Изневяра ли е?

  • 13 388
  • 242
  •   2
Отговори
# 165
  • Мнения: 25
Винаги съм си мислела че няма да направя такова нещо. Но ето всяко заричане ни праща изпитание. Със сигурност имам голям грях. Със сигурност това няма да се забрави от нито един. Но аз бях част от интериора за човек с когото съм от толкова време и той дори не знае какво харесвам какво обичам да правя. Може да сте прави че нито един от двамата не заслужава човек като мен в живота си и може би ако и двамата се откажат от мен ще е по- добре за тях. Смятам че на по- късен етап от живота си всеки иска да има кой да го разбира и цени. И не не съм сексуален обект на новия човек, с него разговорите вървят отсамосебе си просто

Всички изневеряващи жени са същите като изневеряващите мъже и е жалко, че зрели хора, които са били заедно цели 19 години, не могат да проведат един смислен разговор. Вместо да се действа зад гърба на партньора, е много по-достойно да се каже директно, че липсва внимание или че даден човек вече не се чувства желан. Ако нещата не се получават и няма как да се поправят, е редно да се стигне до раздяла, а не да се търсят оправдания за изневяра с липсата на нещо вкъщи. Що се отнася до любовника, той ще чака, защото това е неангажираща връзка, в която жената му е в кърпа вързана. Никой мъж не влиза в сериозни отношения с омъжена жена, тъй като тя за него е само забавление и начин да си четка егото с празни приказки. Тези обещания, че ще я чака колкото е необходимо или че би я взел веднага, са просто невъобразими глупости. Само наивните жени си мислят, че някой ще ги вземе с все багаж заради някаква голяма любов, докато всъщност за любовниците всичко е само една удобна игра.

Най- вероятно имате право. Аз не веднъж съм питала " Така хубава ли съм" , но защо трябва да питам защо трябва да искам? Аз как зная какво и кога обича и как да го направя. Не защитавам човека, но още щом му казах че вече знаят за нас той каза " както решиш че е най- добре за теб, но ако кажеш идвам и те вземам със себе си на момента" не зная дали ще го направи. И ако някой е в моята ситуация и може да си извади изводи ще се радвам да съм полезна с моя опит.

# 166
  • Мнения: 24 938
Изчерпана е тази връзка.
Само ще вегетирате с досегашния мъж.
Останете си сам за известно време и преценете. Пробвайте с новия, но не бързайте да влизате в съжителство веднага.
Няма нищо страшно в промяната – хората се събират и разделят, животът е шарен.

# 167
  • Мнения: 25
Изчерпана е тази връзка.
Само ще вегетирате с досегашния мъж.
Останете си сам за известно време и преценете. Пробвайте с новия, но не бързайте да влизате в съжителство веднага.
Няма нищо страшно в промяната – хората се събират и разделят, животът е шарен.
Благодаря и за вашето мнение. Всяка гледна точка е важна за мен, защото ще погледна от различни посоки ситуацията.

# 168
  • София
  • Мнения: 16 215
На мен ми се струва, че изначално не сте били добра комбинация с вашия съпруг. Но вместо нещата да се изговорят е стояло едно мълчаливо очакване другият изведнъж да започне да усеща какво се иска от него и да тръгне да го прави. Трудна работа. С новия явно нещата се получават естествено, говори на вашия "език на любовта". Затова и ви е хубаво, но жалко за пропилените години, ваши и на съпруга ви.

# 169
  • Мнения: 25
На мен ми се струва, че изначално не сте били добра комбинация с вашия съпруг. Но вместо нещата да се изговорят е стояло едно мълчаливо очакване другият изведнъж да започне да усеща какво се иска от него и да тръгне да го прави. Трудна работа. С новия явно нещата се получават естествено, говори на вашия "език на любовта". Затова и ви е хубаво, но жалко за пропилените години, ваши и на съпруга ви.
Само за едно не съжалявам, имам невероятно добро и възпитано дете. За което с гордост мога да заявя съм направила всичко почти сама.

# 170
  • Мнения: 19 645
Няма как да изберем вместо теб. Какво очакваш да ти кажем, след като и за двамата не знаем нищо. Мъжът ти от описанието изглежда някакъв никакъв, не те забелязва, не участва в нищо. Същевременно може всъщност да е супер грижовен, тайно чувствителен и т. н. А може и да е като неодушевен предмет. Няма как да знаем. Новият също - може да е сродната ти душа, може и печен сваляч. Откъде да знаем и как да го преценим вместо теб. Вземаш си решението и си носиш отговорността. Не може да го реши вместо теб някой в интернет, каквито и гледни точки да дава.

