Колко ви е прага на поносимост за пиенето на партньора?

Кое те наведе на мисълта, че аз съм лош пример и не участвам в живота на детето си и най-важното- детето ми не е мислещо, а някаква овца, която се води по стадото?
Нямам думи.

Това звучи много красиво и е важно, но за съжаление не може да се разчита на него. От 90-та година насам гледам и лично, и като журналист, и като социолог безброй случаи. И най-свестните, разумните, добрите деца са деца. Пубертета не прощава и твърде често е въпрос на късмет на кого ще попаднат, дори кога друг смотаняк ще каже хайде за нещо. Тийнейджърството е много налудна възраст, много неща се преобръщат за миг, често без никакъв сигнал за това. Въпросът е да се знае, да се вземат мерки незабавно, а не да се лежи на идеята – ние сме си близки, детето е свястно, това никога няма да му се случи. Ето, на мен като тийн, а и после не ми се е случило, макар много хора около мен да имаха проблеми, някои умряха дори, но не твърдя, че го дължа на себе си само, било е и късмет.

Твърде лично е за теб, нормално е да реагираш така, така че възклицаването ти не ми пречи.
Аз не намирам думи, да опиша как не знаеш да четеш текста, а го интерпретираш само.
Да, потвърждавам, че за мен, поддаващите се на лоши влияния, не мислят.
Няма нищо общо с теб, нито с детето ти, а с принципната позиция, че не мислят с главите си!

Бояна ме разбра- децата са си деца, и отговорността е на родителите- да дуднат, да настояват, да следят, да проверяват, да са досадни, да не дават твърде много и модерното "лично пространство"...

Аз също те разбрах прекрасно.
Нищо лично няма, аз не търся никакви валидации в бг мама и изобщо, нито за мен, нито за детето ми твоята оценка никак не ми е необходима. Беше ирония.

Твоите деца са перфектни, ти си перфектна майка и пушача са го изхвърлили от училище, защото пушел, други причини няма.
А- и както децата трябва да им се гласува доверие, изведнъж отговорността била на родителите да следят и да настояват и да проверяват.
Ама това е за чуждите деца, твоите са умни, мислят си с главите и понеже имат личен пример и участват в живота на семейството, на тях нищо такова не може да им се случи, ама никога.

Ставаше дума ,че освен родителите и обществото в лицето на институции като училище могат да правят изненадващи тестове както в Швейцария. Тогава Azzy каза че само с контрол от родителите става едва ли не и ще различиш употребата без значение у кой по други признаци. Ето с това не съм съгласна.

Azzy, съжалявам, че се повтарям, но... не вади думите от контекст!

И, не- " пушачът" не го изхвърлиха от училище( защото никого не изхвърлят- политика!), а той се отказа- написала съм го, но ти не четеш

Много съм далече от тази възраст на детето ми, но мога от свой личен опит като бивш пубер да кажа, че най-бруталните идиотщини, които съм творила си останаха тайна за майка ми и тя грам няма идея все още. А с нея сме невероятно близки, говорим си всяка вечер по телефона и дори като пубертет редовно си говорехме по много. Освен това голям страх не съм имала към нея, защото тя не беше крайно настроена към цигари и алкохол, и се е случвало даже в най-драматичните ми тийн моменти да ми налее вино с нея. Та си мисля, че около пубертета рискът да стане беля е много висок дори с невероятно подкрепящи родители и много добра среда (аз си учех в елитна гимназия, близка с родители, като цяло свястни деца за приятели). И да, има много голямо участие късмета.

Споделям мнението на Гугъл.
Понякога наистина е до късмет и характер на детето.
Разбира се, централната роля е на родителя и не толкова неговия контрол, колкото личността му като държание, навици, отношения с хората и със самото дете.
От там насетне как детето ще взаимодейства със средата не винаги е под контрола на родителя, а и не бива. За мен той трябва да е като добър съгледвач и само да насочва без да е прекалено месещ се и контролиращ. Ако се забележат отклонения, опасности, тогава взема нещата в свои ръце и се намесва по-твърдо или драстично. Като цяло смятам твърде силния родителски контрол за точно генератор на абнормални поведения при децата.
Но.
Темата не е за децата.
Нека се върнем към партньорите.
Интересни са ми мненията по въпроса.

И аз се отвращавам.Мразя ги.
Един такъв надрусан с кокаин блъсна дъщеря ми и приятелката и на пешеходна пътека ,посред бял ден..
Физически децата вече са добре,но психическите травми все още лекуваме.
Цяло лято изкарахме по болници и адвокати.

За мен този казус е затворен.

