Какво значи достойна заплата?

Добра добавка към горните мнения. Без съмнение достойна заплата от гледна точка на съществуването е тази, която покрива основните човешки нужди. Но след това отгоре на тази база идва и достойната добавка за положените усилия за учение и квалификация, за отговорност, експертност, стрес и не на последно място дефицитност на уменията.

Замислих се за думите на Рокстар, колко ви струва един ден на работното място?

Транспорт, храна, подходящо облекло?

2 лв - по едно левче за билет за отиване и връщане. На работа не ям, обличам се по същия начин, по който и за излизане навсякъде другаде, а вода си нося в стъклена бутилка, пречистена с обратна осмоза, вместо да купувам отрова в пластмасова бутилка.

За 8-10 часа - 20 лева поне и то с храна тип сандвичи, витрина и т.н. Не мога да живея на фотосинтеза.

На мен работният ден ми струва десет лева с рейса (с кола - двойно, но не смятам, че колата е насъщна необходимост и общественият транспорт е за прошляци, ползвам я по друга причина), пет лева за купешки сандвич и 70 с`тинки за кафе от машина. Дрехите не ги прибавям, защото и да не ходех на работа, нямаше да стоя гола.
В зависимост от взаимното разположение на местоживеенето и работното място транспортът може да струва и два лева или нула. Сандвичът може и да е домашен.

На мнение съм ,че "домашното" понякога е  доста скъпо. "Боклуците" на общественото хранене са по-евтини от качествената храна , ако за пари говорим, но не винаги е за пари.
 Като видна селятка се  притеснявах, че моите не си готвят,  а поръчват, дали се справят със скъпоот си мислех, че аз не мога да си позволя.
 Ами за това време на пазари  готвене /режийни плюс/ако изкарва повече по стойност що пък не. Да не забравя и спестените нерви.
 На кого е ред да готви , мие, т.н.
 Като не ми искат пари / щото ги нямам/какъв ми е проблемът?
 Ако почна да калкулирам моята домашна храна /разходите/и колко хвърлям, да не почвам.

Чудесно е, че фризьорки и плочкаджии изкарват добри пари, за разлика от медицинската сестра, но накрая все се налага някой да ти сложи абокат и става мяу.

Няма лошо, да. Но точно, защото маникюристките получават повече от да речем един преводач или преподавател, страната се нарои с маникюристки. Една от друга по-калпави. (слава Богу, че моята е от умеещите и с радост ѝ плащам за труда). То вече си има и как да кажа...маникюристки фолклор. Само вицове няма още.

Ми не смятам, че в общественото хранене ядем боклуци, и не, домашното готвене не е по-скъпо.
Само се повтарят мантри за "боклуци" и за качествената храна, която била скъпа.
Иначе качествен продукт е по-скъп от същия вид продукт некачествен, да.

Аз - на пълен норматив, съответно на пълната си заплата. Иначе - около 900-1000 на член от семейството. Вярно, няма да има за скъпи почивки в чужбина, но поне спокойно да отидем за седмица на нашето море и на някоя и друга екскурзия из страната. И да не си броя и смятам последните левчета на края на месеца.

Аз бих се зарадвала на нещо над средното, колкото повече, толкова повече. Както казах, няма такова нещо като достоен живот обективно, винаги е според приетото в обществото, място и време, а то е резултат на сравнение, явно или не, вътре в обществото или не, със същото време или не, но сравнение.

_____

Смело определяме другите като един от друг по-калпави, но ние самите никога не сме калпави.

Дрехите ги смятам, защото аз с офисно облекло ходя само там. Ако не ходех в офис или не работех в офис нямаше да ходя да си купувам ризи, панталони до глезена за летните жеги и тн.
А това си е разход.

Обяд в офиса ми е 15 лв, пътят до работа зависи - с кола е около 10 лв дневно в двете посоки. Нямам опция за ГТ, защото до там не ходи.

Храната в кутия от вкъщи също не е евтина, ако ще си купя едно месо с картофи да си сготвя няма да е 15 лв, ама ще е 7-8, разликата не е уау.

