- Публикувана: 4 ноем. 2025, 08:52 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2025, 21:27 ч.
Термин Ноември 2025 - Тема 6
Vi Честита малка Теодора! Бързо възстановяване на теб, а и на всички родили мами!
На тези, които са в очакване им пожелавам скоро да гушкат пухвали малки бебета!
Ние вече сме си вкъщи и е много приятно, пълна къща. Вчера като вечеряхме ми беше малко странно, че вече не съм с големия корем, който само да ми пречи, ами мога спокойно да си седя.
На тези, които са в очакване им пожелавам скоро да гушкат пухвали малки бебета!
Ние вече сме си вкъщи и е много приятно, пълна къща. Вчера като вечеряхме ми беше малко странно, че вече не съм с големия корем, който само да ми пречи, ами мога спокойно да си седя.
Здравейте и честито на родилите!
Аз имам въпрос към тези които са родили с планово секцио или им предстои такова - питаха ли ви каква упойка искате ( пълна или местна) ? Днес премина и консултацията ми с анестезиолога тъй като понеделник ще ме приемат за плановото секцио и ме попитаха дали съм решила каква упойка.
Честно казано ме е страх от местната защото ще съм будна и ме е страх да не ме боли при поставянето или нещо да не се обърка, но ме е страх и от пълната упойка. Тааа имам 2 дена да реша.
Аз имам въпрос към тези които са родили с планово секцио или им предстои такова - питаха ли ви каква упойка искате ( пълна или местна) ? Днес премина и консултацията ми с анестезиолога тъй като понеделник ще ме приемат за плановото секцио и ме попитаха дали съм решила каква упойка.
Честно казано ме е страх от местната защото ще съм будна и ме е страх да не ме боли при поставянето или нещо да не се обърка, но ме е страх и от пълната упойка. Тааа имам 2 дена да реша.
Може би вече си взела решение, но да ти кажа и моя пресен опит - била съм с локална, регионална (спинална) и пълна упойка, само с епидурална не съм била досега. Пълната е доста по-готина откъм "изключване на съзнанието", но после възстановяването може да ти е по-гадно (аз повръщах), а и се отразява повече на бебчо. Спиналната беше мноого по-лека отколкото очаквах - почти никакво бодване, веднага ме хвана, нямаш усещане за болка, само натиск/дърпане. Звучи страшно, но странични ефекти рядко има, а и веднага си виждаш бебче, което е безценно
---
Vi
Vi, честито! Пожелавам ти лесно възстановяване и приятно гушкане на бебче! 
Vi , честито! Радвам се, че сте добре! 
Бъдете здрави и щастливи!
Аз още чакам, в 38+4 съм и сякаш бебето няма намерение скоро да излиза. Все още доста се върти и си сменя позата - крачетата са ту отляво, ту отдясно. Понеделник ще ме проверяват за разкритие. Аз всяка нощ се будя по никое време, не мога да мигна по 1-2часа и премислям хиляди неща 😄
mary13aa, наскоро бях на една лекция в Майчин дом на тема „раждане“, където се коментираха и упойките. Споделям информацията така, както я представи лекарят-лектор, но в никакъв случай не агитирам никого за избор в една или друга посока.
Там обясниха, че поне при тях опцията с пълна упойка изобщо не е избор на пациента и се прилага само при нужда, в спешни ситуации. Доколкото разбрах, медикаментите са по-силни, за да могат да те приспят, съответно стигат и до бебето и му влияят. Не че при спинална и епидурална упойка не достигат пак до него, но изглежда са по-леки.
Мисля, че за пълната упойка масово се използва фент*нил (това беше записано и в моята епикриза). Аз лично съм била под пълна упойка, но по друг повод – за операция – и после ми беше доста шеметно. Имах и ужасяващ запек дни наред; казаха ми, че е от упойката.
Също така при някои хора се налага интубация (предполагам, че е рядкост) и не знам дали зависи от организма и реакцията на тялото. Момичето на съседното легло до мен беше интубирана и я болеше гърлото.
Наистина не искам да звучи така, сякаш плаша някого – просто споделям информацията, която имам от първо лице, и се надявам да е полезна. Не претендирам за някаква експертност по темата. На всички от сърце ви желая леко раждане!
