Аз вярвам, че душата на татко така е избрала и вече е в мир. Трудно ми е много без него, липсва ми и някак все едно съм сама, така се чувствам, но вътрешно имам чувството, че душата му е спокойна. Той беше добър, помагащ и всеотдаен. Имам и доста моменти, в които съм в дупка, но засега гледам да запълвам с работа. Трябва някак да се справим, хареса ми по-горе написаното, че ние сме продължението им и те живеят чрез нас и нашите деца..
- Публикувана: 13 юни 2025, 13:08 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2025, 08:32 ч.
Как се справихте със загубата на родител?
Аз вярвам, че душата на татко така е избрала и вече е в мир.
Съболезнования!
Знам, че това което ще кажа звучи странно, но такава смърт е награда. Ако можех да избирам щях да избера да си отида така. Дори и да е по-рано. Ще го помните весел, здрав, усмихнат. Дано е добре там където е !
Аз вярвам, че душата на татко така е избрала и вече е в мир.
Съболезнования!
Знам, че това което ще кажа звучи странно, но такава смърт е награда. Ако можех да избирам щях да избера да си отида така. Дори и да е по-рано. Ще го помните весел, здрав, усмихнат. Дано е добре там където е !
Всъщност като се замисля, не звучи странно. Той никога не искаше да е в тежест на никого. Мисля си, той е помагал на толкова много хора, аз едва на погребението осъзнах колко обичан и уважаван е бил, имаше много, много хора.. та може би си е заслужил такава смърт, бърза, без да притесни никого. Истината е, че за нас децата, и да имах още 5 години с него, щях отново така да съм в бездната.. никога не е достатъчно. Мисля си и че наистина душите ни някак знаят, и неговата, та дори и моята.. аз дни преди да се случи това "не бях на себе си" без да разбирам защо.
Съболезнования!
Понякога утехата в такива тежки моменти идва от нов партньор. Напр. който е преживял подобна загуба, влиза в положението, съчувства. И това може да се случи и при женени хора, т.е. с цената на изневяра.
Как мислите, нова връзка помага ли за истинска утеха? Дори и когато хората са обвързани?
Понякога утехата в такива тежки моменти идва от нов партньор. Напр. който е преживял подобна загуба, влиза в положението, съчувства. И това може да се случи и при женени хора, т.е. с цената на изневяра.
Как мислите, нова връзка помага ли за истинска утеха? Дори и когато хората са обвързани?
Съболезнования!
Понякога утехата в такива тежки моменти идва от нов партньор. Напр. който е преживял подобна загуба, влиза в положението, съчувства. И това може да се случи и при женени хора, т.е. с цената на изневяра.
Как мислите, нова връзка помага ли за истинска утеха? Дори и когато хората са обвързани?
Понякога утехата в такива тежки моменти идва от нов партньор. Напр. който е преживял подобна загуба, влиза в положението, съчувства. И това може да се случи и при женени хора, т.е. с цената на изневяра.
Как мислите, нова връзка помага ли за истинска утеха? Дори и когато хората са обвързани?
Не.
Това е само извинение защо си изневерил. И самозаблуждение, че си загубил един човек, но пък си срещнал друг.
Ако скоро този човек се окаже още по-неподходящ/а, тройна ще е загубата ти + по-засиленото екзистенциално усещане, че всички сме смъртни.
Според мен помагат ритуалите, които човек прилага според убежденията и вярата си (опелото, палене на свещи, ако е християнин, панахида) - те помагат на мозъка постепенно да свикне със загубата, да я приеме и преработи, не служат толкова на мъртвия.
Много добре на мен се отразазиха срещите ми с хора, които са познавали майка ми или баща ми, както и баба ми и дядо ми - не само роднини, но и приятели, съседи. Дори да не говорим винаги за този, който си е отишъл, е приятно усещането, че ето този човек СЪЩО е познавал починалия - майка ти, примерно, знае какъв човек е била, имал/а е преживявания с нея и са останали спомени.
Трябва разбира се и рационално да направим избор какво точно искаме, когато, уви, ще настъпи този момент за наш близък, много възрастен.
Аз напр. за 97 годишния ми дядо бях поръчала да ми се обадят веднага, за да присъствам и аз на погребението, да го изпратя. Така че не беше проблем да прелетя хиляди километри и да пристигна - уговориха ден за погребение, съобразен с пристигането ми.
За друг може да е друго. Или да има други разбирания.
Съболезнования!
Понякога утехата в такива тежки моменти идва от нов партньор. Напр. който е преживял подобна загуба, влиза в положението, съчувства. И това може да се случи и при женени хора, т.е. с цената на изневяра.
Как мислите, нова връзка помага ли за истинска утеха? Дори и когато хората са обвързани?
Понякога утехата в такива тежки моменти идва от нов партньор. Напр. който е преживял подобна загуба, влиза в положението, съчувства. И това може да се случи и при женени хора, т.е. с цената на изневяра.
Как мислите, нова връзка помага ли за истинска утеха? Дори и когато хората са обвързани?
