. Впоследствие се събрахме немалка група такива и го карахме на комунални начала. Кой колкото има, купува се съответното количество алкохол и цигари, а останалото за ядене. Що хляб с лютеница и майонеза съм изяла и колко ориз с грах, само аз си знам. Веднъж даже охлюви събираха за ориза... 
Като стана възможно да съвместявам и работа, си намерих такава.
Сега, като гледам в студентски град, чак се чудя не ги ли е срам, че при тоя автофонд живеят на общежитие. Доста разглезени ми се струват - колата пред входа, пералня на всеки ъгъл, сандвичарници и кръчми под път и над път.
Като стана възможно да съвместявам и работа, си намерих такава.
Сега, като гледам в студентски град, чак се чудя не ги ли е срам, че при тоя автофонд живеят на общежитие. Доста разглезени ми се струват - колата пред входа, пералня на всеки ъгъл, сандвичарници и кръчми под път и над път.
Финансовата култура се възпитава както всяка друга култура - бавно, постепенно, от 50-те стотинки за сладолед Галакси (това преди 18-20 години) от малкото магазинче в края на парка 
На авторката няма какъв съвет да дам, защото мисля, че положението е изпуснато. Но ще напиша някои неща за майките с по-малки деца, може да им е от полза, за да не пускат такива теми след години
Различните деца имат различно отношение към парите. Някои са по-склонни да харчат наведнъж за нещо желано, други могат да събират и пестят, и предпочитат да имат пари, пред вещи. Това, според мен, е функция на темперамента. Въпросът е, че в ранна училищна възраст (1-4 клас) родителят има много механизми, с които да коригира залитанията, и да възпира децата както от спонтанно харчене (прахосничество), така и от прекалена спестовност (стиснатост). За целта децата винаги трябва да разполагат със свой бюджет, и срокът му непрекъснато да се удължава - първо дневни, после седмични, после пари за 10 дни, после за месец. И харченето на бюджета е добре да се обсъжда. Не да се критикува, а да се обсъжда, и насочва дискретно. Детето трябва да знае, че изборът как да изхарчи бюджета си е изцяло негов, да не се чувства критикувано, притиснато, засрамено, а просто да му се обясни - хубаво си си купил ..., но за същите пари можеше да си купиш ..., или да добавиш още и следващата седмица да си купиш... Разговори, личен пример, разяснение - това са нещата, които в дългосрочен план дават резултат.
Това, което в нашето семейство винаги също е било полезно, е че никога не сме крили финансовото си състояние от децата, и не сме се правили на по-имащи или по-нямащи. Винаги сме били максимално откровени с тях, и са ставали свидетели как обсъждаме различни покупки или инвестиции. Ще купим тази по-скъпа вещ, защото има следните предимства..., но ще скъсим лятната си почивка с няколко дни, и няма да купим нещо друго, което не е толкова важно в момента, за да балансираме. Или - можем да си позволим рожден ден в парка за 20 деца, или в клубче за 5, ти избери какво предпочиташ. По време на пазаруване също винаги сме разяснявали - защо купуваме 1 кг от това сирене, а не 2 кг от по-евтиното, кои храни са есенциално необходими, за да се зареди човек с енергия и да функционира правилно, и кои са глезотийки за сетивата. Разговори, личен пример, и пак разговори, и пак личен пример. Дори в дадени моменти (по време на пубертета примерно) да има известни "залитания", навреме посятото след време дава плодове.
Най-важното обаче е взаимното уважение - аз уважавам твоя избор как да харчиш, но ти уважавай моите възможности като родител. Всичко, което не ти достига, си свободен да си изкараш сам
На авторката няма какъв съвет да дам, защото мисля, че положението е изпуснато. Но ще напиша някои неща за майките с по-малки деца, може да им е от полза, за да не пускат такива теми след години
Различните деца имат различно отношение към парите. Някои са по-склонни да харчат наведнъж за нещо желано, други могат да събират и пестят, и предпочитат да имат пари, пред вещи. Това, според мен, е функция на темперамента. Въпросът е, че в ранна училищна възраст (1-4 клас) родителят има много механизми, с които да коригира залитанията, и да възпира децата както от спонтанно харчене (прахосничество), така и от прекалена спестовност (стиснатост). За целта децата винаги трябва да разполагат със свой бюджет, и срокът му непрекъснато да се удължава - първо дневни, после седмични, после пари за 10 дни, после за месец. И харченето на бюджета е добре да се обсъжда. Не да се критикува, а да се обсъжда, и насочва дискретно. Детето трябва да знае, че изборът как да изхарчи бюджета си е изцяло негов, да не се чувства критикувано, притиснато, засрамено, а просто да му се обясни - хубаво си си купил ..., но за същите пари можеше да си купиш ..., или да добавиш още и следващата седмица да си купиш... Разговори, личен пример, разяснение - това са нещата, които в дългосрочен план дават резултат.
Това, което в нашето семейство винаги също е било полезно, е че никога не сме крили финансовото си състояние от децата, и не сме се правили на по-имащи или по-нямащи. Винаги сме били максимално откровени с тях, и са ставали свидетели как обсъждаме различни покупки или инвестиции. Ще купим тази по-скъпа вещ, защото има следните предимства..., но ще скъсим лятната си почивка с няколко дни, и няма да купим нещо друго, което не е толкова важно в момента, за да балансираме. Или - можем да си позволим рожден ден в парка за 20 деца, или в клубче за 5, ти избери какво предпочиташ. По време на пазаруване също винаги сме разяснявали - защо купуваме 1 кг от това сирене, а не 2 кг от по-евтиното, кои храни са есенциално необходими, за да се зареди човек с енергия и да функционира правилно, и кои са глезотийки за сетивата. Разговори, личен пример, и пак разговори, и пак личен пример. Дори в дадени моменти (по време на пубертета примерно) да има известни "залитания", навреме посятото след време дава плодове.
Най-важното обаче е взаимното уважение - аз уважавам твоя избор как да харчиш, но ти уважавай моите възможности като родител. Всичко, което не ти достига, си свободен да си изкараш сам