Без да съм чел - според мен, като мъж, не - не е нормално. Това е форма на контрол. Като не живеете заедно можете да се чувате вечер примерно. Ако пък живеете заедно - абсурд да си звъните по 100 пъти на ден, досадно е. Сега ако има нещо извънредно и изисква комуникация е друго.
- Публикувана: 1 ноем. 2025, 16:33 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2025, 19:59 ч.
Колко често комуникирате с партньорите си?
Ако беше нормално авторката нямаше да го усеща като ненормално. Както казах и в първия си коментар, а после се потвърди от цитираните подмятания на мъжа, това са си проверки. Иначе и авторката нямаше изобщо да се чуди, вероятно нямаше и всеки път да отговаря, защото е заета. Отговаря, макар да не и се говори, или моментът да не е удачен, защото усеща, че трябва, т.е. заплашва я нещо ако не го направи. Понякога човек не може да формулира какъв е проблема, но чувства, че има нещо нередно, защото наистина има нещо нередно.
Ами честно казано, не виждам проблем с честото чуване, стига да е приятно и ьа двамата. Аз с мъжа си и най-близките си хора съм в нонстоп контакт по уотсап. Постоянно си пишем, споделяме. Не само с мъжа си, с поне трима други човека. Но и тв ме търсят и пишат и споделят. Ако за единия не е приятно и идва вповече, не е нормално...Изобщо, да ти се налага каквото и да е било , което ти е неприятно, не е нормално. Но и ти трябва да комуникираш директно и да поставяш граници.
Прочетох до 5-та страница. Ще си кажа моето мнение лично за мен като мъж.
Работя сериозно нещо, което иска концентрация. Не обичам да ми звънят - никой. Нито приятели, нито майки, бащи.
Жена ми (скоро бивша, имам 47-страницова към момента тема) мноооого обича да звъни по 10 пъти. И да държи на телефона дълги минути.
Пробвал съм да изкомуникирам, че не ми е ок това и че искам или в някоя почивка или след работа. Живеем(хме) заедно. И това става наистина усещане за форма на контрол. Явно е доста по-дълбоко и всяко нещо наистина си има background.
Иначе ми е хубаво да се гушнем, заедно да си говорим, да се видим, разходим, да прекараме време. Но нямам енергия по 10 часа на телефона. В един момент разговорът се изчерпва и почва едно неудобно мълчание.
Работя сериозно нещо, което иска концентрация. Не обичам да ми звънят - никой. Нито приятели, нито майки, бащи.
Жена ми (скоро бивша, имам 47-страницова към момента тема) мноооого обича да звъни по 10 пъти. И да държи на телефона дълги минути.
Пробвал съм да изкомуникирам, че не ми е ок това и че искам или в някоя почивка или след работа. Живеем(хме) заедно. И това става наистина усещане за форма на контрол. Явно е доста по-дълбоко и всяко нещо наистина си има background.
Иначе ми е хубаво да се гушнем, заедно да си говорим, да се видим, разходим, да прекараме време. Но нямам енергия по 10 часа на телефона. В един момент разговорът се изчерпва и почва едно неудобно мълчание.
Скрит текст:
С мъжа ми не се чувахме изобщо през деня още от началото на връзката ни (ние също бяхме в различни градове). Сутрин ми пишеше по вайбър, аз го виждах два часа по-късно. През деня не си пишехме. Разбирахме се кога ще сме си вкъщи вечерта и тогава водихме по 2-3-4 часа разговори. Понякога не се чувахме за повече от 15 мин, защото си имахме излизане с приятели. Виждахме се уикенда. Много бързо заживяхме заедно, защото решихме, че сме заети хора и ако не го направим няма да имаме време един за друг.
Все още не си звъним и пишем
Вечер си говорим с часове, не зяпаме телевизора, на заведение като отидем пак си говорим, не лапаме мухи. Още си говорим до малките часове на нощта, както в началото. Но през деня, докато сме около колеги и на работа да ни слушат разговорите или да се дърпаме настрани и да шепнем - абсурд.
