Онлайн подкрепа от психолог - на вашите въпроси отговаря Яна Кирова

Здравейте,
Първо, бих искала да Ви честитя родителството. А сега, моля приемете моите съболезнования за загубата на любимата Ви баба.
Тук виждам няколко неща, които заслужават да се отбележат - загубата, вероятна следродилна депресия, ПА и хипохондрията. Всичко това изисква психотерапевтична помощ. Тя помага на хора с Вашите затруднения да живеят пълноценно. Това са преодолими неща. Моят съвет - отидете на една първична консултация и аз Ви гарантирам, че тази първа крачка дори ще Ви направи по-спокойна и уверена, че сте взели нужните мерки за Вашето здраве и самочувствие.
Останалото е въпрос на време и усилия!

[/quote].    Много Ви благодаря! Вдъхнахте ми надежда.Вие провеждате ли терапии? Бих ли могла да се свържа с Вас?

Да, провеждам терапия, ако желаете има данни в профила ми тук!

Здравейте! Имате ли съвет как се преодолява желание за купуване и трупане на вещи (дрехи и хранителни продукти най-вече). На моменти успявам малко да се вкарам в ред, но повечето време се провалям и вкъщи вече е доста претрупано!

Здравейте!
Аз съм жена на 31 години, от доста време анализирам себе си, ходя на терапия, смених доста терапевти. Никога не съм имала здравословна връзка с мъж, въпреки че от 16 годишна мечтая за това. Моето лично усещане и анализ относно защо не съм имала, е, че причините са няколко - много негативен опит, първо влюбване в по-голям мъж онлайн, който беше вербално агресивен към мен, след това повтаряне на подобен модел, докато се осъзная, че се случва едно и също. Друга причина е, че винаги много съм се притеснявала какво ще каже семейството ми и дали ще одобри избраника ми. Казах това последното на терапевта си, а той реагира много остро и оттогава съм още по-объркана и смутена. Той каза, че е недопустимо на тези години да мисля те какво ще кажат и че не съм скъсала пъпната връв с тях. Макар логически да разбирам какво ми казва и да допускам, че е така... все пак не е ли нормално да се притеснявам какво ще кажат? Последният човек, с когото имах някакви отношения, щеше да е много трудно да бъде приет от тях, заради културата от която идва, но и не само, заради отношението му към мен, което отново не мисля, че е добро. Как в такъв случай да занимавам родителите си с тази история и въобще да им казвам? Страхувам се, много съм объркана. Много ми е трудно да преодолея това "скъсване" на пъпна връв и не знам как. Наистина съм отчаяна. Живея отделно от тях, работя, но имам финансови затруднения и те ми помагат в момента с някои разходи. Ще ходя на море с тях, защото сама нямам пари да отида. Но дори да го нямаше този проблем, аз не се чувствам свободна просто да отида на море с този мъж или някой друг без да им казвам. Много се страхувам какво означава това за мен, представям си как някой ми се подиграва заради това и в главата ми става още по-голяма каша. Чувствам се длъжна да правя само правилни избори, с които да не се "излагам" през близките ми и затова не си позволявам да имам връзка с човек, с когото знам, че едва ли ще се получи и те няма да го харесат.

Здравейте,
Благодаря за въпроса Ви. Това, което мога да Ви посъветвам е, вместо да се фокусирате върху преодоляване на желанието за купуване, насочете го в друга посока - например овладяване на ново умение или хоби, доброволчество или нещо друго, което би Ви харесало да правите и да интегрирате в ежедневието си. Идеята е, че не е достатъчно да се бориш с вреден навик, нужно е да го заместиш с нещо пълноценно и приятно. В случай че все още имате трудности, не отлагайте, потърсете помощ. Успех!
 

Благодаря за отговора!