# 171
  • Мнения: 25
Няма как да изберем вместо теб. Какво очакваш да ти кажем, след като и за двамата не знаем нищо. Мъжът ти от описанието изглежда някакъв никакъв, не те забелязва, не участва в нищо. Същевременно може всъщност да е супер грижовен, тайно чувствителен и т. н. А може и да е като неодушевен предмет. Няма как да знаем. Новият също - може да е сродната ти душа, може и печен сваляч. Откъде да знаем и как да го преценим вместо теб. Вземаш си решението и си носиш отговорността. Не може да го реши вместо теб някой в интернет, каквито и гледни точки да дава.
Права сте!

# 172
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 418
Където е изфирясала химията, няма надежда. Просто минавай на новия и ако стане стане ако ли не друг ще да е.

# 173
  • Мнения: 374
Разбираемо е да не искаш да се чувстваш като част от мебелировката, въпреки че това не оправдава изневярата. Би оправдало раздялата, а ти не смееш да предприемеш тази крачка. Вместо това се носиш объркано между два пристана. Интересно ми е дали и мъжът ти няма нещо настрани, след като толкова години не ти обръща нужното внимание и не те е разкарал веднага, след като те е разкрил. Малко звучи като и двамата да стоите от удобство и да не искате да си го разваляте. Но не е ли по-добре да бъдете честни със себе си и един с друг? Какъв е смисълът на това безрадостно съжителство? Как ще го карате оттук насетне и можеш ли да го караш както преди, дори да беше опция?
Казва че няма и не е имал никога. Според него не разбрал че това ми липсва. Щял да се поправи. А аз казвам че нещата са се случили заради мен и това че не съм разговаряла с него и съм потърсила в друг липсите. Как ще живеем? В момента нямам отговор за 10 дни изговорихме толкова неща както никога до сега. Виждам промяна в държанието и отношението му към мен. Но дали го прави да да сме заедно или наистина го иска ще разбера на по- късен етап може би.
Със сигурност не съм единствената в такава позиция в семейството,  не се оправдавам. Само исках да разбера различни гледни точки.
Да не ме е бил, не е пияница, работи.  Но за всяко нещо да трябва да го моля да ми помогне, да не забележи че съм се нагласила за него, че съм подредила масата и съм сготвила все неща които обича а аз не ям... аз съм се грижила повече за детето , оправям и следя срокове на сметки, подсещам за срокове за празници на близки , подготвям подаръци.  А аз искам само да съм нежното създание за някого, да ме забелязва.

Като чета как съпругът ще се поправя за ...твоя изневяра... Натсръхват ми косите колко този мъж е... дресиран и подчинен - в широкоия смисъл на думата. Може пък за него хубавото ядене да не е достатъчно. Като чета и колко се гордеете с възпитанието на детето, как сте добре финансово... да не би да сте по-доминанна личност, на която заппочват да и омръзват скромните и тихи хора, които не се досещат винаги какво се очква или изисква от тях?

Мъж да се поправя за изневярата на жена си, без да се разделят? Не знам къде ще намерите такъв - следващият може да бъде схрускан и изплют за по-кратко време, без общи деца и жилища и т.н.

# 174
  • Мнения: 25
Разбираемо е да не искаш да се чувстваш като част от мебелировката, въпреки че това не оправдава изневярата. Би оправдало раздялата, а ти не смееш да предприемеш тази крачка. Вместо това се носиш объркано между два пристана. Интересно ми е дали и мъжът ти няма нещо настрани, след като толкова години не ти обръща нужното внимание и не те е разкарал веднага, след като те е разкрил. Малко звучи като и двамата да стоите от удобство и да не искате да си го разваляте. Но не е ли по-добре да бъдете честни със себе си и един с друг? Какъв е смисълът на това безрадостно съжителство? Как ще го карате оттук насетне и можеш ли да го караш както преди, дори да беше опция?
Казва че няма и не е имал никога. Според него не разбрал че това ми липсва. Щял да се поправи. А аз казвам че нещата са се случили заради мен и това че не съм разговаряла с него и съм потърсила в друг липсите. Как ще живеем? В момента нямам отговор за 10 дни изговорихме толкова неща както никога до сега. Виждам промяна в държанието и отношението му към мен. Но дали го прави да да сме заедно или наистина го иска ще разбера на по- късен етап може би.
Със сигурност не съм единствената в такава позиция в семейството,  не се оправдавам. Само исках да разбера различни гледни точки.
Да не ме е бил, не е пияница, работи.  Но за всяко нещо да трябва да го моля да ми помогне, да не забележи че съм се нагласила за него, че съм подредила масата и съм сготвила все неща които обича а аз не ям... аз съм се грижила повече за детето , оправям и следя срокове на сметки, подсещам за срокове за празници на близки , подготвям подаръци.  А аз искам само да съм нежното създание за някого, да ме забелязва.

Като чета как съпругът ще се поправя за ...твоя изневяра... Натсръхват ми косите колко този мъж е... дресиран и подчинен - в широкоия смисъл на думата. Може пък за него хубавото ядене да не е достатъчно. Като чета и колко се гордеете с възпитанието на детето, как сте добре финансово... да не би да сте по-доминанна личност, на която заппочват да и омръзват скромните и тихи хора, които не се досещат винаги какво се очква или изисква от тях?

