КГБ = Клуб на Готините Баби - 232

Аз казах ли ви как пекох кебапчета, сама бях, рекох пенят се не пенят/качествени или не/ ще ям, че постното не засища.  Нали съм бабичка, забравих кое  бие ток, котлонът беше, но в онзи момент изключих скарата, като реших че е тя, да обърна и влязох да си режа салата. Излизам да прибирам кебапчета и какво да видя - не съм включила отново, навън е , открито , но под покрив. Останали едно и половина. Като не е гореща , изстинала е , котките се почерпили.  Живи са де. И аз бях пак гладна.

 Сега се чудя какво да готвя ли.... Имам спанак неприбран, че напълних   камерата. Супа ли, поне на котките  намокрям хляб с нея, колкото изям, дарявам другото на тях.

 Кат говорите за ядене .... и кифтаци.

Добър ден, приятелки!
Тук е слънце, но придружено със силен остър вятър. Не е за ходене. Климатикът работи.Явно тази година ще е така до сред лято, когато пък ще ни е жега и пак ще работи.
Напазарувах от близкия магазин. Сега ще мързелувам. Ако следобед вятърът утихне, ще изведа кучето на дълга разходка.
Моето меню  също ще е кюфтета.Не са като тези, за които говорите, но  пак са от уж качествена кайма. 

Макавели, защо така недолюбваш село? Аз мечтая да си имам село, както преди и да си ходя там. Родната ми къща  е обитаема, но майка и татко отдавна ги няма  Къщата беше наследена  от брат ми, но той почина внезапно преди 25 г.  Наследници  останаха жената на брат ми и племенниците ми. Те не живеят в селото, но се грижат за нея и направиха доста подобрения. Мога да отида и да стоя, ако пожелая, но все пак не е моето място. За последно съм ходила преди 2 години, а е на 20 мин. с кола.  Какво да правя на територия, която не е моя?  От страна на мъжа ми няма село. Сега много  къщи в селата наоколо  се продават, но цените им са непосилни за мен, пък и няма за кога. Синовете не проявяват интерес.
Тони днес е щастлива, че  е при внуците.
Пипи, моите катаракти много ми пречеха. Откато направих едното око, виждам по- добре, но си трябва и на другото. Аз  се съобразявам с ваканцията. До края на май не мога, а  от септември пак няма как. Затова гледам да е в този период, за да съм готова за новата учебна година.
Нами, браво на майка ти! Живи ли са родителите, значи още си дете.
Мамси, направи си домашна аеробика! Идеално замества фитнеса.
Боряна, случват се такива изпълнения! На мен ми се случва доста често, ако ползвам газовия котлон, който е вън.

На всички хубава събота!

КАГ, ти с какви лещи си след операцията? Не ми е много ясно как ги определят? И на мен ми предстои, но още малко ще изчакам.
БОРЯНКА, днес правих миш-маш за обяд. По погрешка сложих черупките в тигана вместо яйцата. Усетих се чак след третото яйце. Свидеше ми се да
изхвърлям и ги пощих десетина минути, докато ги събера. Имаше една-две останали, но ... пени се, не пени....ке те ручам 🤣. Сега съм се прикреватила и гледам някаква комедия. Добре съм, не ме мислете 😜

Обедно-следобеден привет!
Момичета, добрахте ли се до Банкя? Надявам се да! Весело да ви е!
Уж има слънце, но не е особено приятно навън. Има доста силен вятър, та сме вътре. Омръзна ми, искам много слънце и топло! За днес до сега една картофена супа и дребни битовизми. За довечера нямам ядене, не знам какво да бъде. На всичкото отгоре колата е на доктор от два дни и сякаш сме с вързани ръце. Младите на квадрат са на кръщене на бебче на техни приятел. Децата останаха при нас, че каката нещо се опитва да се разболява, а малкият по обяд точно спи и ако не легне става кисел.