Здравейте, имах трудна бременност, родих секцио много преди термин, преживяхме труден период в очакване на изписване от неонатологията, но въпреки всичко си имаме прекрасно, живо и здраво момченце на 1г 4м. Той много ни радва, обичаме го безкрайно, но трудностите за нас продължиха. На 4 м. започнаха проблеми със съня, които продължават и сега. В началото се събуждаше на под 20 минута, дори за нощен сън. Така минаваха дните и нощите ни до годинката, когато хемоглобина му започна да се покачва благодарение на медикаменти, това е причината за неспането му. Следствие на събужданията му, решихме да го отбия и от 3 месеца не кърмя. Според мм честите му събуждания са заради това, че аз нощем хо приспивах на гърда, затова и той не можел да го доприспи и търси само мен.... Празни приказки, защото сина ни и днес не спи непробудно. Свързах се с консултант, изготви ни режим и преминахме по пътя на самостоятелното приспиване - мм не го приспива, никога не е опитвал и казва, че детето търси мен и нямало да успее. Освен за съня и кърменето, ме упреква за много неща, всякакви, битовизми и дори дребни глупости - не мога да отворя нормално врата например... Сърди ми се че се опитвам да чистя всеки ден или през ден с прахосмукачка - според мен има нужда, детето намира боклуци и ги пъха в уста, има прах, които дишаме и т.н. Не го карам да помага, не искам да участва, правя го сама колкото и както мога. Освен това детето ни през последните месеци е много своенравно, иска да е голям - да се храни сам, да кара тротинетка без родителски контрол, да ходи където си иска и т.н Храненето винаги е било ужасна мъка за нас. Синът ни доста често се разстройва от всичко и всички, реве, крещи и мънка по цял ден и навсякъде - това много напряга обстановката. Смятам, че лошите ни отношения за следствие на всичко гореописано плюс натрупаната умора, безбройните караници, многото изречени нараняващи ни думи, липсата на близост и т н. Усещам се тъжна през по-голямата част от от времето. Не мога да повярвам, че този дългоочакван период е толкова ужасен и труден  за нас. липсата на подкрепа и любов от страна на мм ме убива. Толкова ужасно и тъжно не съм се чувствала през целия ми живот.
Не знам какво да очаквам от Вас, не държа на отговор. Просто исках да излея част от мъката си, много ме боли и душевно кървя. Мога много да напиша, но нямам повече време сега. Съжалявам за поста си и негативизма, които се носи от него. А можеше да е друго.........

Здравейте,
Има много горчивина в писмото Ви. Съжалявам, че се намирате в този етап. Моето мнение е, че синът Ви усеща напрежението с мъжа Ви и това го прави неспокоен. Интуитивната му реакция е да привлича внимание, за да Ви сплотява в грижите около него. Това, което мога да дам като съвет, е да поработите върху отношенията със съпруга си със специалист, тогава, убедена съм, синът Ви ще е много по-спокоен, а Вие ще си върнете радостта. Има начин!

Здравейте!
Имам 12-годишна дъщеря!Осиновена е на няколко месеца. Информирана е, че е осиновена.
Имаме много трудни взаимоотношения и комуникация с нея. И не само ние. Трудно приема чуждо мнение, чужд съвет, чужда заповед. Вечно недоволна. Ако ти кажеш бяло, тя казва черно.Ти казваш черно, тя казва бяла. Винаги сме сбъркал... от храната, която е сготвена до ...всичко. Винаги сме сбъркали, Винаги сме недостатъчни. Викаме, караме се. Никакво уважение. Учителите ми казват, че нейния недостатък е, че не знае кога да спре и нейната дума трябва са е Винаги последна. От ромски произход е, но го отрича и мрази силно ромите...
Обича да взима чужди неща, лъже без да й вдигне окото.
Децата по една или друга причина я избягват. Трудно намира приятели. И до някъде ги разбирам.Мрънкаща, недоволна от всичко...кой би си причинил такава комуникация.Подкрепях я силно във всички нейни начинания, школи, занимания.Сега съм обърнал палачинката. Директно й казвам, че това е реда в моя дом и ако не й харесва, довиждане.Големи вербални конфликти.Имам чувството, че ги търси преднамерено, все едно й дава живец.Не е добре и да тея и за нас. Но друг ход нямам.Пълна безизходица

