Наш съсед беше разведен от години, после имаше второ семейство. Когато той почина, бившата му жена дойде на погребението, изказа съболезнования и си тръгна, не остана на цялата церемония. Изглеждаше много цивилизовано, културно и в реда на нещата.
- Публикувана: 23 септ. 2025, 15:35 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2025, 22:18 ч.
Бихте ли отишли на погребението на бившия си съпруг/а?
Когато мама почина татко не дойде да я изпрати в последния ѝ път,но много плака и дори припадна, когато му казахме,че си е отишла.Майка му обаче дойде-те двете имаха силна връзка през годините и въпреки развода мама до последно се обръщаше към баба с "майко".Мисля че е въпрос на вътрешно усещане дали ще иде или не...
Това със запазването на "добри отношения" след развод, вкл. и с роднините, ми звучи като да е само поради някакъв интерес, изгода - обикновено финансова, имотна и/ или помощ за отглеждане на деца. И разбира се - за нараняване на бившия/ бившата. Лицемерно ми звучи. Затова и присъствие на погребението ми изглежда още по-лицемерно, особено 20 години след развода.
Ако са имало много общо и са се разбирали, нямоло е да се развеждат или е можело отново да се съберат - има и такива случаи. Но обикновено не е така...
Почит, уважение, "сбогом" към/ с кого? С този, с който сме се разделили съзнателно преди 20+ години?...
Ако са имало много общо и са се разбирали, нямоло е да се развеждат или е можело отново да се съберат - има и такива случаи. Но обикновено не е така...
Почит, уважение, "сбогом" към/ с кого? С този, с който сме се разделили съзнателно преди 20+ години?...
Това със запазването на "добри отношения" след развод, вкл. и с роднините, ми звучи като да е само поради някакъв интерес, изгода - обикновено финансова, имотна и/ или помощ за отглеждане на деца. И разбира се - за нараняване на бившия/ бившата. Лицемерно ми звучи. Затова и присъствие на погребението ми изглежда още по-лицемерно, особено 20 години след развода.
Ако са имало много общо и са се разбирали, нямоло е да се развеждат или е можело отново да се съберат - има и такива случаи. Но обикновено не е така...
Почит, уважение, "сбогом" към/ с кого? С този, с който сме се разделили съзнателно преди 20+ години?...
Ако са имало много общо и са се разбирали, нямоло е да се развеждат или е можело отново да се съберат - има и такива случаи. Но обикновено не е така...
Почит, уважение, "сбогом" към/ с кого? С този, с който сме се разделили съзнателно преди 20+ години?...
Много детско разсъждение! Извини ме ако те обиждам!
Раздялата на зрял човек, а и като порастваш не е омраза, война и заличаване, все едно не се е случило. Случило се е! И колкото и да се пънеш няма да изтриеш времето заедно. А с човек да имаш дом, деца, семейство вие силно сте се обичали. Да, може да сте се разминали, променили, опознали, да е станало грозно в края, но това че сте се разделили не променя, че сте се обичали чак деца да създадете.
Изгода! Ех, тези мъже дето все ги е страх да не им вземат парите, които нямат. Възпитание е!
А родата му - отново мъжкото его. След като няма да е с теб, няма да е с родата ти. Ами, че те може да харесват повече нея отколкото теб. И да си поддържат връзка с нея, ама нали ти си кръвен роднина се налага да те търпят.
Това със запазването на "добри отношения" след развод, вкл. и с роднините, ми звучи като да е само поради някакъв интерес, изгода - обикновено финансова, имотна и/ или помощ за отглеждане на деца. И разбира се - за нараняване на бившия/ бившата. Лицемерно ми звучи. Затова и присъствие на погребението ми изглежда още по-лицемерно, особено 20 години след развода.
Ако са имало много общо и са се разбирали, нямоло е да се развеждат или е можело отново да се съберат - има и такива случаи. Но обикновено не е така...
Почит, уважение, "сбогом" към/ с кого? С този, с който сме се разделили съзнателно преди 20+ години?...
Ако са имало много общо и са се разбирали, нямоло е да се развеждат или е можело отново да се съберат - има и такива случаи. Но обикновено не е така...
Почит, уважение, "сбогом" към/ с кого? С този, с който сме се разделили съзнателно преди 20+ години?...
Много детско разсъждение! Извини ме ако те обиждам!
Раздялата на зрял човек, а и като порастваш не е омраза, война и заличаване, все едно не се е случило. Случило се е! И колкото и да се пънеш няма да изтриеш времето заедно. А с човек да имаш дом, деца, семейство вие силно сте се обичали. Да, може да сте се разминали, променили, опознали, да е станало грозно в края, но това че сте се разделили не променя, че сте се обичали чак деца да създадете.
Изгода! Ех, тези мъже дето все ги е страх да не им вземат парите, които нямат. Възпитание е!
А родата му - отново мъжкото его. След като няма да е с теб, няма да е с родата ти. Ами, че те може да харесват повече нея отколкото теб. И да си поддържат връзка с нея, ама нали ти си кръвен роднина се налага да те търпят.
Ех пък тези жени дето може да са добре с всички, само да има от къде да цоцат каквото и да е, даже да им гледат децата.
За харесването - всеки има право на вкус, многопосочно е.
На погребение на токсичен човек или насилник, след 20-годишна раздяла?!...
Ех пък тези жени дето може да са добре с всички, само да има от къде да цоцат каквото и да е, даже да им гледат децата.
Средностатистически, "универсалната" истина е, че над 80% от мъжете прекъсват връзката с децата след развод, когато децата са при майката. Неприятно и болно, но факт. Защо - много просто, защото всеки иска да се съхрани първо себе си. Токсичността отравя, разболява.
Това е в патриархалните общества и системи, каквато все още е и българската. Подразбираето е, че децата по принцип се оставят на майката, а бащата е някъде отвън, надалеч, бачка и т.н. Така е при неравенство между половете, каквото имаме налице.
Ако нещата са на равна основа, тогава по принцип децата ще се отглеждат по равно (или почти по равно) от двамата родители. Тези неща от десетилетия са разбрани и уредени в по-развити системи. Затова там отношенията са по-спокойни, по-балансирани, по-предвидими. Обратно - затова у нас се чудим дали да отидем на погребение на бившия, защото изкривяванията и недоразуменията са прекалено много.
Това е в патриархалните общества и системи, каквато все още е и българската. Подразбираето е, че децата по принцип се оставят на майката, а бащата е някъде отвън, надалеч, бачка и т.н. Така е при неравенство между половете, каквото имаме налице.
Ако нещата са на равна основа, тогава по принцип децата ще се отглеждат по равно (или почти по равно) от двамата родители. Тези неща от десетилетия са разбрани и уредени в по-развити системи. Затова там отношенията са по-спокойни, по-балансирани, по-предвидими. Обратно - затова у нас се чудим дали да отидем на погребение на бившия, защото изкривяванията и недоразуменията са прекалено много.