Стрес, изпускане на нерви, детенце...

И какво толкова специално учиш, което не позволява абсолютно никаква работа, дори в четвърти курс?

Ами ние хората с обикновена, тежка и нестабилна работа някак се оправяме в тоя живот също.

Изпаднала сте в ситуация, окей, но трябва да се адаптирате към нея. Не да си изкарвате яда и безпомощността на детето ви… Почасова работа, чистене, в супермаркет… това са все доходи, които помагат. Тук естествено всички даваме съвети от нашата камбанария. Приемете, че има хора, които са видяли и по-трудни дни от вас и ви дават някакви идеи. Финансов стрес се решава само с допълнителен доход…

Мъжът според мен го отпишете. Тъжно, но факт. Не звучи като да се е запритеснил за вас.

В нашите  глави не знам, но в твоята определено нищо не влиза - малтретираш детето си, не уважаваш майка си, мъжът ти се вижда колко държи на теб, роднините ти говорят зад гърба ти..
Е, отговори си сама защо толкова много  хора не ти играят по свирката..

Агресираш и тук. Какво учиш, че не можеш да работиш?

Уча социална педагогика, което само по себе си не ме възпрепятства да работя. Възпрепятстват ме обстоятелствата. Времето за пътуване от един град в друг, съответно достъпността на транспорта, времето за редовно присъствието обучение, защото няма опция за задочно, детето ми все още ходи на ясли едва за няколко часа до обяд, защото такива били препоръките, трябва и да завърша някак, за да имаме по-късно добър живот, а не отново да се вайкаме с работата и нервите.

Следващата повдигната тема: като бъдещ педагог, и то социален, съм наясно, че напоследък детето Е В РИСК, именно поради тази причина пускам тази тема, а не с "цел мрънкане". Търся начини да отклоня агресията – тя да не се излива върху него, както го описах своето най-ценно и мило! Търся начини и съвети как мога да отдъхна, да се успокоя, по нашенски казано "да се стегна".

Следваща точка: не ме издържа майка ми. Не лежа и само на приходите на мъжа ми. Имам наследствена пенсия, както и стипендия, за която, забележете, аз съм положила усилия. Защото коментарите, явно останаха с впечатлението, че аз търся "къде да помрънкам", не правя нищо и т.н. Обичайните грозни прибързани изводи. Обичайното грозно поведение на особен вид хора...
До някаква степен това е причината да не търся спешно работа. От друга страна аз доста влагам от "своя" бюджет под покрива на майка ми. Не съм егоист, както побързахте да ме наречете по заобиколен или пряк начин.

Имам история с депресивни състояния от дете. Споменах за психотерапевта – да, помага, но са нужни доста пари. Една сесия 70 лв. Тя държи да я посещавам един път седмично. Тоест? Много пари.

Мъжът ми – да, доста несериозен понякога, и да изключително инатлив. Две доста неприятни качества, особено в конкретни ситуации, но това не означава, че той е САМО такъв. Очевидно той има безброй други добри качества, за да го избера да стане мой мъж и баща на детето ми.
Той НЕ Е мързелив, но той е прекалено добър със семейството му, откъдето идва голямата липса в нашият семеен бюджет – гледа майка без пенсия, само той, сестрите му и мъжете им явно са с ръце в дупетата, понякога дава парички и на голямата си сестра, защото изплащат кредит отвъд възможностите им. На него парички да има да оцелява там в "красивият" Израел, и на нас съответно. Проблемът е, че преди два месеца той си дойде да ни види – без работа за месец – без заплата. Върна се ‐ съкратили са го (както и много други), сега след месец намери работа – отново съкращават работници, защото в Израел заплатите са големи, но работата е нестабилна.

Разхождаме се всеки ден с малкия. Тези дни се насилвам да си пускам весела музика, детски песнички, има една майка от площадката, която излъчва прекрасна енергия, пека кексове за майка ми и сестра ми, защото това ми доставя удоволствие. Синът ми днес за първи път от два месеца беше щастлив, играхме много, скачахме, другата ми сестра бяха за кратко на гости, гониха се. Днес бяхме на консултация, но от утре пак на ясли до обяд. Надявам се това да не повлияе силно на настроението му. Надявам се да сме добре.

Благодаря на адекватните отговори! Понякога човек наистина има нужда просто от добра дума, подкрепа и надежда.

Задочно няма, обаче има индивидуално/самостоятелно обучение за родители на деца до 6 г. Гъвкава сесия. Гъвкавост при посещения.
Не учиш за медицинска сестра или акушерка. Постижимо е. Намери си работа.

Мъжа ти изобщо няма да коментирам, ако изобщо законово ти е мъж, че приоритизира родното си семейство пред вашето. Това е много сериозен проблем.
Благодари се, че имаш майка и че ти помага.

Може да слушаш музика, да печеш кексове, но е хубаво да спреш да се представяш и правиш на жертва!!!

Ти, по-добре от всеки друг знаеш какво ТРЯБВА да се направи. Няма нужда хора, които не познават детайлите да гадаят. Няма нужда и да даваш по 70 лв на час на някоя псевдо психоложка. Не можеш да си позволиш този лукс.

А изобщо няма да коментирам, че трябва да се смениш изцяло начина на мислене, ако искаш да си добър социален педагог.

Детето сега ли е на ясла до обяд? Студентите по мои спомени поне до 15 септември имат ваканция. Някои дори до 1 октомври. Наследствените пенсии и стипендията толкова ли са големи, че да можеш да живееш с тях? На твое място бих мислила, как да се местя в Израел при мъжа ми. Работа в чужбина, която не може да осигурява средства за семейството в България, не си е работа. Това са 2 домакинства разходи, а при вас 3 домакинства с майка му. Не знам на какво се надявате.

И пак няма отговор защо поне лятото не се работи нещо сезонно или почасово, докато детето е на ясла. Какъвто и да е доход от работа е по-добре от никакъв доход от работа.

Човек ще каже, че учиш в Сорбоната….

Учите социална педагогика и проявявате осъзната агресия съм детето си.
Агресивна сте и в темата.
Разбирам.че всички са ви виновни, но няма как да е така, особено детето. Не може на всички нещо да им има, не знам дали  го осъзнавате.

 
     Миличка,много съжалявам за положението в което си изпаднала и в което се намираш,също и за това,че някои от нас коментиращите не сме разбрали ясно призивът за помощ.Трябвало е още в началото,когато сте пуснала постът си, по-подробно да  опишете всичко това,макар и дълго да е било написано,може би нямаше да бъде погрешно разбрано от повечето от нас коментиращите каква точно е ситуацията в която се намирате.Пожелавам Ви всичко да се оправи и нареди добре при Вас.А Вие гледайте поне малко да се успокоявате,премахнете мрачните мисли,които допълнително Ви напрягат,мислете  позитивно,занимавайте се с неща които Ви доставят удоволствие!И повече разходки,игри,забавления с детето и срещи с позитивни хора сред които ще се разтоварите и почувствате по-добре,и детенцето ще усети Вашата позитивна енергия и ще се успокои и то!Успех и горе главата!

Въпрос на чувство за човечност и разбиране..Най-лесно е да обиждаш и да използваш споделения проблем от уязвимия човек,за да го подтискаш и упрекваш. Господ,често ни поставя "в обувките" на отсрещния човек,за да ни научи да бъдем милосърдни.

Кой е "уязвимият" в тази ситуация?

Детето на авторката.

Точно.