Мамси,

И от мен следобеден привет!
                 До сега се мотах из КПП-то. Приключих и седнах да ви видя. Преди надничах минавайки покрай лаптопа.
                 Кассс, талантливо и хубаво дете е каката.
                 Аз липсвам от Банкя. Без кола е невъзможно. С кола от нас са петнайсетина минути. Преди няколко години бяхме в санаториум в Банкя с ММ и понеже не бяхме във възторг прескачахме си до нас и след това се връщахме за процедурите. Та пътя го бях научила наизуст.
                 На гостенките весело изкарване и много емоции!
                 Придиванвам се, че сили не ми останаха. Вчера вечерта за капак се скарах и с девойката. Хич не се вълнува от транспорт и изпити и.....тръгнала на РД . Хич не харесвам точно тази и приятелка, Сега съм сърдита и чакам извинения.

Каг, не бих казала, че не обичам селото - родена съм на село и до 8-ми клас съм живяла и учила на село. Докато бяха живи родителите ми помагахме доколкото можем от 100 км разстояние. Сега там пустее, защото и сестра ми е на 240 км. Всеки си гледа дома и настоящето, а съпруга й и племенниците ми не искат да продадем имота. При свеки е друга бира - тя си е на къщата, има си нейни виждания и желания, а самата аз не искам да се меся. Тежи ми, че тя няма друг освен нас, а не оценява всичко, което правим за нея. Съпруга ми е със сърдечна операция и още "екстри" около нея. Аз го пазя като очите си и нищо друго не ме интересува - не ми трябват имоти, земи, зеленчуци и всякакви други неща. Искам да живея спокойно, не да ходя ден по ден да скубя треви и да треперя ще се преумори ли той, с това което има да се прави. Ако аз трябва да решавам - ще оставя всичко на зелена трева и плодни дръвчета - нищо друго. За това иде реч ...
Кассс, гледах изпълнението на внучката ти - поздравления, много добро изпълнение!
Дидиа, не се ядосвай - ще ти мине Млади са и всичко им е на шега.
Мамси, лещата на ММ миналата година е била 1200 лв. Той си прави операцията в Св.Петка във Варна - клиниката е частна, но работи с НЗОК.
Измислих манджата за обяд - ще има и за вечеря. Имах черен свински дроб, който изпържих, задуших гъби с масло и спретнах един дип с авокадо.

Приятен следобед на всички, на момичетата в Банкя - много настроение и ... чакаме репортаж на "лични" или Вайбър

Макавели,  аз схванах вече , че има проблем. Със сърдечна операция  само той може да се предпази  и да свие  мамините мераци. На  85 години, още да настоява на нейната при това положение - познато ми  е. Без операция ,че не доживя до нея  мъжа ми , едно лозе, аз викам да го изоставим, тя ...напротив. Е, той почина, тя не  гъкна като развалихме лозето ,то на  чужда земя, спадат от собствената  декар,  но си го върнаха  и след нас се развали ,че собствениците си искат терените   реални. И целият блок лозя се разпадна , но при нас преди това.
 И той  дали от влияние  или лакомия, но бях станала  луда от ниви и  работа.  Щот нали той болен да го пазя.
Накрая  един извади коловете , взе половината за заплащане и край. Още има от тях ,но мъжа ми го няма близо 20 години.
 Та работи с него да миряса, живее ли му се,  майка му  да го надживее ли иска?  То и  косенето не е лесно, но не е мотика и може  люцерна или сено някой да прибира от там.
 При такива обстоятелства със сегашния  опит ще врякам  и тропам.

Макавели, права си ! Най-важен трябва да ти е ММ. Не знаех за здравословното му състояние. Трябва пазене!

