С какво ви дразнят свекървите? – 167

  • 33 920
  • 756
  •   1
Отговори
# 225
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 1 351
Около мен всички родители на 2 или повече деца, било то големи или малки, ги делят. Колкото и да не си го признават, то си личи.
Донякъде разбирам, защото за мен детето ми (#1 и единствено за момента) е абсолютното съвършенство във всеки един аспект и е тотален masterpiece. Просто не виждам как бих създала #2 и би се доближило до него.
Само че затова не желая по никакъв начин повече деца, а ако някой ден вземе, че ми се прииска, ще ида на психолог да лекуваме това мислене. А не да карам детето ми да страда заради моите "прищевки" да родя още едно.
Не казвам, че е такъв случая с майката, но все си мисля, че фаворитизирането идва от родителите и после са останалите.
Аз бях винаги предпочитаното дете и внуче, докато не се появи #2 и рязко всички забравиха за досегашната си привързаност.
Онзи ден майка ми взела 2 бонбона - за детето и за сестра ми. За мен нямаше, била съм голяма, да съм си купувала. Да де, мога да си купя и 100 кутии, не е в това въпроса. Ама ходи обяснявай...
Правилно ли разбрах, страдаш, че майка ти е взела бонбон за детето ти и за сестра ти, а за теб не ?

# 226
  • Мнения: 22 105
Ella11, това че ти искаш да имаш едно дете, понеже си се закахърила, че нямало как да обичаш второ, си е твое решение. Не пречи и да му купуваш бонбон винаги, дори да е на 50 години. Дано не се случи баща му да има второ, че тогава не знам какво ще стане Simple Smile

Обаче се чудя в какъв свят живееш, какви хора познаваш, какви са тия "деления" на деца като в някой трилър. Аз пък не забелязвам подобни явления около себе си.

# 227
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 21 689
Това с безкрайното обичане само на единствено дете ми звучи малко крийпи, съжалявам...

# 228
  • Мнения: 2 003
Това с безкрайното обичане само на единствено дете ми звучи малко крийпи, съжалявам...
И е сигурна рецепта за токсичен родител. Сега се оплаква от свекървата, но при тази ситуация се замислям каква тъща или свекърва ще е тя.

# 229
  • Мнения: 10 389
Пък майка ми и свекърва ми вече 18 г. бонбони само на внуците купуват. Сега да ходя ли на психолог заради травмата?
Не мога дори да си представя да купя дъвка на едното си дете, а на другото - нищо, да не говорим за нещо по-голямо. Единствено по рождени дни имат единични подаръци.

# 230
  • София
  • Мнения: 3 736
В светлината на последния пост на Ела, минавам в отбора на свекървата. Wink

# 231
  • Варна
  • Мнения: 3 281
Оле, оле, аз съм едно дете, но родителите ми и до ден днешен не ме виждат като самото съвършенство. Бих им звъннала да им начукам канчетата, но за мой лош късмет и техен добър, телефонът ми се бъгна и не мога да го отключа.....

Иначе Ела да пали всяка вечер свещи, ако е набожна,  че няма близнаци.

И сега да съм честна аз също второ дете не искам, но при мен причините са съвсем различни. Не мисля, че бих се справила да гледам две първо ментално, после физически, ако са с малка разлика. В момента сме в очакване на първото и сме си казали и отпреди това, че друго не искаме. А аз все повече се убеждавам, че физически втори път не бих си го причинила. А поне до момента карам лека бременност. Иначе съм за всеки да има колкото деца иска и мисли, че може да ги гледа. Не ми пречат чуждите избори, стига на мен да не ми се казва аз как да си живея живота.

# 232
  • София
  • Мнения: 19 688
С едно съм съгласна, родителите, и то добрите, подхождат и третират различно децата си, отразявайки индивидуалните им потрбности. Ако успеят да възпитат уверени хора, това не би било проблем за децата.

# 233
  • Мнения: 2 373
Аз пък смятам, че по-добре човек да си прецени силите, възможностите и емоционалното състояние и да си отгледа толкова деца, колкото смята за добре. Дали ще е едно, или пет, трябва да се мисли.

# 234
  • Варна
  • Мнения: 38 367
Ми то затова е добре да родиш едно и да минат няколко годинки, докато ти стане ясно какво що. После да си помислиш би ли се качил на тая същата въртележка отново. Ама има някои не мислят, правят две едно след друго и после започват воплите.

# 235
  • Мнения: 13 044
С едно съм съгласна, родителите, и то добрите, подхождат и третират различно децата си, отразявайки индивидуалните им потрбности. Ако успеят да възпитат уверени хора, това не би било проблем за децата.
И аз съм на това мнение и смятам, че много от грешките се правят, защото родителите смятат, че трябва да имат еднакъв подход към децата си, а те са различни личности.
Различният подход обаче, не означава несправедлив подход. Аз бях забранила, и това ми беше единствената еднократна кавга със свекърва ми през живота ни, да се използват мотиви като- ти си по-голям/по-малък/по-разбран/момче/момиче и каквото там се сетите, за да се оправдае защо едното трябва да отстъпи на другото. Никое дете не е виновно, че се е родило първо/второ или пък е по-кротко, та да е "наказвано" заради това с фаворизиране на другото.

Иначе и аз като Веа в обкръжението си не познавам хора, които делят децата си. Всичките ми приятели почти са с по две деца, всичките се отнасят с еднаква любов към тях.

# 236
  • Мнения: 7 119
Това с безкрайното обичане само на единствено дете ми звучи малко крийпи, съжалявам...
И е сигурна рецепта за токсичен родител. Сега се оплаква от свекървата, но при тази ситуация се замислям каква тъща или свекърва ще е тя.

Не е сигурно.
И аз страшно много си обичам първото дете. Мисля, че е красиво, сладко, най-усмихнатото, най-умното, най-доброто слънчице (дори и когато ме вбесява), но все пак не съм фен на прекаленото обгрижване. Нито пък ме спира да имам още деца.
Да, трудно ми е да си представя как ще обичам още едно по същия начин, но аз не можех да си представя и това как ще обичам толкова, та съм спокойна, че ще се случат нещата Grinning

По-скоро притеснителното в поста е глупостта с това, че подобна мисъл за повече от едно дете трябва да се лекува...

# 237
  • Мнения: 22 105
На Елла разсъжденията аз ги виждам долу-горе така: "Аз на нашите съм била първото дете. Но въпреки, че съм перфектна, някак си не съм им била достатъчна, та родили и сестра ми...! Сега за нея има бонбон, за мен - не. Чувствам се пренебрегната! Никога не бих причинила този ужас на моето си прекрасно дете. Цял живот ще му доказвам, че то ми е предостатъчно". Което не го разбирам никак, но приемам, че си е съвсем валидно, стига да не се натрапва като единствено правилно.

Познавам мъж, който не поиска второ дете, защото не се разбира с брат си. Това са си лични решения, правилни за дадения човек, не за всекиго.

# 238
  • София
  • Мнения: 20 726
Има и майки, които питат първото дете дали иска брат/сестра...

# 239
  • Мнения: 22 105
Нека питат хората. Най-лесно е друг да взима решенията, не ти. Особено децата, нали, които са най-наясно Simple Smile Реално детето на всяка възраст взима незрели решения. Но може да се ползва като отговор защо еди какво си примерно. Имаш си обяснение.

Общи условия

Активация на акаунт