Живот след завръщане от чужбина

Обаче ако се върне във Франция, а родителите му мрънкат да ходи да ги вижда или гледа, ще му се отели вола. Майка ми този филм го игра и накрая се пенсионира по-рано и си отиде, но остана в София. И пак я викаха час по час тя да ходи.

А може и много да са му липсвали докато е бил ученик и студент и е прекарвал максимум 2 или 3 месеца с тях годишно и сега да иска да наваксат. Имах такъв период.

Който иска да се премести - дали в София, дали в селото до Нант ли беше, - се мести, не пита непознати във форум. Ерген, без деца, без гадже, пита дали да остане да живее в детската, дали в София, дали в друга държава... нали...

Нищо, затворих я тази тема без да съжалявам. Добре че не направих тази грешка да вляза в чужд филм.
Иначе за малкия град факт че няма торкова възмоности но има и плюсове.
Всичко вече е до приоритети и семеен статут.

И аз четох темата, колкото можах. За сега съм съгласна с Ози и Невена. Все се повтаря България не била застинала в 90те, но това явно е някакво “вътрешно” местно усещане, защото аз освен възможността да се пътува и да предизвикваш от време на време етническата си идентичност с международния културен миш маш, много разлика не виждам. Да, сега освен борчета и мафиоти, и “обикновени” хора могат да живеят доволно, но то като цяло по света настава амалгамация, това е обща, а не специфична за България тенденция, независимо дали е Старбъкс или хипстърското кафене с матча глезотия на ъгъла. И двете съществуват в почти идентичен вариант и в София и Париж. Невена е права и за разликата асимилация и интеграция. Аз ще предложа, че вече дори интеграция не е нужна. В момента Европа е в процес на азиациране. Прииждат всякакви от Азия - от изпаднали бежанци до квалифицирани кадри, готови да менажират местни фирми и оглавяват болници, та дреме му на някой как изглеждаш, какъв акцент имаш и какъв точно ти е манталитетът (от работна гледна точка най-много).

Към автора - твоето поколение не са особено мобилни. Не сте и виновни. Да пътуваш е лесно и просто. Да получиш истинско образование, преди включваше екстри като посещаване на библиотека, сега задачката изисква само WiFi. Големите градове са прехвалени. Истината е, че с добра работа, от където и да е по-света, можеш да живееш добре. Не се чувствай, че изпускаш нещо важно, защото не си в лудницата на големия град, далеч от природата, впримчен в задръствания, шопинг молове и партита, защото така правят всички, или защото се очаква това да правят всички от твоето поколение. Дори в по-малките областни градове има съживяване, може би като реакция на стреса и анонимността в големите. Това го знам, защото посещавам често и наистина виждам разлика последните години. Какво е добре да направиш? Изясни си, къде очакваш да си след пет години. Това не е само въпрос при търсене на работа, вероятно и на въпроса на темата ще помогне.

Ивайло, аз не разбрах всъщност, а ти какво искаш - приятели, връзка, жена, жени, да се установиш някъде самостоятелно, което е най-нормалното нещо, като оттам би дошло и всичко друго?

30 годишен млад човек няма какво да прави на село, в малкия областен град, освен ако не обработва земя, свикнал си е там с манталитет, местните цял живот, има някакъв бизнес, но и така да е, пак за булка и живот, ще си трябва обикаляне, но съвременните млади жени няма да се забият на село.

Той е бил 3 г. в родната стряха, защото се е върнал от чужбина, да се оцафари, ослуша, оправи дома, реновира, което ок, но да не се губи време повече там с мама и тати сигура, промяна е нужна, като никой няма да ти дойде на крак, а 9 от 10 жени разберат ли, че не си сам, самостоятелен, ще избягат с писъци.

Аз стигнах само до един извод. Крайно време му е на автора да заживее сам и отделно. Къде вече сам да си решава. Но факта, че до сега никога не е живял истински сам е притеснителен.

Бе човекът булка си търси. Той си има къде да живее.
Късмет.

Уф колко има търсещи си булка, обаче не щат да живеят с ни една булка ...
Голяма предпазливост ги тресе някои. Дали с право или не ... те си решават какво искат. Обаче и вълка сит и агнето цяло - няма го филма. Или се съобразяваш с друг човек и се учиш на компромиси, но имаш семейство или си имаш само твоето спокойствие и нямаш семейство.
Мама и тате ще си ги имаш във всички случаи доколкото е писано дотолкова. Там нямаш думата ти, а съдбата.
Жилища, къщи, дворове ... когато хората си отидат или остават безстопанствени и заключени или получават нови стопани. Това е живота на хората. На сградите ... дали да го мислим ? 

bella-ciao, много точен коментар. И за желанието да бъдеш с някого и за живота на хората и сградите.

Има много отчаяни жени без жилище, които с удоволствие биха се завряли при свекър и свекърва само и само да имат покрив над главата си. Въпроса е дали тези жени ще са по вкуса на автора.

Тук никой не може да знае отговорите на въпросите ти по-добре от самия теб. Колкото хора - толкова мнения и няма правилно и грешно. Аз откакто открих работата на свободна практика не може да ме завреш вече в офис - не ми липсват нито колеги, нито кариера да гоня. Няма по-ценно да разполагам с времето си и да определям сама темпото. Относно родителите - на 20 и на 30 се радвах на свободата си и не можех да си представя да живеем заедно, но на 40 искам да съм близо до тях. Не съдя никой, който е избрал да живее с родителите си (стига да не го издържат 😄), семейството е любов. Ако се чудиш - пробвай, млад си, отиди в София, вземи си квартира, поживей малко там и ще видиш дали е твоето място. Нямаш жена, нямаш деца - какво по-добро време да пробваш, възползвай се от свободата си.

А имаш ли човек до себе си?

Да, имам мъж и дете 😄 Но родителите ми са в друг град, компенсираме с ежедневно чуване. И двамата с мъжът ми сме привързани към родителите си и ни е хубаво да прекарваме време с тях.

Аз започнах да оценявам родителите си,  като родих.
Свекървата я оцених малко по- късно, по други показатели, че тя не е майчински тип, но в последните години,  даже предпочитам там да отсядам,  когато се прибираме в Бг.
Няма идеални хора, но родителите,  ако са положили достатъчно усилия,  според възможностите си,  и според собствените си опитности,  идва моментът са получат признание.
Но, това не означава,  за мен, живот в общо домакинство!

Скъсвайте пъпната връв, че вие сте ядрото и приоритет, не родители и деца.
Всеки си получава нужното, но постоянното висене с маминка в чата и на тела дразни.