Изобщо с приемането на субстанции, включително нещо различно от питие спародично в комапния, примерно чаша вино на вечеря или питие вечер на социално събитие- парти, бар и прочее ми е неприемливо.

Това важи за хората в обкръжението ми, а за партньор абсолютно изключено да приема за нормално да се пие всяка вечер, абсурд.

Обяснявали са ми колко е нормарлно да се приема алкохол в рамките на бутилка вино вечер или 100 грама твърд алкохол - това повтарям в ежедневен порадък, а в компания и на вечери и събития- в двоен и троен размер.
За мен това е извън личните ми норми и е абсурдно да го приема за нормално.

Зависи какво имате предвид под "стабилни семейства". По принцип липсата на цяла водеща фигура автоматично вади от образа на "идеалното" семейство. Което не прави самотните родители негодни, в никакъв случай, но си е липса, дори детето да не я усеща.

Аз се съгласявам с тезата, че в семействата на тези, които се закачат, има липси. Те могат да са от всякакъв вид.

Във всяко семейство има водеща фигура.

Но, понякога,  това е самото дете

Това го кажи на Илън Мъск 😁

Цък! Скокът беше точно над асфалтирания път. Преди това обсъждахме, че ако е над поляната край пътя - не се ли отвори парашутът, няма да ми трябва погребение, само да ми забият паметника отгоре Но в асфалта няма как да се получи.

Ще ти го обясня с пример, за да ме разбереш по-добре. Много жени имат в миналото си т.нар. "токсични връзки" - с мъж, който не отговаря на чувствата им, манипулира ги, използва ги, прибягва до физическо насилие и т.н. Според теб, кога една жена наистина е преодоляла такава връзка и въпросният мъж вече е "бивш"?  Когато тя мрази въпросния мъж, колкото го е обичала преди това,  и се страхува от него, затова прави всичко възможно да не го види повече? Или когато той вече и е безразличен и за нея няма значение дали ще го срещне инцидентно, или не?

Естествено, че има. Едното е централен невромедиатор, а другото - хормон... Използвах израза "адреналинова зависимост" в разговорния му смисъл, както напр. казваме "да си вдигнеш адреналин", а не като медицински термин.

Съвършено вярно!

Виждам, че дискусията е преминала към подхода спрямо подрастващите. Затова ще споделя опита си в това отношение. Имам една позната и клиентка (еврейка, между другото), на която поддържам както домашните, така и служебните компютри. С времето се сближихме и у тях ме приемат едва ли не като член на семейството. Познавам дъщеря им от 5-годишна и имах възможност да наблюдавам как майката възпитава детето си. Мисля, че отношението и подходът и са възможно най-добрите, като се има предвид, че детето и е от групата с възможно най-висок риск от антисоциално поведение (още в "Еврейска енциклопедия", изд. в Ню Йорк 1901-1907, се отбелязва, че евреите са няколко пъти по-склонни към психични отклонения и заболявания от останалите хора, особено в младежките си години).

Първо малко предистория. Майката на въпросната позната е типичната еврейска майка, описана така добре от Филип Рот в "Синдромът «Портной»" - обсебваща и контролираща личност, манипулираща децата си чрез вменяване на чувство за вина. Което е отлично илюстрирано във вица за еврейската майка, която за рождения ден на сина си му подарява две ризи. На следващия ден той облича едната, а майката го поглежда разочаровано и въздъхва: "Другата не ти харесва, нали?" 😁

Мисля, че до голяма степен подходът на познатата ми се е формирал под влияние на желанието и с нищо да не прилича на собствената си майка и да не повтаря грешките и. Без в същото време да изпада в другата крайност - "майката-приятелка", описана от Ерика Йънг в "Страх от летене". Накратко, подходът се състои в следното: тя нищо не забранява на детето си. Позволява му то само да реши какво да прави във всяка ситуация. Но, в същото време, държи преди дъщеря и да вземе решение, да знае какви са последиците и рисковете, свързани с всеки от вариантите, които може да избере. Примерно - не и забранява да се катери по дърветата. Но и обяснява какво точно може да си счупи и как ще се удари, ако падне. След което детето само решава дали и колко високо да се катери. Когато падне, и се казва: "Ти знаеше какви са рисковете, сама реши да се катериш!".

