
Със сестра ми сме с малка разлика, та аз все доизносвах дрешни, но после тръгнахме заедно на училище и... каквото имаше за нея, такова и за мен
Но за мен в сиьо, за нея в червено. Наскоро изскочи на село една много любима блузка - бледо синя с будан ръкавче късо, с избродирани на кръстчета 5 бели снежинки около бието. Аз бях ситнеж, носила съм я поне 2 години - от свободна, до едва се напъхвам, ноооо "мамооооо, става ми!!!" На всички детски снимки не позирам, а в екшън! Заради тоя екшън, тръгвахме за сватба/празник в училище и каквото и да е по-официално, поне с един допълнителен памучен чорапогащник. Не, че се късаха лесно, но който може го може!
Не можех да изчакам всички да се облекат, а се мятах на колелото за "само едно кръгче" и все завършваше с обелени колене на песъкливия бетон пред гаража. Та имам спомен за нагласена бясна майка, която си сваля роклята, докато превърже колене и после я слага пак
След два такива случая ме паркираха на столче да чакам и да се облека последна.