Мъж да се поправя за изневярата на жена си, без да се разделят? Не знам къде ще намерите такъв - следващият може да бъде схрускан и изплют за по-кратко време, без общи деца и жилища и т.н.

Изглежда дресиран пред хората.  У дома далеч не е така.

# 175
  • София
  • Мнения: 16 009
Наистина и аз съм впечатлена как успешно е вменена вина на съпруга за изневярата на жената. Съпругът може да не става, но изневярата си е вина на изневеряващия. Много хора сме се развели с мъжете/жените си, когато любовта ни е приключила, без да си изневеряваме, защото другия е виновен, че не го обичаме вече. Мисля, че това е единствения честен и справедлив подход, като преди това са изговорени и обсъдени проблемите, и вече е ясно, че няма решение. Иначе като чета из темите това си е класически манипулативен подход на изневеряващите, но това че е популярно не означава, че е правилно.

# 176
  • Мнения: 25
Наистина и аз съм впечатлена как успешно е вменена вина на съпруга за изневярата на жената. Съпругът може да не става, но изневярата си е вина на изневеряващия. Много хора сме се развели с мъжете/жените си, когато любовта ни е приключила, без да си изневеряваме, защото другия е виновен, че не го обичаме вече. Мисля, че това е единствения честен и справедлив подход, като преди това са изговорени и обсъдени проблемите, и вече е ясно, че няма решение. Иначе като чета из темите това си е класически манипулативен подход на изневеряващите, но това че е популярно не означава, че е правилно.
Не съм му вменила вина. Попита ме какво съм намерила в човека което той няма или не ми дава. Изказала съм това което мисля , вината според мен не като изневеряваща а по принцип винаги имат и двете страни във всеки спор. Той пожела да опита да си ме върне.

# 177
  • София
  • Мнения: 16 009
Наистина и аз съм впечатлена как успешно е вменена вина на съпруга за изневярата на жената. Съпругът може да не става, но изневярата си е вина на изневеряващия. Много хора сме се развели с мъжете/жените си, когато любовта ни е приключила, без да си изневеряваме, защото другия е виновен, че не го обичаме вече. Мисля, че това е единствения честен и справедлив подход, като преди това са изговорени и обсъдени проблемите, и вече е ясно, че няма решение. Иначе като чета из темите това си е класически манипулативен подход на изневеряващите, но това че е популярно не означава, че е правилно.
Не съм му вменила вина. Попита ме какво съм намерила в човека което той няма или не ми дава. Изказала съм това което мисля , вината според мен не като изневеряваща а по принцип винаги имат и двете страни във всеки спор. Той пожела да опита да си ме върне.
Това е все едно той да ти изневери и ти да си сложиш силикон, защото другата ма по-голям бюст. Не знам как не разбираш кое не е ок тук, но пък явно имаш кой да ти се връзва, браво.

# 178
  • Мнения: 8 267
Благодаря и за вашето мнение. Всяка гледна точка е важна за мен, защото ще погледна от различни посоки ситуацията.

Симова, стига си им благодарила, бе...
Те тия едни и същи работи си ги имат в клипборда, постват ги във всяка възможна тема.
=================
Хм, всъщност сега се зачудих, селфоните имат ли клипборд?
Ако нямат, това си е направо егати каторжническия труд! Да пишеш 1000 пъти едно и също...
Trollface

# 179
  • Мнения: 374
Наистина и аз съм впечатлена как успешно е вменена вина на съпруга за изневярата на жената. Съпругът може да не става, но изневярата си е вина на изневеряващия. Много хора сме се развели с мъжете/жените си, когато любовта ни е приключила, без да си изневеряваме, защото другия е виновен, че не го обичаме вече. Мисля, че това е единствения честен и справедлив подход, като преди това са изговорени и обсъдени проблемите, и вече е ясно, че няма решение. Иначе като чета из темите това си е класически манипулативен подход на изневеряващите, но това че е популярно не означава, че е правилно.
Не съм му вменила вина. Попита ме какво съм намерила в човека което той няма или не ми дава. Изказала съм това което мисля , вината според мен не като изневеряваща а по принцип винаги имат и двете страни във всеки спор. Той пожела да опита да си ме върне.

Брей, да си те върне? Ти си като трофей, награда - за послушния мъж? Извинявам се, но това е токсично.

За приноса в брака отговорност/ вина имат и двамата, за изневяра отговорността е на изневеряващия. Всяко поделяне на отговорност е отхвърляне на такава от изневерилия. Хората с нарцистични черти искат да ги гонят, да си ги връщат, да се конкурират за тях, да имат опции и паралелни линии.
Авторке - къде са твоите емоции, решения, отговорност?

Общи условия

Активация на акаунт