Здравейте,
Описаното от Вас не е просто "труден пубертет" – а дълбока емоционална буря, която носи признаци на вътрешна болка и объркване, което се отразява в отношенията ѝ с Вас, с другите и с нея самата. Когато има осиновяване, дори когато детето е още  бебе, преживяната раздяла с биологичната майка бележи психиката. На подсъзнателно ниво това се преживява като изоставяне, отхвърляне, недоверие към света. Все пак детето и майката са били едно цяло 9 месеца. Впоследствие децата с подобна травма често изпитват вътрешен гняв, който излиза под формата на бунт, конфликти, самосаботаж, без самите те да осъзнават какво стои зад тези реакции.
Отричането на произхода говори за вътрешен срам и неясно чувство за идентичност. Това е много болезнен вътрешен конфликт, особено в пубертета, когато тийнейджърите формират идентичността си.
Омразата към ромите може да е форма на самоотхвърляне, което е психически много болезнено и я кара на свой ред да отхвърля и околните.
Поведенческите симптоми често са симптоми на болка, несигурност и нужда от контрол. Какво да направите:
Психотерапията е наложителна както за нея, така и за цялото семейство. Имате нужда от помощ. Има психолози, които работят с деца с нарушена привързаност и враждебно поведение.
Борбата кой е прав е безсмислена. Трябва да има граници и правила, но тонът и подходът са ключови – императивния тон не е подходящ. По-скоро вместо "това са правилата, независимо дали ти харесва", "разбирам, че ти е трудно, но това е семейството ти и няма да се откажа от теб, дори и когато си гневна".
Насочете фокуса върху връзката с нея - отделяйте повече време да правите неща заедно, да разговаряте, да споделяте с нея вашия тийнейджърски опит и затруднения. Нека тя да осъзнае, че това е период, който е част от живота и отминава. Това заздравява връзката, дори когато изглежда безнадеждно.
Не забравяйте, че тя е едно наранено дете, което има нужда от стабилен възрастен до себе си, дори и когато се държи ужасно.

Здравейте, Яна.
От малка съм тревожна и хипохондрична, но напоследък усещам, че губя контрола. Вследствие на лични проблеми, стрес, неуспешни инвитро опити и сериозен здравословен проблем, който слава Богу е ок, но трябва да следя дълго, отключих още по-силна тревожност. Страховете ми са абсолютно логични, затова и ми е трудно да се справя с тях.
Какво бих могла да направя, за да се справя със силната тревожност? Усещам, че често имам сържебиене, тревожни мисли, винаги все най-лошото си мисля. Някак не съумявам да се концентрирам върху хубавото в живота, а все намирам за какво да се притеснявам.
Има ли добавки, терапия, нещо, което бих могла да направя, за да се справя? Станах нервна, това влияе на семейството ми.
Благодаря Ви предварително.

Благодаря Ви, за бързия и акуратен отговор.Предполагам, че нещата са точно такива каквито ги описахте.
Проблемът е, че посещавахме няколко пъти психолог и тя вече отказва да посещава такива срещи.

Здравейте,
Това, през което преминавате, е трудно - комбинацията от лични загуби, разочарования, стрес и здравословни страхове наистина може да отключи силна, дори хронична тревожност.
Какво да направите  - нужен Ви е терапевт със специализация в тревожни разстройства.
Релаксация всеки ден – 10 минути дишане или медитация.
Дневник на тревожните мисли – виж ги на хартия, за да им намалиш силата и ще се научиш да разпознаваш тригерите.
Движение, сън, хранене, по-малко кафе/захар.
Позволи си да не си "перфектна" – страхът, гневът и тревожността не те правят лоша майка или съпруга. Те показват, че си претоварена и имаш нужда от подкрепа и почивка.
Полезни добавки - Мелатонин за добър сън и добро състояние на имунната система, Омега-3 мастни киселини за подкрепа на нервната система. L-Theanine – естествена аминокиселина от зелен чай, която има леко успокояващо действие без сънливост.
Терапията е изключително важна, особено когнитивно-поведенческата (КПТ), която е най-ефикасна при тревожни разстройства.
Успех!

Благодаря от сърце ❤