Все още не си звъним и пишем
Вечер си говорим с часове, не зяпаме телевизора, на заведение като отидем пак си говорим, не лапаме мухи. Още си говорим до малките часове на нощта, както в началото. Но през деня, докато сме около колеги и на работа да ни слушат разговорите или да се дърпаме настрани и да шепнем - абсурд.Кой каквото ще да ти разправя при такава начална връзка, в която няма нищо съществено за приказване, става дума за контрол и обсебване на вниманието. Да засвидетелстваш, че само с гаджето ти е интересно и важно, няма работа, няма обяд, няма колежки, няма приятели, няма любим сериал
Обедната почивка вместо да си изпиеш кафето на мохабет с колегите, ще се питате с гаджето какво сте папкали и как върви работата и колко искате да си ходите вкъщи…Много хубаво си го казала. Освен контрол, това показва и голяма неувереност. Щом съм с този човек, казали сме си най-важните неща, поели сме ангажимент, че сме заедно, ако по няколко пъти на ден изпитва нужда да му се повтори, че е обичан, това по-скоро ми прилича на някакъв дефицит, който не съм склонна да запълвам. Да, в първоначалната влюбеност човек не е много в ред, емоциите бушуват, не ядеш, не спиш, изпитваш налудно желание да видиш, или чуеш любимия, но ако няма някакви грандиозни пречки за преодоляване, които да подклаждат огъня, шест месеца са горе долу разумен срок да се успокоят нещата и да се получи доверие и близост, която не реве отчаяно за непрекъснати демонстрации.
Това, което авторката споделя, като безобидна шега, за мен е огромен червен фраг, нещо повече, то е оскърбително и не бива да се подминава. А най-голямата грешка е да се опитваш да доказваш на ревнивец, че няма от какво да ревнува, това е кауза пердута. Тези прояви, повече и от досадното звънене показват, че авторката има основание да е до голяма степен отблъсната.
4-5 пъти на ден, без да има конкретни поводи и доуточняване на нещо, не е комуникация, а контрол и следене. Така някои хора прикриват в началото ревността си ( под предтекст, че са загрижени или привързани).
В конкретния случай, вероятно, господинът, предусетил общото съжителство и сериозната крачка, която се кани да направи, се бои да не се прецака и иска да получи гаранция, че мацката е в кърпа вързана.
В конкретния случай, вероятно, господинът, предусетил общото съжителство и сериозната крачка, която се кани да направи, се бои да не се прецака и иска да получи гаранция, че мацката е в кърпа вързана.
Е, малко не върви да сравняваме прясна влюбена двойка с хора с 20-годишен брак, но дори и в началото такова "проверяване" на всеки 3-4 часа е някак прекалено.
А това със "загрижеността" на фона на съобщенията за катастрофи по пътя и подобни, мога да го разбера. Аз самата проверявах така вечно пътуващия си съпруг преди години, но в един момент се усетих, че просто става досадно. Даже го бях обучила сам да ми се обажда като пристигне. После като погледнах малко отстрани нещата, реших, че изглежда нездраво все да си мисля най-лошото и си казах, че ако недай си Боже нещо се случи, все ще разбера и по-добре да оставя човека да диша.
А това със "загрижеността" на фона на съобщенията за катастрофи по пътя и подобни, мога да го разбера. Аз самата проверявах така вечно пътуващия си съпруг преди години, но в един момент се усетих, че просто става досадно. Даже го бях обучила сам да ми се обажда като пристигне. После като погледнах малко отстрани нещата, реших, че изглежда нездраво все да си мисля най-лошото и си казах, че ако недай си Боже нещо се случи, все ще разбера и по-добре да оставя човека да диша.
Аз възприемам такова непрестанно звънене като нещо задушаващо, особено ако е от човек с който живея. Като се видим вечерта, така или иначе пак ще си кажем, каквото имаме да си казваме. На мен ми е странно. Изобщо, в настоящия момент, няма човек с който да се чувам като по часовник, всеки ден, или всяка седмица по еди колко си пъти. Нито с родители, нито с приятелки, нито мм, нито с който и да било. Никой не задължава другия с нищо, и така на всички ни е мирна главата.
Имах една колежка, която постоянно говореше по телефона, при всяка удобна възможност, когато нямаше работа (длъжността й беше свързана с това да предлага стоки на изплащане, демек - кредитен консултант). Всички и се чудеха как може да говори понякога часове наред, без да й писне.
Аз съм работила в БТК и може да ми е професионално изкривяване, че обичам да говоря по обикновен телефон, без фейсбуци, чатове, Уотс апове. Мъжът ми ми беше колега, там се запознахме. Между другото и обикновени СМС и сме си писали, още на онези старите мобифони, когато не ни е било възможно да говорим. Няма грешно решение, всяка двойка има различен ритъм, важното е да намериш някой на твоята честота или да се напаснете до колкото може, но така че и двамата да сте удовлетворени. Аз между другото и служебни разговори обичам да водя. Не съм от тези, които не си вдигат телефона в извън работно време за колеги, доставчици и клиенти. Забелязвам, че доста от колегите ми в новата работа също предпочитат телефонен разговор пред чат или имейл и се съобразявам с предпочитанията им. Въпреки, че за мен понякога на работа по чат е по-удобно, може човека да е в среща.