С какво ви дразнят свекървите? - 165

През декември 2023 година разбрах, че съм бременна. Всички много се зарадваха, когато научихме пола на бебето. Единствено бабата (свекърва ми) не беше особено щастлива, защото очакваше да е момиче, а се оказа момче.През 2024 година родих. Дядото (свекърът ми) беше убеден, че детето ще бъде кръстено на него. Да, ама не. Оттам започна конфликт между него и съпруга ми — упреци, въпроси като „Какво е това име?“ и т.н.
На 40-ия ден от раждането дядото ни каза: „Завиждам му на това дете, че ще стане инато.“ Това много ме натежа.
От ден първи сама си гледам детето. Съпругът ми е постоянно на работа. Дори когато бях бременна, почти не питаха как са минали прегледите.
Основният ми проблем е със свекърва ми. Сега, когато ходим при тях (а ходим само за 1-2 часа, защото живеем на няколко къщи разстояние), не мога да не отида – ако откажа, съпругът ми се сърди.
Още щом влезем, тя ми го грабва от ръцете, сякаш детето е нейно. Започва едно "радване" — с викане и онзи неин писклив глас... Ужас! Докато сме там, детето сякаш ме забравя. Все едно не съществувам за него. Имам чувството, че не ме обича и че не ме иска.
През деня сме си заедно — играем сутрин, после заспива за обедния сън, следобед излизаме. Но въпреки всичко имам усещането, че не се справям като майка. Все едно бабата иска да заеме моето място...

Не знам мъжа Ви в случая къде е? Ролята на мъжа е да изгради, поддържа и пази спокойствието в къщата. Затова е лафа "Happy wife, happy life". Как така ще се цупят, че детето е пол X а не Y??? Че това да не е по избор... За името, съм казвал и преди - избор на майката, с подкрепа от бащата на детето - други хора нямат работа да се налагат, под каквато и да е форма! Това, че мъжа Ви е постоянно на работа, въобще не е оправдание. Аз също работя постоянно, работата ми не ми позволява да отсъствам много, но от 50 прегледа, да съм пропуснал 1-2 по извънредни причини - че как няма да ходя с жена ми, това е такава радост/емоция! При нас е така - когато дойде някоя баба/дядо, да види внучето си, го взимат на ръце с наше съгласие/позволение. КАК ще ти го взима от ръцете, и ти си траеш, а за мъжа ти да не говоря... Не мога да кажа, как се справяш, но детето има И БАЩА - ВИЕ, трябва да си помагате, за да се справяте. Има добри дни, има и не чак толкова добри, но важното е да си помагате и да давате ВСИЧКО от себе си! За мен, детето е единственото нещо, за което си заслужава човек да даде всичко от себе си!

Според тях аз ТРЯБВА да правя всичко свързано с детето,защото сина им работи.

Не би трябвало да е толкова важно / с тежест те какво мислят и искат за вашите отношения, дом, отглеждане на детето и т.н. Ама май за мъжа Е важно или поне му влияе, оттам е проблемът.

Те му пълнят главата и той ги слуша. Понякога ми се иска да си взема детето и да ги оставя да правят каквото си искат.

Това,че детето ще станело "инато", не го разбрах. Но така или иначе не виждам нещо обидно.

Не би трябвало да отдаваш толкова значение кой какво казал,кой какво искал.

Също така нормално е бабата да се радва на внучето си, ако толкова те дразнят, нека мъжът ти ходи с детето, ти през това време си върши някакви твои неща.

Поработи над самочувствието си,това е моя съвет.

Добавям въпрос: с какво толкова се влияе мъжът ти? Живеете отделно, детето е кръстено, както сте си пожелали. Не ми се струва да е чак толкова зависим от тяхното мнение.

Дразни я пискливия глас на свекървата, и това, че й пипа детето. Щото така се чувства по малко майка, страх я е да не й го вземе свекървата.
Вместо да й го тропоса, а тя да излезе на мол.

Решението е много просто - не ходи при свекървата. Мъжът й като се прибере да взима детето и да отива той.

Точно, да се възползва, че се радва на детето и да и го води  от време на време да му се радва, щом те не се търпят, през това време да си отдъхне малко. Така всички ще са ок, ама а де !
Какви са тези щуротии, че си по-малко майка на детето щом то прекарва малко време с баба си , стига глупости..

Още е малко детето, а авторката не е нахитряла. Затова се засяга от дреболии.  И, разбира се, съвсем безпочвен е страхът, че детето няма да те обича, защото бабата му се радва.

Съветът да пращаш детето с баща му при родителите му е много на място. Така и ти няма да си губиш времето, а ще си свършиш нещо, или ще си почиваш.

Само аз ли виждам търсенето на  проблем там, където няма такъв ?

Всичките оплаквания са като изсмукани от пръстите.
А това, че детето те забравя и не те обича, докато е там е голяма глупост.

Ами нормални чувства са това за майка на първо дете, особено ако е много чакано и искано. Глупави, изсмукани от пръстите, тъпи.... ама чувства, не може човек да ги спре така лесно.
Има самоуверени майки, има такива които си мятат детето на свекървата и хукват по кафетата от първата седмица, а има и такива, които ревнуват, че детето им не ги поглежда като види друг човек, хора разни.
Всеки си има кусур като майка, ама нужно ли е майки да засрамват други майки? Това го виждам във фейсбук ежедневно, ама и тук ли?
Mimkass9685, детето ти те обича най-много, просто за момент му е по-интересно нещо друго, това не означава, че не е свързано най-много с теб. Просто ти си му сигурна, винаги с него. Свекървата като почне да нарежда, сигурно му е много интересна, особено ако вие не му говорите като на бебе, а нормално. На всеки му е интересно нещо различно от време на време, дори и на децата ... всъщност най-вече на децата.
Помисли си, че ти имаш 22 часа с него, а тя само 2 и то не всеки ден. Нека му се радва. Никой не може да те измести като майка, ако си обичаш детето и се грижиш за него, никой!
Ако можеш да се отделиш от детето за малко, не ходи и ти при свекървата, това е добър съвет. Пращай ги с мъжа ти. Да не би той да не иска да ходи сам с детето там, че и това го има понякога.
А колко често ходите? Да не е през ден?
(А за думите на свекъра - ти си знаеш с какъв тон са произнесени. Това може да е комплимент, а може и да е индиректна обида към теб. Демек - думам ти дъще, сещай се снахо. Но по-добре човек да е инат и да отстоява себе си, отколкото да му се качват на главата. Приеми го като комплимент, че си силна и не си оставила някой да ти диктува живота.)

Тук ти е коренът на проблема.

В общи линии - да. Просто младата майчица е супер-хипер неуверена и изпада в ужас, че бабата ще я измести и спира да мисли. Мила, това няма как да се случи, особено при бебе на годинка. По-добре се фокусирай върху себе си, не стой при свекървата като иска да се порадва на детето - внуче ѝ е, нормално е да му се радва. Излез, почини си, виж се на спокойствие с приятелка, разходи се, радвай се на живота без ангажимент за едногодишно. Сега, ако бебето спи, а тя го буди, за да го гушне, вече е проблем, но това трябва ти да ѝ го заявиш, че няма да го допуснеш. Ама като за начало ѝ дай да види, че нямаш против тя да му се радва и да общува с него и си гледай живота.
И да, ангажирай бащата малко повечко. Той трябва да участва в грижите за детето, за да изгради връзка.
И е безпредметно да се съревноваваш със свекървата - тя си е тя, ти си си ти.
Едит: А това за инатливостта аз бих го приела за комлимент. Даже бих благодарила. Съвсем сериозно.