, честито! Радвам се, че сте добре! Бъдете здрави и щастливи! Аз още чакам, в 38+4 съм и сякаш бебето няма намерение скоро да излиза. Все още доста се върти и си сменя позата - крачетата са ту отляво, ту отдясно. Понеделник ще ме проверяват за разкритие. Аз всяка нощ се будя по никое време, не мога да мигна по 1-2часа и премислям хиляди неща 😄
mary13aa, наскоро бях на една лекция в Майчин дом на тема „раждане“, където се коментираха и упойките. Споделям информацията така, както я представи лекарят-лектор, но в никакъв случай не агитирам никого за избор в една или друга посока.
Там обясниха, че поне при тях опцията с пълна упойка изобщо не е избор на пациента и се прилага само при нужда, в спешни ситуации. Доколкото разбрах, медикаментите са по-силни, за да могат да те приспят, съответно стигат и до бебето и му влияят. Не че при спинална и епидурална упойка не достигат пак до него, но изглежда са по-леки.
Мисля, че за пълната упойка масово се използва фент*нил (това беше записано и в моята епикриза). Аз лично съм била под пълна упойка, но по друг повод – за операция – и после ми беше доста шеметно. Имах и ужасяващ запек дни наред; казаха ми, че е от упойката.
Също така при някои хора се налага интубация (предполагам, че е рядкост) и не знам дали зависи от организма и реакцията на тялото. Момичето на съседното легло до мен беше интубирана и я болеше гърлото.
Наистина не искам да звучи така, сякаш плаша някого – просто споделям информацията, която имам от първо лице, и се надявам да е полезна. Не претендирам за някаква експертност по темата. На всички от сърце ви желая леко раждане!
Благодаря ви момичета за информацията. За сега клоня сякаш към спиналната ( местна) упойка, защото ми се иска веднага да я видя. Честно казано се надявам да не ме питат ами направо да си ми сложат спинална.
Сега се замислих дали да не ходя да купувам обезболяващи ама в списъка от болницата не пише. Също се чудя за водоустойчива лепенка за самата операция трябва ли да взимам..
Сега се замислих дали да не ходя да купувам обезболяващи ама в списъка от болницата не пише. Също се чудя за водоустойчива лепенка за самата операция трябва ли да взимам..
Здравейте отново 😅
Роди се нашия юнак след много препятствия...
Няма да ви лъжа, не бих избрала за второ раждане да е отново естествено (за сравнение родих ден по късно от съседката по легло, която беше секцио- тя си замина след 3 дневен престой, а нас още не ни пускат).
Ще се забавим и с прибирането вкъщи, понеже се оказа, че водите ми са били зелени след пукането им и бебо е прекарал вътрешноутробна инфекция (слава на Бога е добре, но пътеката на антибиотика е 5 дена), заради която ще си седим до вторник в болницата... Беше голям екшън, не искам да ви плаша, но моя съвет е - ако трябва да се предизвиква раждане не се правете на герои! Искайте си упойка, няма нищо срамно, но го разбрах по трудния начин. След 3 часа адски контракции и само 2 см допълнително разкритие пожелах упойка..10 минути борба да ми сложат абонат някъде (накрая бях с 4, а сега съм с по 4 дупки на ръка) до момента в който не чух "Викайте доктора, тя напъва" и нямаше как да сложат упойка. Разкъсана съм зверски, понеже се оказа, че не мога да напъна както трябва (дори не искам да знам колко шева имам, само знам че са много).
След това пък са ме приспали, понеже съм направила кръвоизлив някакъв, и общо взето бях парцал целия ден заради общо 4те упойки.
В крайна сметка от вчера бебо е при мен и си се гледаме..сега драмата е с кърмата..та борбата продължава
Роди се нашия юнак след много препятствия...
Няма да ви лъжа, не бих избрала за второ раждане да е отново естествено (за сравнение родих ден по късно от съседката по легло, която беше секцио- тя си замина след 3 дневен престой, а нас още не ни пускат).
Ще се забавим и с прибирането вкъщи, понеже се оказа, че водите ми са били зелени след пукането им и бебо е прекарал вътрешноутробна инфекция (слава на Бога е добре, но пътеката на антибиотика е 5 дена), заради която ще си седим до вторник в болницата... Беше голям екшън, не искам да ви плаша, но моя съвет е - ако трябва да се предизвиква раждане не се правете на герои! Искайте си упойка, няма нищо срамно, но го разбрах по трудния начин. След 3 часа адски контракции и само 2 см допълнително разкритие пожелах упойка..10 минути борба да ми сложат абонат някъде (накрая бях с 4, а сега съм с по 4 дупки на ръка) до момента в който не чух "Викайте доктора, тя напъва" и нямаше как да сложат упойка. Разкъсана съм зверски, понеже се оказа, че не мога да напъна както трябва (дори не искам да знам колко шева имам, само знам че са много).