Под 20 лв ходене на работа трудно.

Значи - ако питате работодател - все много плаща, а ако питате служител - все му е малко
Няколко неща: шефът, който си почива и е недосегаеам - моля, някой да ми каже къде е това, за да мога веднага да кандидатвам. В моя свят лаптопа ми е член на семейството и пътува с мен на море, на екскурзии, в почивни дни. Никого не го интересува, че съм в отпуск, звъни се на поразия и спешностите се вършат, това е положението.

Достойното заплащане е твърде разтегливо понятие. Име едно нещо, наречено мин. работна заплата, под която не може да се падне. Максимална - не съм чула да има.
Ако един труд може да се върши от всеки - логично, той е по-ниско платен. Както е казал поета - друг ще ме смени и толкоз... там не можем и да очакваме бъдеще, развитие перспективи.
Ако един труд е високо квалифициран - понякога и хората са готови да си плащат, за да се докоснат до такъв човек - но тези хора са единици
Масата от хората сме нещо по средата - можем някакви специфични неща, някои повече - други по-малко. Истината тук е, че е и до умения да убедиш отсрещната страна да купи уменията ти - ако си добър - ги плаща скъпо, ако ли не - човек е принуден да се задоволи с по-малко.

Има едни нужди, без които не може - покрив над главата, качествена храна (който както го разбира), платени сметки, време за почивка и възтановяване, прилично средна хубост облекло и обувки, лекарства ако се случи форс мажор да покрие. Това е базовото, което човек трябва да може да си позволи да плаща с възнаграждението си.
Всичко над това е лукс, а човек наистина е лаком и се стреми да се добере до този лукс. И е готов да си плаща за него, между другото. Споменавате маникюристката - е, ако нещета се объркат с лукса и минем на основното - това перо отпада. Същото е и с почивката на Малдивите, с луксозната кола и така нататък.

Каквото и да говорим - дори и на Запад не всички живеят добре. Хората, които работят нискоквалифицирана дейност се справят трудно и у нас, и на Запад и т.н. Хората, които са ценни специалисти, живеят добре и тук и на Запад, Щатите и т.н.

Не съм си смятала колко ми струва работния ден, но колкото и да струва - ще си го работя. Харесвам си работата, па била тя и много стресираща и изнервяща.

Е ми при транспорта не винаги има избор, да, и разходите се различават. При храната има избор. Завчера си носих в кутия спагети с лютеница, кисело мляко и майонеза. Колко да излизат - пак е под пет лева. Салата си вземам от щанд за готова храна, и тя е 3-5 лева. Сега, аз съм прасе по критериите на форума, пилешки пържоли със зеленчуци не ям. Пропуснах да напиша, че и без работа пак ядем - вероятно същото, каквото ядем на крак или носим в кутии. Ако няма такава възможност и се обядва в заведение в работен ден, това оскъпява.

Иначе и аз не мога да се появя как да е на работа, но повечето все щяхме да имаме по някой комплект такива дрехи и без това, а и щяхме да носим други дрехи през същото време, ако не работехме - все са дрехи и все се износват. Да, несъмнено костюм излиза по-скъпо от тениска и дънки. Не мога да пресметна разликата. Приемаме, че еднакво бързо се износват. Развлечен, стар костюм не върви, но и за развлечена тениска е същото.

Магдена, ти можеш да си носиш каквото си искаш и да ядеш каквото ти харесва. Ако човек спазва режим е доста по-трудно, защото аз това, описано от теб не мога да го ям нито по здравословна причина, нито би ми харесало да правя фюжън от балканска лютеница с италиански спагети.

Ако човек иска да се храни качествено и добре винаги ще е по-висока цената. Без значение дали го правиш вкъщи, или го купуваш готово.

Права е слънчезара за работата с лаптопа от ваканция. Разбира се, че повечето мениджъри са така и са заети. Аз и моят съм го виждала, че работи по време на ваканциите си. Както и много други.
За нищоправещите шефове май се говори ако са някъде насадени из някоя администрацийка.