Разбира се, цялото семейство знаеше, че съм бивш наркоман. Аз по принцип не го крия от никого, съобщавам го на всеки нов клиент още в началото на работата ни. Защото предпочитам да го научи от мен, отколкото някой друг да му каже "Ей, ти знаеш ли, че тоя твоя е бил наркоман?". Един ден дъщерята, на 11 или 12 години, ми се обади да отида у тях и ме почна още от вратата:
- Днес в училище ни разправяха всякакви глупости за наркотиците. Ти нали знаеш кое как е, искам да ми кажеш истината!.
Майка и, която беше там, се зарадва:
- Чудесно си се стила, моето момиче. Най-точната информация е от първа ръка.
Говорихме си два-три часа, в които и обяснявах всички подробности, а тя дори взе да си записва. А майка и надаваше по едно ухо от време на време. Накрая детето попита:
- Добре де, но какво точно е самото усещане от хероина?
В този момент аз напълно изключих на кого обяснявам и отговорих:
- Чисто щастие, сравнимо с усещането при оргазъм, само че в продължение на повече от час.
При което малката ме довърши със следващия въпрос:
- А какво е усещането при оргазъм?
При което се обади майка и с доволна усмивка:
- Ха да видим сега как ще го обясниш?
Аз се измъкнах:
- Виж, моето момиче, усещанията при мъжете и при жените са различни. Затова на този въпрос най-добре ще ти отговори майка ти.
Предавам въпросния диалог, за да си представите по-добре отношенията в това семейство. Без теми табу, всичко може да се дискутира свободно, никой никого не обвинява и не осъжда, нищо не се морализира, а детето е научено на най-важното - че носи отговорност за избора си. Че всяко нейно решение води до последици, които то трябва да понесе. Изборът винаги е неин, нищо не и се забранява и не и се налага, но и последиците са за нея.

Когато след година-две разбра, че баща и изневерява на майка и (видяла SMS-и от любовницата в телефона му), дъщерята ми се обади да се видим и попита:
- Какво да правя, да кажа ли на майка ми?
Отговорих и, че това си е нейно решение. Но ако каже, какъв може да бъде резултатът? Родителите и ще се изпокарат, може и да се разведат. Тя по-добре ли ще се чувства тогава? Обясних и и един аспект, който тя пропуска на тази възраст. А именно - че майка и, като всяка интелигентна жена, има достатъчно добре развито шесто чувство и ако не знае със сигурност, то поне се досеща, че мъжът и кръшка. И изборът да не повдига въпроса е неин. Но ако дъщерята заяви, че бащата има любовница, майката вече няма да има избор - тя ще бъде принудена да вземе някакво решение. А близките хора не бива да бъдат принуждавани. Детето ме разбра и не предприе нищо. А аз предупредих баща и да си трие SMS-ите

По-късно, като тинейджърка, дъщерята започна да гони родителите си от стаята, когато разговаря с мен. Аз бях човека, с когото може да обсъжда всичко, за което и е неудобно да говори с техните. Предимно отношения с момчетата, начина, по който едно момче или мъж гледа на света и на противоположния пол... Но един ден ми каза:
- Довечера съм на купон, на който ще има трева. Чудя се дали да опитам и аз?
Моето мнение беше, че това си е неин избор. Ако иска - да пробва, нищо лошо няма. Обясних и какви са очакваните ефекти от чиста трева, с какво може да бъде смесена тя (т.нар. "друсана трева") и какво може да се очаква като ефекти от различните добавки - напр. хероин, циклодол (паркизан), кетамин и т.н. Посъветвах я все пак да не бърза да е първа, да се забави поне десетина минути и да види реакцията на първите, които пушат, за да прецени дали да опита и тя.

На следващия ден ми разказа, че пушила, била чиста трева. С типичните и ефекти - истерично хилене без причина и неспообност да мислиш ясно. Но не е нещо, което има желание да повтори.

В момента дъщерята е на 36 години, работи като лекар в Англия. Като цяло, тинейджърският и период премина без никакви ексцесии и крайности. Майка и роди и второ дете, с 11 години разлика между двете, което беше възпитавано по същия начин и порасна също без проблеми. Затова си мисля, че подходът "нищо не е забранено, но сам си носиш последиците за всичко" е най-добрият начин на възпитание.

Най-добрият за въпросната.
Това е като фразата: всички семейства са щастливи по един и същи начин и нещастни по своему.
Неведнъж съм разказвала как в средата на дъщеря ми всички деца са с добри родители и колко различни реализации и развития на живота си имат. И със субстанциите също.
Моята рецепта е: според детето – характера му, персоналността и подходът на родителя. Всичко е индивидуално. Няма такива – твърде либерално, твърде контролиращо. Някои деца имат нужда от възпитание строго и по-изкъсо да се държат, други от по-либерално. Ако родителите са достатъчно интуитивни и интелигентни да напипат правилното за тяхното дете, воала, ще имаме един пълноценен и завършен индивид. Ако ли не, виждаме.