Носят ли ви на ръце? :)

Принципно първата опция е за варианта в миналото, т.е. настоящият е носил на ръце преди, но вече не.

"Носят ме на ръце". С това биха ни описали познати, близки, роднини. Получавам абсолютно уважение и обич и поемане на задължения, които не са ми приятни или към момента нямам желание за тях. Във всеки един момент мога да разчитам на половинката за каквото и да било. Домакинските ни задължения не са поделяни умишлено, просто ги вършим заедно без да се налага да искам помощ или да напомням. Мога да кажа, че повечето се вършат от половинката и после ще обясня защо. Грижите към детето са 80 процента отново на ММ. Откакто родих, поне два пъти в месеца ми освобождават уикенда за почивка, излизане с приятелки и т.н., но през последната година започна да ми е тъпо без тях и се присъединявам.
Та... до какво води това "носене на ръце"! До мързел! До това в един момент елементарни задължения да ти струват тревожност и трудност. Давам пример - взимане на направление, посещение на зъболекар, аптека, пазаруване, посещаване на институция и т.н. Нещата, които може да върши вместо мен ги прави, а на останалите ме придружава. Не съм срещала досега жена на зъболекар или гинеколог със съпруга си. Само да спомена, че нещо ми е неприятно и той се натоварва и опростява максимално нещата за мен. Свикнах постоянно да имам патерица и кой да ме отменя, а човек бързо свиква с мързела. Изпитвам вина, споделям, но той отвръща - о, за мен е удоволствие и се радвам. Това, разбира се, не ми помага. Казвам си, че ще бъда по-отговорна към задачите и по-самостоятелна, но... засега не се получава. Знам, че давам и лош пример. Единственото на което държа е къщата да е чиста и подредена и се включвам активно, но това е, защото аз си имам мании за подреденост. Питам се дали съм егоист, но той ме убеждава, че не съм. Замислям се дали толкова задължения всъщност не го натоварват и всъщност да му тежат и да не са чак такова удоволствие за него. Допускам, че може би му носи удоволствие да се нагърбва, допускам и че му тежи. Дали ще се променя? Едва ли промяната ще дойде от мен...

Не мисля, че някой някого носи на ръце, след като жените са равноправни партньори във връзката.
Изкарват пари, грижат се за децата и дома,което съответно се прави и от мъжа.
По- скоро за мен това означава, той да знае какво харесвам, какво искам, да ме обгрижва, помага, когато имам нужда,  да ми прави понякога изненади...и ей такива дребни нещица, които ни правят живота по- лек и разнообразен.

Носенето на ръце е за аматьорките. Истинската жена се е качила (и удобно настанила) на главата на мъжа си.

Аз имам чувството че болен здрав носи

У нас мъжете месят, като се съберем по празници - основно мъжът ми и чичо ми. Това за мен е носене на ръце, не да прехвърли работата на по-възрастните или да донесе цветя и подаръци. И не само на празник, всеки ден активно участвие в каквото има. Не да чака с месеци да се счупи нещо, докато аз съм потънала сама в битовизмите всеки ден.

И аз. Да ми купи значи, че неговите пари са си негови, така аз го разбирам. Предпочитам общ семеен апартамент/къща плюс някоя виличка или кемпер пред имението на гаджето, което мога да обитавам, но от което няма да видя никога нищо. Това е измамно чувство за носене на ръце, ако говорим за материалната част.
В мизерия не бих живяла, затова изобщо не сравнавям нещата.

Разделени финанси , отделни къщи следва отделни спални и тогава го пиши изчезнал.

Предпочитам да живея в " имението" му и да ми припише 2 апартамента. 😄

Гледах, мислих, четох темата- не можах да отговоря на анкетата.
Не ме носят, и аз не нося.
И не искам, и никога не съм искала- не от скромност, просто голямата любов не ги съвместява носенията еднопосочно, а ние бяхме / и все още, понякога / голяма любов!
Ако темата е за сравнение на бивш със сегашен- не мога да отговоря, че съм с един и същ от 26, търкаляме 27ма година.
А това ми напълни душата- в един момент, след неопределен брой години заедно, ако не му се качиш на главата, и не му даваш уклон на живота- това живот ли е !?

След определен брои години се предполага, че трябва да сте свикнали заедно ако сте живяли дълго така. След определен брои години не се знае какво може да стане. Аз не казвам че тряцва да претендирате с нещо, но явно всичко е до навици. Кои както си го направи.

За мен "носенето на ръце" се изразява в уважение, обгрижване, желание да ти достави малка радост - под формата на нещо вкусно, което обичаш, да те вземе, когато не си носиш чадъра, стяга те чепика или просто те мързи и пр. Накратко казано - проява на малките, мили, жестове.
Издържането, финансирането не се вписват в тази графа, поне за мен.

Аааа, нищо не искам да ми припише. Всичко на мое име ми стига да е.
И да меси той козунаците, защото аз съм фина жена, а той има здрави ръце.
Скромна съм.
Но пък това няма общо с носенето на ръце.

Абе хора за какво му е човек , които да го носи и нищо да не прави. Не ставате ли бреме така?

Носили са ме.
Само към леглото.