Аз мисля, че хората имат много ясна представа какви са им възможностите и колко от себе си влагат в работата, просто не е прието да се изговаря. Затова и някои трудно се решават да искат повишение - защото са гузни - за времето, отделено за писане в бг-мама или ровене в онлайн-магазини, за дългите лични разговори в работно време, за откраднатите пуш-паузи, за скатавките и отложените за утре задачи 
Наистина съвестните, отговорни и отдадени работници имат самочувствие, и не се притесняват да си искат повишения. Ако някой е съгласен да работи за по-малко пари, винаги има причина, и в повечето случаи тя е, че с по-високата заплата ще дойде и по-голямата заетост.
Наистина съвестните, отговорни и отдадени работници имат самочувствие, и не се притесняват да си искат повишения. Ако някой е съгласен да работи за по-малко пари, винаги има причина, и в повечето случаи тя е, че с по-високата заплата ще дойде и по-голямата заетост.
въпрос на нахалство е, а това качество не всеки го притежава. Не само за заплати, а изобщо нещо да си иска човек. Аз примерно се дразня, но до разговор стигам рядко, защото то е очевидно какъв ще е резултатът му. Вместо да слушам обяснения как не полагам достатъчно усилия, просто се насочвам да не полагам усилия другаде. Докато не си искаш, може и да си ценен, ама, чудно, как внезапно ставаш не толкова ценен и старателен, ако си поискаш. 