След това пък са ме приспали, понеже съм направила кръвоизлив някакъв, и общо взето бях парцал целия ден заради общо 4те упойки.
В крайна сметка от вчера бебо е при мен и си се гледаме..сега драмата е с кърмата..та борбата продължава
Миша, честито бебе Симеон! 
Съжалявам, че си имала толкова травмиращо раждане.. На мен също ми се наложи да е без упойка и въпреки, че още не ме е отказало от следващо естествено раждане, със сигурност бих питала за такава възможно най-рано, че да не пак да ми кажат, че е прекалено късно. Пожелавам ти скоро инфецията да мине и да можете да се приберете на спокойно вкъщи!
Съжалявам, че си имала толкова травмиращо раждане.. На мен също ми се наложи да е без упойка и въпреки, че още не ме е отказало от следващо естествено раждане, със сигурност бих питала за такава възможно най-рано, че да не пак да ми кажат, че е прекалено късно. Пожелавам ти скоро инфецията да мине и да можете да се приберете на спокойно вкъщи!
Миша, честито бебе Симеон! Съжалявам за травмиращото раждане. Аз пък съм на другото мнение, че ако живот и здраве се решим на 3то дете ще е отново без упойка, но казват и че второто се ражда най-лесно. На мен ми беше бая зле след първото с упойка + епизитиомия, но всичко си е индивидуално де. Бързо възстановяване на теб и нека скоро всички болежки съвсем скоро да са зад теб!
Ще правим ли тема за родените ноември, да си споделяме неща покрай развитието на децата?
Съжалявам за травмиращото раждане. Аз пък съм на другото мнение, че ако живот и здраве се решим на 3то дете ще е отново без упойка, но казват и че второто се ражда най-лесно. На мен ми беше бая зле след първото с упойка + епизитиомия, но всичко си е индивидуално де. Бързо възстановяване на теб и нека скоро всички болежки съвсем скоро да са зад теб! Ще правим ли тема за родените ноември, да си споделяме неща покрай развитието на децата?
Ще правим ли тема за родените ноември, да си споделяме неща покрай развитието на децата?
И аз това се чудих като правих тази дали трябва да разцепим темата на две, но на момента само тази създадох. Все си мисля, че няма да е излишно за още неродилите момичета и тук да четат за първите стъпки след раждането, но ако мислите, че много ще разводним темата може и отделна да създам за тези, които вече сме родили. Създадох анкета на началната страница, за да изберем какво да правим до края на месеца.
Здравейте отново 😅
Роди се нашия юнак след много препятствия...
Няма да ви лъжа, не бих избрала за второ раждане да е отново естествено (за сравнение родих ден по късно от съседката по легло, която беше секцио- тя си замина след 3 дневен престой, а нас още не ни пускат).
Ще се забавим и с прибирането вкъщи, понеже се оказа, че водите ми са били зелени след пукането им и бебо е прекарал вътрешноутробна инфекция (слава на Бога е добре, но пътеката на антибиотика е 5 дена), заради която ще си седим до вторник в болницата... Беше голям екшън, не искам да ви плаша, но моя съвет е - ако трябва да се предизвиква раждане не се правете на герои! Искайте си упойка, няма нищо срамно, но го разбрах по трудния начин. След 3 часа адски контракции и само 2 см допълнително разкритие пожелах упойка..10 минути борба да ми сложат абонат някъде (накрая бях с 4, а сега съм с по 4 дупки на ръка) до момента в който не чух "Викайте доктора, тя напъва" и нямаше как да сложат упойка. Разкъсана съм зверски, понеже се оказа, че не мога да напъна както трябва (дори не искам да знам колко шева имам, само знам че са много).
След това пък са ме приспали, понеже съм направила кръвоизлив някакъв, и общо взето бях парцал целия ден заради общо 4те упойки.
В крайна сметка от вчера бебо е при мен и си се гледаме..сега драмата е с кърмата..та борбата продължава
Роди се нашия юнак след много препятствия...
Няма да ви лъжа, не бих избрала за второ раждане да е отново естествено (за сравнение родих ден по късно от съседката по легло, която беше секцио- тя си замина след 3 дневен престой, а нас още не ни пускат).