Виждам, че другите момичета от групата, гостувала на Снежи още не са се включили, затова аз набързо да дам репортаж.
Къщата и особено градината е прекрасна. Снежи както се очакваше се беше подготвила подобаващо. Руска салата, собствено производство, печени пъдпъдъци с сервиран отделно сос от лук, гъбки и подправки, палачинки, приготвени с яйца от собствени свободно отглеждани кокошки, баница /приготвена от Фло/, лимонов кекс, гарниран с течен шоколад/приготвен от Майчето/ и много, ама много сладки приказки. Времето не ни стигна, но аз гледах да се прибера по-навреме, че след малко ме очаква друга маса - при комшията. На рождения му ден миналата седмица му подарихме газово барбекю и той сега ни е поканил да пробваме как работи. За всички ще има пържолки, а за мен тиквички на барбекюто. А след такова ядене на обяд дали ще мога въобще да хапна нещо, не е ясно.

Борянка, КАГ, ето затова не се меся с нищо в живота на децата ни - нека постъпват така, както ги водят сърцата им, да си гледат семействата и да са щастливи. Отдавна съм разбрала, че един дом е един живот - всеки го подрежда по своему и както му харесва. Изгубят ли се обитателите му, лампите угасват завинаги, къщата опустява и нищо не е същото. Затова трябва ако е възможно, всяко поколение да живее отделно.
Пипи, виждам че сте си изкарали супер - радвам се

Хубава вечер на всички

Здравейте, момичета! Напрегната седмица беше. Сега сме на село, имахме работа по градината, но това е най-прекрасното време след работата ми в училище. Имаме цветя, малко трева, малко картофи, малко зеленчуци. Не се претоварваме, по-скоро си отпочиваме психически, работейки в градината. Иначе децата искат да направим голям басейн в градината, само не знам кой ще го чисти.
Стачката на шофьорите се отрази на работата ни в училище. Децата не могат да дойдат навреме, после такситата не искаха да ме вземат, защото разстоянието не е много, съжалих, че не съм шофьор. Уж имам книжка, но не съм добър шофьор.
Аз съм в техническа комисия за ДЗИ, дано синдикатите се вразумят и не провалят изпита на децата. Тези разхвърляния по различни училища ги направиха преди години, за да ограничат преписването. Разделиха изпита на части пак поради тази причина. Колегите също обикалят по различни училище, за да са квестори. Изобщо напрежението е за всички. Важно е децата да са спокойни и да са доволни от резултата.
Видях много красиви момичета. Желая много успех на Неда, да развива успешно всички таланти.
Тони, страхотно момиче си имаш!

Когато у нас се появи проблем го решаваме с два други проблема.
 Вместо да изхвърлят преписвачите  и лишат от една година   явяване или да ги  наблюдават по сериозно, разкарват всички навсякъде.

Според мен ги разхвърляха из различни у-ща за да не им подсказват учителите. Нали се гони имидж на у-щето. Много ми е интересно как ще преписват на тест. Първата част е такава с малки изключения. По скоро ще играят на тото там където не знаят. Този, който преписва ще препише и от непознато дете. Няма да коментирам факта, че квесторите на много места ги оставят и излизат на приказки и цигарка. Познайте какво става в стаята и колко помага факта, че са непознати. Малоумието се състои в това, че има градове с едно у-ще и с едни учители! Какво тях ги пращат в съседните градове ли? Това е едно дискриминационно условие относно софийските деца и тези в големите градове. Около  нас има 5 у-ща на разстояние няколко спирки, но....ще ходим в Надежда, дето никой от нас не е ходил там от години. Тези пък от Надежда вероятно са пратени в близките до нас у-ща. От Люлин в Дружба 2 и обратно. И това ,ако не е простотия здраве му кажи. Сега ще им търсят автобуси, ако протеста не прекрати. Като как си представят, че ще съберат учениците, които са в едно у-ще. Ами те са от всички крайща на София. Този автобус за два дни няма да успее да ги събере в задръстванията в този час. А бе простотия върху простотия. Е, това ни е цялата държава. Децата са залог за политическите игрички на тези, дето изпуснаха софийския кокал. Доброто е, че вече частни коли и таксиметрови услуги предлагат безплатно извозване на ученици за матурите и са по-организирани, защото са дали координати за заявка и телефони за връзка.