Кое/какво/кой носи радост/смисъл в живота ви?

  • 5 610
  • 86
  •   1
Отговори
# 75
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 3 743
А, то щото така се чистят...всеки ден сменяш работа, обкръжение,  училище....
Да заливаш с ирония и измишльотини, ми се струва  много трудоемко.

Погледнете го от добрата страна - вие им носите радост и давате смисъл на живота им. Trollface

Знам, че не е приятно да си обект на клюки, еле ако са неверни, но баба ми (бог да я прости) казваше, "По-добре на хората в устата, отколкото на хората в краката".

Иначе казано, докато си жив, ще те одумват. После вече няма да ти пука. Wink

# 76
  • Мнения: 1 869
Изборите в живота. Simple Smile
Ако е свързано с дългосрочно токсично състояние, сменяш разбира се.
Защото после четем теми – как се справяте с депресията, чувствам се изцедена на 30, животът няма смисъл.
Не е толкова просто. Учителка съм, работя в среден по големина град, където има 5-6 училища на кръст. Ако реша да сменя училището, свободно място по моя предмет се обявява обикновено когато колега се пенсионира - разбирай веднъж на 10 години се случва. А и нямаш гаранция дали новото място няма да е същото като старото, където има една приказка от трън на глог.

# 77
  • Мнения: 24 165
Разбирам ви, Маргарита. Но то не е казано, че трябва да сте само учителка. Варианти в живота, докато човек е здрав, винаги има.
Като цяло хората не са склонни на промени и ги отхвърлят, което често ги поставя в позицията на жертви и компромиси.
Разбира се, че не са черно-бели ситуациите и не зависи само от нас – имаме деца, близки, сметки за плащане, но генерално имате избор, ако сте здрав човек и не сме във война, примерно. Стига да имате енергията и желанието за промяна.
Лично при мен промените винаги са били към по-добро. Рискът винаги си е струвал.

# 78
  • Мнения: 1 740
То и да имаш някаква подбрана среда у дома и на работа, като отидеш в магазина, в метрото или на някое събитие, си заобиколен от всякакви хора и няма как да избегнеш напълно масовката. Дебелокожието ще става все по-важно умение според мен.

# 79
  • Мнения: 7 738
Изборите в живота. Simple Smile
Ако е свързано с дългосрочно токсично състояние, сменяш разбира се.
Защото после четем теми – как се справяте с депресията, чувствам се изцедена на 30, животът няма смисъл.
Нее, не съм съгласна.
Баш бягащите от реалността са подвластни на депресията.
Не извъртай- рекох , че ниските вибрации надделяват, в случая с едва тръгващите в живота 18годишни, които не исках да фрустрирам със собствените си опитности, а не че ще се изолираме, за да не ни среща мечка.
За мен това е развносилно на отричане- както на реалността, така и на собствените сили.
Също така, отказване от професията защо?!
 „позицията на жертви и компромиси “ защо ?!
По-скоро предложението за  ирония и измишльотини е компромис.
Силните хора създават собствената си реалност.

# 80
  • Мнения: 19 417
То и да имаш някаква подбрана среда у дома и на работа, като отидеш в магазина, в метрото или на някое събитие, си заобиколен от всякакви хора и няма как да избегнеш напълно масовката. Дебелокожието ще става все по-важно умение според мен.
Много си права. Тежко ни на тези дето не можем да бъдем дебелокожи.

# 81
  • Мнения: 288
Учи се. Обаче е трудно и е до някакво ниво, минат ли го, ти идва в повече. Или си се научил за нещо "да си перде" и те ударят, където не очакваш и нямаш изградена броня.
Та, не е лесно за тези, на които не им идва отвътре да са непукисти, а са принудени да станат.

