Как успявате да запазите спокойствие вечер у дома?

# 60 9 окт. 2025, 09:14 ч.

Мнения: 2 706

Вероятно съм най-неамбициозната майка, но не разбирам защо продължавате да обяснявате на потребителската какво е най-добро за нейното дете, предвид, че не познавате темперамента на самото дете.

В детската градина на дъщеря ми, например, по правило приемат по-малките деца до 8.45, но реално до 9 часа на вратата има медицинска сестра до 9. От сън ги събуждат в 15.30, 16 са облечени и хаонали следобедната си закуска.
В градината спят по 2 часа. Ако градината е добра и атмосферата е приятелска за децата, те не излизат от там изморени, а готови за нови подвизи. Поне моите деца са били винаги готови за още разходки, още срещи с приятели и т.н. Да не говорим, че поне моите преди 11-12 трудно успяват да заспят, особено, ако не са много, ама много физически изморени.
Виждам и съседки хлапета - едните си лягат в 9, но преди това успяват да овършеят курсове и уроци по математика, балет, да вечерят, да минат през нас за половин час игра и после щастливи и спокойни се прибират у тях.

# 61 9 окт. 2025, 09:17 ч.

София
Мнения: 15 170

Явно става въпрос за семейство с малки деца, а при тях ключът към спокойствието е режима. Като си легнат в 8-8,30 и всичко е спокойно. Колкото до по-късно стоят, толкова по-истерични стават и по-трудно заспиват. Железен режим, мирно село Wink

# 62 9 окт. 2025, 09:59 ч.

Мнения: 773

Виждала съм хиперактивни деца, много им вървеше спорта.
Някои от тях станаха професионални атлети.
Общото беше, че ако не ги умориш достатъчно, не успяваха да се концентрират в ученето.
Иначе и аз съм потресена, как някои хора са наспани за 5 часа, пък на мен ми трябват почти двойно, ама на, в семейството на мъжа ми се предава тази черта.

# 63 9 окт. 2025, 10:12 ч.

Мнения: 2 784

За моя голям син е абсолютно валидно това---трябва да е много изморен или болен и тогава има добра концентрация. Но по темата, аз пък не мога да разбера приятелките си, които се изморяват от семейството си. Явно самата аз съм хиперактивна и изморявам децата си повече отколкото те мен. Чисто физически съм много издържлива и смея да твърдя, че с много спорт и движение капват доста преди мен. Вечерно време лягат и заспиват за секунди. Мъкна ги навсякъде -- да карат колела, аз да тичам, уикендите правим по 2-3 активности, през седмицата след градина/училище -- задължително игра навън или спорт, много ходене.
Бях сама с малкия няколко дена сега, все едно нямам дете, толкова е послушен акто е сам. Гледам да ходя 20 000 крачки...той е с мен...как да е пакостлив след 20 000 крачки?

С баткото имах голям проблем с ученето, защото много се опъваше и плачеше и тн, трудно му беше, но сега втори клас вече е много по-добре, дори сам прави много от нещата.

КАто са двамата се бият често, но и на това съм свикнала. Автоматизирано подвиквам "Не се бийте, ей" на всеки 5 мин Simple Smile

Те са с малка разлика и чак от две-три години има живот за мен, преди баткото да стане на 5 а малкият на 3 капвах и тогава се е случвало веднъж на няколко месеца да се правя на болна и да ги оставям на мъжа си Simple Smile

) за да мога да имам ден за себе си. Гадничко е, но като цяло наистина винаги съм прекарвала МНОГО време с децата си, тъй като имаме гъвкаво работно време. Та не ми е гузно.