С какво ви дразнят свекървите? - 165

Тръгнала си, защото вечерята не ѝ харесала и ти се чудиш дали не е трябвало да настояваш? Ми не.

Така си го почувствала, така си постъпила. Не се самообвинявай.

Тя ли каза, че вечерята не ѝ харесва или ти така го "почувства"?

Всеки път като съм съжалявала за нещо свекървата, ми е излизало през носа. Сега, като живее при нас й виждам драмите и как преиграва. Вече поне не се връзвам. Няма за какво да се чувстваш виновна. Гледай си спокойствието.
Моята днес се ядоса, че за сина й нямаше вечеря. А той просто не беше гладен и реши да яде само салата.  Дори не си направихме труда да обясняваме защо не яде, няма смисъл. Помърмори малко как така за него няма храна, нацупи се и се затвори в стаята.

Не го мисли, имаш да черпиш, че срещата е приключила без драми😉

Отдавна ви чета, дами, ама не съм се включвала. Назад ще ви върна, ама у нащо село също туй е главния проблем. Не бях родила, а вече ме пита моята свека кога ще си ходя. Детето вече не е бебе и още по все тази жена не пропуска да ме изпъди индиректно. Скандал и драма епвсяко виждане, мъка...Като я питаш, не сме разбрали, де. И кривите ние с мъжа. А на мен не ми е приятно да ме пъдят, при все че не живеем в един град и не се познаваме чак толкоз. И сме за малко. Моята майка например не казва на мъжа ми, айде ходи си, че да си видя внучето насаме. Напротив. Като се замисля, то никой друг няма такъв дерт да се разкараме, дори неговите баща, баби, лели, само свекито. Тука има ли други такива и това явление има ли логично обяснение? Досега не е оставяно детето да го гледа никой и ние не държим, защото всички сме на голямо разстояние и си се оправяме сами.

Щом не ви иска да сте там, защо ходите?

Ами защото дете на 3г няма как да се телепортира на нейна територия само без нас. Ние си ходим в нашия дом, де. Останалата част покрай виждането става драма, че трябвало да е на саме с лично собствено време. Та питам какъв е феноменът и защо? Подчертавам, че когато сме заедно, се правя, че ме няма и на никого дума не съм казала, белким да не разваля нечий кеф. Ама и тъй нещо не става. Та се чудя какъв е зора и само на мен ли ми се вижда нередно/обидно да се гони родителя така явно, че да й стане приятно на бабата и защо се очаква някакъв добър резултат като отношения?

Защо не я послушаш следващия път? Като почне да те гони си тръгнете. И тримата.

Ella11, на колко беше твоята свекърва?
Не смятам, че е редно да се настоява пълнолетен, самостоятелен и напълно вменяем човек да прави каквото и да било. Никога не съм разбирала това настояване, канене, откази, пък пак канене по няколко пъти, пък кумене, пък кандърдисване...
Много приятно се изненадах като отидох в чужбина и разбрах, че там те питат искаш ли нещо, като кажеш "не", значи "не", никой не те убеждава. Ако искаш нещо, казваш "да, благодаря" от първия път и не се счита за невъзпитано това.
Поканила си я, отказала е, не виждам нищо притеснително или лошо в тази ситуация.
За къпането е нелепо. Как ще настояваш друг човек да се къпе, освен ако не е малко дете. Ако иска да се къпе, ако иска да не се къпе. И защо да се къпе у вас, освен ако има проблем с водата или банята.
Дошла е, починала си е, била си любезна, тръгнала си е, точка. Нищо повече не е било нужно да правиш.

lola222, а какво значи, че ходите във ваш дом? Не в къщата на свекървата, а в друга къща и тя идва при вас, така ли?
Ако имаш доверие на мъжа ти, оставяй го него с детето и с нея за да не се дразниш. Мъжът ти гони ли го или само теб?
Но да, много е невъзпитано и глупаво това гонене, дори и за обикновен гост да се отнася.

Добре де, кажи точно кат те гони, за да знаем дали е луда бабичка или този феномен, който ти е интересен е по-скоро нормално бабешко бърборене.

Аз съм чувала от баби и дядовци такъв тип изказвания, даже малко през детето - бабооо няма ли да си ходят мама и тате вече и да те оставят аз да те гледам.
Слагам си го в.графа - лигавя се с детето. Казва го даже и моята майка, която няма ама абсолютно никакво намерение нито възможно да гледа сама дете.

Също съм чувала тип някакъв опит за предлагане на помощ, индиректно - от по-възрастни, от онова поколение, които не говорят за чувства, но са добронамерени. Като - хайде отивайте вие да почивате/да пиете кафе/тръгвайте си аз ще си го гледам.

Такъв тип подмятания и предложения аз бих приела като незлобливи. Не е много приятно ако вече е обяснено, че не искате и то се повтаря, но не са с лошо (за мен!).
Изтърпявам ги както и подканьнето да ядем и други подобни, като особености на времето и възрастта им. С оглед, че те виждаме рядко.