# 82
  • Мнения: 24 165
Изборите в живота. Simple Smile
Ако е свързано с дългосрочно токсично състояние, сменяш разбира се.
Защото после четем теми – как се справяте с депресията, чувствам се изцедена на 30, животът няма смисъл.
Нее, не съм съгласна.
Баш бягащите от реалността са подвластни на депресията.
Не извъртай- рекох , че ниските вибрации надделяват, в случая с едва тръгващите в живота 18годишни, които не исках да фрустрирам със собствените си опитности, а не че ще се изолираме, за да не ни среща мечка.
За мен това е развносилно на отричане- както на реалността, така и на собствените сили.
Също така, отказване от професията защо?!
 „позицията на жертви и компромиси “ защо ?!
По-скоро предложението за  ирония и измишльотини е компромис.
Силните хора създават собствената си реалност.
Точно така.
И собствената реалност е да имаш избор, а не да се подчиняваш на обстоятелствата.
Да знаеш кога да воюваш и кога не.
Времето е най-ценният човешки ресурс.
Това го повтарям на всеки поне от 10 години.

# 83
  • Мнения: 285
Как знаеш на коя страница си от твоя живот? Как разбираш дали това не ти е последната страница?.... та затова по-полека и с повечко бодрост да си прекарваме дните.....по възможност край морето))))

# 84
  • Мнения: 2 553
Много се пазя, когато говоря за тези неща пред децата ми.
Не искам да стават циници и да гледат с недоверие към света
Благородни подбуди, но имай предвид, че цинизмът в здравословна доза е мехлем срещу уязвимостта и ключов механизъм за справяне с живота, нещо като холестерола - кофти, когато е много, но съвсем без него пък - още по-зле.

Учи се. Обаче е трудно и е до някакво ниво, минат ли го, ти идва в повече. Или си се научил за нещо "да си перде" и те ударят, където не очакваш и нямаш изградена броня.
Та, не е лесно за тези, на които не им идва отвътре да са непукисти, а са принудени да станат.
Така разправят. Не вярвам в това. Изложен на едни и същи удари донякъде претръпваш, но съдбата си сменя репертоара и те занитва по друг фронт. Не можеш да се научиш да си универсално перде. Дебелокожието е талант, не постижение на личността. Да се научиш можеш на отреаргиране, да контролираш  реакциите си към вид афект, но не и да се научиш как те афектира външния свят. Със същия успех при абсцес на зъб можеш да се научиш как да не те боли.

# 85
  • Мнения: 6 903
Ама към какви тежки и дълбоки философски разсъждения, житейски мъдрости и опит отпраши и тази тема, иначе толкова позитивно озаглавена? Rolling Eyes

То ще излезе вярно, че на някои хора радост и смисъл в живота им носи това да се оплакват, а на други да раздават мъдрости и акъл.

Относно лошите хора, дебелокожието и разните други неща, да изкажа и аз тук своето дълбоко мнение обаче Grinning

Първо масата хора не са точно лоши. Те просто се интересуват основно от себе си, гледат собствения си интерес, преследват собствените си цели, любуват се на себе си. Нищо странно в това. Борба за оцеляване, зор да се докажат кой е по-по-най.

Второ - по-лесно е да намериш хора, които да ти помогнат в труден момент, отколкото хора, които да се зарадват на успехите ти. Това го прочетох някъде и съм напълно съгласна. За съжаление хората, които истински се радват, когато постигна нещо, са моите близки и приятели, зад чиито реакции също може да се прочете доза егоизъм. Всички могат да се самопохвалят индиректно и себе си за постигнатото, а в интерес на приятелите ми е аз да прогресирам и да се чувствам добре, защото отварям и на тях пътечки.

То второто даже е много свързано с първото.

Тоест, радвайте се на живота, без да очаквате хората да не бъдат хора Grinning

# 86
  • Мнения: 2 553
Ама към какви тежки и дълбоки философски разсъждения, житейски мъдрости и опит отпраши и тази тема, иначе толкова позитивно озаглавена? Rolling Eyes
Добре дошла в клуба.

Общи условия

Активация на акаунт