Как да научим дете да си прави сметката

Родителите ще купят на тебе, ти на децата си и така. Не става  въпрос, когато има липса на родител, някой трайно болен в семейството и други такивa обстоятелства, но родители, баби и дядовци като си съберат спестяванията, да не могат да купят едно жилище, това говори много лошо за тях, особено в София с големите заплати, или не могат да си направят сметката или са наследствено некадърни.

Не, за жилището е оправдано. Но има хора, дето всичко им е на кредит. Телефона, пералнята, почивката. И убеждават всички, че то така е много добре. Ми, щом им е приятно...

И банките мислят така Горките, никакви кредити не раздават.

Колко патетично.
Тоест всеки да разчита на предходното поколение да бъде осигурен.
За мен, е изключително неправилно. И докато се шири подобно мислене, съответно ще има и подобни писъци в темата.

И в съда цели купчини с дела с изпълнителни листове за получаване от банките, на килограм. Факт е, че на някои длъжници обаче не можеш да им вземеш нищо. На босия цървулите. Те са си и спокойни, пука им, че някой си имал изпълнителен лист срещу тях.

Според мен, на днешно време повечето деца работят нещо, докато учат. И в повечето случаи не са притиснати от родители, а те искат.
И няма срамна работа. Чувстват се самостоятелни, градят трудови навици, изграждат умения за работа в колектив и все неща, които ще са им от полза.

Горе-долу и аз като Лорелада - за жилище да, щом нямаш, като по-добре заемът да не е твърде голям; за нещо, което много ти трябва веднага - да, за почивка и гъзарски телефон - не. Границата е подвижна, но там някъде.

Един беше качил в нета запис, на който доволно обясняваше на някаква служителка на колекторска фирма как няма намерение нищо да плаща.

Буквално "хвани едните, удари другите" е мнението ми за небанковите кредитни институции, които шмекеруват и заобикалят ограничението за ГПР (мнението не важи за банките и за нешмекеруващите) и за длъжниците им с по няколко кредита, които не плащат.

За мен е функционално. Няма защо да плащам незнамколко си хиляди наведнъж, като мога безлихвено да ги разделя на месеци, както и да получа сума обратно.
Парите в брой не се харчат за ежедневни нужди, предназначението, за нас е да носят още пари.
Предполагам, просто различна гледна точка.

Точно такива нямат изградени финансова култура, което пък дава индикации, че родителите не са създали такива.
Сега се сетих за история, преди 15+ години роднина беше взел кредит и обяснявал на родата, че няма да ги връща, защото щели да го забравят.
И така преливаме от пусто в празно.

Как носят още пари? Честно, идея си нямам.
Нямам апартамент, който давам под наем, нямам бизнес, в който да инвестирам, не разбирам от борси.

Работата и е свързана с пари, заплати, изработване и следене на бюджети, въобще финанси във всички аспекти. Това, е което съм напълно убедена е, че  разковничето на доброто финансово здраве е не в това да печелиш много пари, а да можеш да управляваш тези с които разполагаш, независимо от размера. Нагледала съм се на хора с огромни заплати, които в средата на месеца вече са на червено. Колкото повече печелиш, толкова повече си позволяваш да харчиш. Единственото смислено нещо, което можете да направите с вашия син е да седнете и да опишете заедно с него бюджетът му за месеца. Опишете колко пари по кое перо вървят и после нека той си проследи разходите по всяко перо как са се случили наистина и заедно коментирайте разликите между бюджет и разходи, защо са се случили и как да ги избегне. Тогава ще разбере сам за себе си къде му отиват парите и защо не му стигат - иначе само изтичат без да разбереш какво е станало. Нормално е ако трябват да плати 130 лв. на куп в едната седмица, а бюджетът от миналата го е изхарчил целия, сега да не му стигат. Затова за големите разходи се отделят пари всяка седмица, независимо че се плаща един път.
Синът ви явно не умее да си направи и контролира бюджета и затова закъсва. Ако живее с усещането, че щом има пари трябва да ги похарчи , не му правите услуга като му давате пари седмица за седмица, защото заплатата му няма да я делят на части. Като си намери работа ако не се е научил да води цялостен бюджет ще е без пари точно след 5 дни и пак ще опре до вас.
Не случайно се казва "финансово образование". И това е нещо, което се учи - не на всички име вродено.

Е той зъболекар ще става. Вие на зъболекар сигурно сте ходили и знаете по колко оставяте там (вярно, че има и някои подозрително евтини услуги, говорехме го в една тема за спестяването).
Аз така в родния си град ходих на зъболекар веднъж, бързо и евтино ми направи пломба, след месец падна. После на софийския ми зъболекар, той взема сравнително скъпо, но си стоят на мястото пломбите.

Е, той поне ще си работи по специалността. На някои мама и тате само им плащат таксите и квартирата за безсмислената специалност без или с много евтина реализация.

Говоря от името на студентка. От една страна не съм съгласна с Вас и възмущението от похарчените пари за спорт. Какво лошо има в това.
Но в крайна сметка за мен е много отблъскващо като чуя, че някое момче цоца мама и тати и лежи на тях, имам приятели, които дори помагат на родителите си, а да не казвам, че учим медицина и можете да си представите как е с работата.

Влязох в темата с идеята да получа съвети за 12-годишния ми син, но разбрах, че изобщо не сме все още за тук. Авторката да промени заглавието или поне думата ‘дете’.

Какви големи заплати? Много хора в София печелим по 1 500 - 2 000 лв. При цена на апартамент 200 000 евро как се спестява, за да си го купиш?