Ще се забавим и с прибирането вкъщи, понеже се оказа, че водите ми са били зелени след пукането им и бебо е прекарал вътрешноутробна инфекция (слава на Бога е добре, но пътеката на антибиотика е 5 дена), заради която ще си седим до вторник в болницата... Беше голям екшън, не искам да ви плаша, но моя съвет е - ако трябва да се предизвиква раждане не се правете на герои! Искайте си упойка, няма нищо срамно, но го разбрах по трудния начин. След 3 часа адски контракции и само 2 см допълнително разкритие пожелах упойка..10 минути борба да ми сложат абонат някъде (накрая бях с 4, а сега съм с по 4 дупки на ръка) до момента в който не чух "Викайте доктора, тя напъва" и нямаше как да сложат упойка. Разкъсана съм зверски, понеже се оказа, че не мога да напъна както трябва (дори не искам да знам колко шева имам, само знам че са много).
След това пък са ме приспали, понеже съм направила кръвоизлив някакъв, и общо взето бях парцал целия ден заради общо 4те упойки.
В крайна сметка от вчера бебо е при мен и си се гледаме..сега драмата е с кърмата..та борбата продължава
И мен си ме е страх от без упойка вече а съм естествено ще си направя тест за алергии епидурална и ще съм по спокойна и ще настоявам да я слагат че не си струва да се мъчим като си има измислени медикаменти и по малко стрес за бебе и майка.
Честито и от мен на Misha002! Да е жив и здрав малкият Симеон, да ви радва много и усмивката да не слиза от лицето му! На теб бързо възстановяване!
АГ ми каза, ако до утре не родя, да ходя да ме праща в болницата и да ми пускат система. Днес направих голяма разходка на бърз ход, изкачвах 8 етажа през две стъпала. Надявам се да има ефект, но хем искам вече да родя, хем се чудя дали да изчакаме до сряда (41 седмица). Лошото е, че малкият доста е качил за близо 17 дни - 490 гр. Ако го чакам сам да се сети да излиза, не знам ще мога ли да го родя естествено, че не съм с най-широкия таз..... Тази сутрин към 05:30 имах пак вид менструални болки, но не бяха толкова силни, че да трябва да се ходи до болницата.
Ей, цели 9 месеца никакви проблеми и сега накрая.... то не, че пак е проблем преносването, но не знам какво да правя. Във всеки случай, ако до утре не стане нещо, ще отида пак да ме види АГ.
Стискам палци при все още чакащите всичко да е наред и спокойно!
Хубавото е, че сега си гледам снимките от бременната фотосесия, харесват ми.
АГ ми каза, ако до утре не родя, да ходя да ме праща в болницата и да ми пускат система. Днес направих голяма разходка на бърз ход, изкачвах 8 етажа през две стъпала. Надявам се да има ефект, но хем искам вече да родя, хем се чудя дали да изчакаме до сряда (41 седмица). Лошото е, че малкият доста е качил за близо 17 дни - 490 гр. Ако го чакам сам да се сети да излиза, не знам ще мога ли да го родя естествено, че не съм с най-широкия таз..... Тази сутрин към 05:30 имах пак вид менструални болки, но не бяха толкова силни, че да трябва да се ходи до болницата.
Ей, цели 9 месеца никакви проблеми и сега накрая.... то не, че пак е проблем преносването, но не знам какво да правя. Във всеки случай, ако до утре не стане нещо, ще отида пак да ме види АГ.
Стискам палци при все още чакащите всичко да е наред и спокойно!
Хубавото е, че сега си гледам снимките от бременната фотосесия, харесват ми.
Влизам и аз да се отчета с една малка госпожица, родена в 37+6 г.с. на 7.11 🥰 Беше планово секцио, заради проблем с очите при мен и много се притеснявах, но с всеки изминал ден всичко става все по-хубаво и розово. Готвим се за изписване скоро, а аз още не мога да ходя като хората и си се възстановявам. Кърменето също е интересно 😂
Определено очаквах да е по-леко, но пък си имам най-голямата награда 🩷 Успех на всички чакащи, няма по-хубаво нещо от това да си видиш детето за първи път!
Определено очаквах да е по-леко, но пък си имам най-голямата награда 🩷 Успех на всички чакащи, няма по-хубаво нещо от това да си видиш детето за първи път!