Донякъде разбирам, защото за мен детето ми (#1 и единствено за момента) е абсолютното съвършенство във всеки един аспект и е тотален masterpiece. Просто не виждам как бих създала #2 и би се доближило до него.
Само че затова не желая по никакъв начин повече деца, а ако някой ден вземе, че ми се прииска, ще ида на психолог да лекуваме това мислене. А не да карам детето ми да страда заради моите "прищевки" да родя още едно.
Не казвам, че е такъв случая с майката, но все си мисля, че фаворитизирането идва от родителите и после са останалите.
Аз бях винаги предпочитаното дете и внуче, докато не се появи #2 и рязко всички забравиха за досегашната си привързаност.
Онзи ден майка ми взела 2 бонбона - за детето и за сестра ми. За мен нямаше, била съм голяма, да съм си купувала. Да де, мога да си купя и 100 кутии, не е в това въпроса. Ама ходи обяснявай...