Ако по някакъв начин ви гони директно (аз дори не мога да си го представя това), то тогава не знам защо просто не си тръгнете. Но наистина ще трябва да кажеш  малко повече.

Ходим си в моя апартамент. Ако ще ходим у тях, угаворките са пет месеца предварително, с мелодрами какво ще се яде (тя не готви), колко точно ще стоим, ще цепим ли минутата на пристигане, ще се изпълни ли деня както тя си го е представила (не ме питайте, никога не става ясно какво по плана точно не е било както в мечтите й и накрая някъде се фръцва да се цупи. Да, като три годишна. Понякога тропа с крак и реве. Защо, е мистерия откъм логика в света на разума, ние стоим като наказани и чакаме да й мине). И не, не е някое старо бабе. Модна икона със спечелени конкурси за красота, ама туй е друга тема, за друг ден. Драмата основно идва че като идем на гости, тя отива с детето в друга стая и се затваря там. На Коледа например 5ч седях сама на маса, че да може тя да си играе на спокойствие. Дума не казах, де. Ама не беше яко. Свекър ми гледа да се покрие, да не отнесе някой чехъл, той обикновено е част от интериора и не се обажда. (Често и аз се чувствам така). С него нямам проблем, ама аз и с нощната лампа нямам, ако ме разбирате. Мъжа ми ако не е подир него, седим двамата и става нали странно цялото нещо. Аз например като я поканя, не ходя да се заключвам и да я карам да вечеря сама. Нито я пращам да си ходим, даже я каня да преспи. А за гоненето, изпраща си ме индиректно с намеци и подмятки, ако попиташ в прав текст, не се е случило. Малко са в кръга на шегата, но се усеща, че не съвсем, впредвид тропането и драмите после. Ето, предстои да пътуваме и се обади да чуе какъв е плана, като казахме че няма точен, все пак не сме пристигнали и това не е казармата (не го казахме така естествено), тя излезе от стаята (на видео е) и 33 мин седя в отделна стая да пуфти, а ние си мълчахме със свеко. Върна се по някое времи и ни нарече обсебени и вкопчени родители, явно да провокира да докажем, че не сме и все пак да дадем внучето и да се разкараме. Сигурно медал ще получим, не знам. На мен лично и искрено, проблема ми е в насилването на нещата с този тон. Нямаше да имам проблем да й оставя детето иначе,  ама така насила нещо ме бърка доста сериозно. Накрая излиза, че в моя телевизор е проблема, а не ми харесва така да се извъртат нещата, когато аз я каня да е с нас при всеки удобен случай (да, не е често, но живеем на 600км), а тя се цупи, щото ще присъствам... Сигурно съм луда да искам това да се промени (според мъжа е кауза предута и да я оставя), ама утре си представям и на детето да ги играе тея номера и отсега ме жегва...

П.п. opossum, мъжа не иска да се делим и затова не ходи сам с детето. За него не е допустимо да се намира някъде отделно, това ще затвърди тезата, че не съм желана аз и това не е окей нито за мен, нито за него. Та така..

Защо бабата и внучето да нямат време насаме? Напълно нормално ми се вижда да четат заедно в стаята, не е нужно вечно родителят да е там и да контролира всичко, ако бабата е адекватна. Очевидно не си й много приятна като компания, както и тя на теб. Но иска да прекарва време с детето. Според мен времето насаме винаги е по-пълноценно, отколкото вечно някой друг да ти е на главата. Като бях дете и аз нямах търпение да останем сами с баба, да ме глези.

Кога отивате и  колко ще стоите  е важно само за подготовка.  колко гозби и за кога. Което търпи промени.
 Не съм чувала за такова - върви си. Време насаме е нужно,  аз се притеснявах какво говоря с дете под контрол. Сякаш съм под лупа , но това като бебета. И сами оставаха ,като влязат и хапнат децата съм с тях  ,масата е сложена, ние  търчим из двора.  Вече са големи внуците и  мога да седна с "големите" за някоя дума да си кажем.

Защото, например, на бабата не може да ѝ се има доверие, защото е показала, че в момента, в който родителите се обърнат, тя не се съобразява  с техния курс на възпитание и т.н. Или например, ако детето не е свикнало с нея. Това, че е баба съвсем не означава, че детето я приема като много близък човек, това все пак е дете на 3, живеещо на 300 км от нея.
Аз Лола я разбирам чудесно - поведението на свекърва ѝ е грозно, неуважително и пренебрежително. Тя, разбира се, е в пълното си право да не харесва Лола, но Лола е майка на детето и тя преценява кога детето е готово да остане насаме с баба си и кога тя, като майка носеща отговорността за детето, може да се довери. Ама като гледам няма да е скоро - като ти показват, че си навлек и че не си особено желан, демонстративно те оставят да вечераш сам на празник, смея да твърдя, че си го правиш сам.