Според мен няма утеха и няма спасение от болката. Трябва да се изживее. Колкото по-силна е била обичта, толкова по-силна е скръбта. Не трябва да се вкопчваме в нея, разбира се.
На мен днес ми е доста тежко. Буквално на приливи и отливи.. не успявам да работя, умът ми е другаде. Вчера бях на психолог - дамата каза, че според нея минавам нормално през траура си. Опитвам се, но на моменти ми е много трудно. Татко толкова много ми липсва. Сутрин е ужасно, защото първата исъл, с която се будя, е че него го няма. Не искам да натоварвам още мъжа си и детето и гледам да се стегна, но тази болка и празнина е все там.. дали някога ще намалее? Ще се радвам ли отново на детето си.. Сега ми е трудно дори да се засмея.
Всичко е строго индивидуално, някои хора минават лесно, други трудно. За всички обаче трябва някаква помощ, отвличане на вниманието, пък дали с работа, дали с децата, дали с хоби или нова връзка си е до човек. Но не бива да се заклеймява никой подход ако работи, даже и някаква връзка.
За вярващите би трябвало да е лесно - починалият е на по-добро място. За рационалните помага осъзнаването, че това е природният закон и не е трагедия. За много чувствителните не знам, време, психолог...
За вярващите би трябвало да е лесно - починалият е на по-добро място. За рационалните помага осъзнаването, че това е природният закон и не е трагедия. За много чувствителните не знам, време, психолог...
Знам,че ви е много трудно,но детето сигурно също страда и като гледа вас съсипана със сигурност му е много трудно и заради него трябва да се стегнете
Синът ми е на 5, поне не осъзнава съвсем загубата на дядо си. Но да, той е чувствително дете и се притеснява за мен. Пред него се опитвам да се смея, да съм с него, а ми е толкова трудно. Опитвам се да не мисля много, да излизам и някак все се надявам, че времето ще затъпи поне тези усещания. Вчера си говорих със съседката ми, загубила е брат си, майка си, баща си. И въпреки това е намерила сили и се справя. Вдъхва ми кураж, че някога и аз ще успея. Изпитвам някаква странна вина, че гледам семейството си, а не майка си (тя самата не го очаква и ми повтаря да си гледам детето). Успокоявам се, че много хора са минали през това, значи и аз някак ще премина.. но в такива тежки дни е трудно много.
Всичко е строго индивидуално, някои хора минават лесно, други трудно. За всички обаче трябва някаква помощ, отвличане на вниманието, пък дали с работа, дали с децата, дали с хоби или нова връзка си е до човек. Но не бива да се заклеймява никой подход ако работи, даже и някаква връзка.
За вярващите би трябвало да е лесно - починалият е на по-добро място. За рационалните помага осъзнаването, че това е природният закон и не е трагедия. За много чувствителните не знам, време, психолог...
За вярващите би трябвало да е лесно - починалият е на по-добро място. За рационалните помага осъзнаването, че това е природният закон и не е трагедия. За много чувствителните не знам, време, психолог...
Наистина вярата носи утеха, мисля че при мен това е единственото, което ми помага.
Някои хора са толкова крехки отвътре! А животът е кръговрат и когато се върти правилно, може да се приеме. Имам предвид, когато децата остават след родителите, отглеждайки своите деца. Промяната на естествения ред е това, което може да разклати и най-устойчивите и да ги срине напълно. Иначе всеки има сили да се справи и ще се справи. Някои малко по-трудно, но всички ще успеят.
Знам,че ви е много трудно,но детето сигурно също страда и като гледа вас съсипана със сигурност му е много трудно и заради него трябва да се стегнете
Синът ми е на 5, поне не осъзнава съвсем загубата на дядо си. Но да, той е чувствително дете и се притеснява за мен. Пред него се опитвам да се смея, да съм с него, а ми е толкова трудно. Опитвам се да не мисля много, да излизам и някак все се надявам, че времето ще затъпи поне тези усещания. Вчера си говорих със съседката ми, загубила е брат си, майка си, баща си. И въпреки това е намерила сили и се справя. Вдъхва ми кураж, че някога и аз ще успея. Изпитвам някаква странна вина, че гледам семейството си, а не майка си (тя самата не го очаква и ми повтаря да си гледам детето). Успокоявам се, че много хора са минали през това, значи и аз някак ще премина.. но в такива тежки дни е трудно много.
Баща ти е имал 5 години, в които да се радва на внука си, а детето ти може да го помни. Погледни го от тази страна. При мен, за съжаление не беше така, а загубих и двамата си родители.
На мен много ми помагаха разговори с хора. Мисля, че това свърши по-добра работа от колкото психолог щеше. Прави бягства със семейството си. Ходенето в родния дом може да почака, аз известно време не можех да ходя.
Като мина най-големият шок, се затрупах с работа - много ми помогна.
Ще е нужно време, не се насилвай. Аз се пооправих след около година, за да преживея още една трагедия. Сега вече съм по-добре и ти ще си.